Определение № 329 от 18.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5048/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 7714/13.05.2013 год. на П. Г. Д. от [населено място] заявена чрез адв. В. Т. – САК срещу въззивно Решение Nо VI-23 от 01.04.2013 год. по гр. възз. д. Nо 13/2013 на ОС- Бургас по допускане на делбата на апартамент в [населено място], в частта, с която е уважен иск по чл. 23 ал. 2 СК на Д. С. и са определени правата на съделителите-бивши съпрузи в съсобствеността на недвижимия имот, предмет на иска за съдебна делба. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Иска се да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материално-правен въпрос – за правата на съпрузите по отношение на недвижим имот, придобит по време на брака на името на двамата като купувачи и възможността в тези хипотези да се признае по-голям дял в резултат на вложени лични извънсемейни средства по чл. 23 ал.2 СК/ аналогично на чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./, произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителна съдебна практика, обективирана по Решение Nо 71 от 26.03.2010 год. по гр.д. Nо 796/2009 год. на ВКС- II г.о., Решение Nо 464 от 05.08.2010 год. по гр.д. Nо 1136/2009 год. на ВКС-III отд., Решение Nо 243 от 25.05.2011 год. по гр.д. Nо 1300/2010 год. на ВКС-III отд., Решение Nо 68 от 19.03.2010 год. по гр.д. Nо 40/2009 год. на ВКС-II г.о. и други, постановени по чл. 290 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е подаден отговор от адв. Н. К. АК-Б., адвокат –пълномощник на ответника по касация Д. С., с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради несъгласие с посочената задължителна съдебна практика на ВКС, като се позовава на постановена съдебна практика в обратния смисъл. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на данните за характера на заявения иск- за съдебна делба с пазарна оценка по приложения нотариален акт от 18 197 лв., че същата е процесуално допустима. След преценка на наведените основания за допускане на касационното обжалване, доводите на двете страни и приложената задължителна съдебна практика, настоящия състав намира, че е налице релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за селекция. Налице е трайно съществуваща, подкрепена с приложените съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдебна практика по изведения материално правен въпрос за правата на съпрузите по отношение на недвижим имот, придобит по време на брака на името на двамата като купувачи и възможността в тези хипотези да се признае по-голям дял в резултат на вложени лични извънсемейни средства по чл. 23 ал.2 СК / аналогично на чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. отм./, в смисъл напълно противоречащ на тезата, приета с обжалваното въззивно решение. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална ДТ, която в настоящия случай е в размер на 50 лв. / петдесет лв./, вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от получаване на съобщението.. По изложените съображения и на основание л. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1ГПК, Върховният касационен съд – състав на второ гражданско отделение