Определение № 436 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 104/2025 г.

Производството по делото e образувано по частна касационна жалба на М. М. С. срещу Определение № 22558 от 06.11.2024г., постановено по административно дело № 8919/2024г. по описа на Административен съд - София – град, с което жалбата на частният жалбоподател с вх. № 25879/04.09.2024г. и правно основание чл.276 ЗИНЗС е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Частният жалбоподател претендира за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му с указания за разглеждане на производството по съществото на спора. Върховният административен съд намира, че делото не му е подсъдно, което налага прекратяването му и изпращане на надлежния съд. Правното основание на искането, отправено до Административен съд - София град е чл. 276 и сл. от ЗИНЗС. Съгласно чл. 281 ЗИНЗС административния съд в това производство се произнася с разпореждане по съществото на искането. Действително липсва изрично уточнение за вида на акта и реда за оспорването му извън хипотезите на приключването на производството с акт по същество. То обаче, следва да се извлича от специалната норма на § 4б от ДР на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020 г.). Според същата всички съдебни актове, постановени от еднолични състави на административния съд в производството по обжалване на издадени административни актове по ЗИНЗС се обжалват по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав- тричленен състав на същия съд. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено и същото следва да бъде изпратено по подсъдност на тричленен състав на Административен съд - София град. Воден от горните съображения и на основание чл. 135, ал. 2 АПК, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение