Определение № 5247 от 17.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2250/2025 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадени касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор В. против въззивно решение от 4.03.2025г. по в.гр.д. № 596 по описа за 2025г. на Софийски Апелативен съд, с което е отменено в осъдителните части решение № 261381 от 19.12.2023г. по гр.д. № 596/2020г. на РС София и вместо това е постановено друго като изцяло са отхвърлени предявените искове против И. И. Б., с правно основание чл.153 ЗОНПИ /и искане по чл.151 ЗОНПИ/, за отнемане в полза на държавата на 100 дружествени дяла от капитала на „Рин Ойл“ЕООД и за осъждане на ответника да платина държавата общо 141 450лв., сбор от паричната равностойност на пет броя МНП-та, както и 100лв., равностойност на отчуждени дружествени дялове от капитала на „Рин Ойл“ЕООД и 100лв., отчуждени дружествени дялове от капитала на „Рин Форест“ЕООД, като са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока за обжалване и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение съобрази следното: Безспорно е било по делото, че след получено уведомление за образувано наказателно производство срещу И. И. Б. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1 и т.2, вр. чл.20, ал.1 НК, Комисията е започнала проверка за установяване значително несъответствие в имуществото му, с проверяван период 23.04.2008г.- 23.04.2018г. Като е преценила, че такова е налице, е предявила иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 169 426.99лв./след направеното изменение на иска/. Въззивният съд е счел предявения иск за неоснователен с решаващи мотиви за липса на изискуемото се „значително несъответствие“между имуществото и нетния доход от повече от 150 000лв., по смисъла на §1, т.3 ДР на ЗОНПИ. Посочил е, че приема като приходи сумите от 150 000лв., получен паричен заем по сключен писмен договор с „“Е.Г.Русе“ЕООД, която сума е била данъчно декларирана и надлежно осчетоводена, както и сумата от 74 000лв., получени дивиденти от „Рин Груп“ООД, плащането на части на които също е било надлежно осчетоводено. /Експертът, изготвил приетото по делото заключение е констатирал, че дружеството е имало декларирана печалба, която е разпределена между съдружниците/. Прибавени тези суми, определят приходи, изчислени от експертизата от 240 790.17лв. Разходите са 207 209.77лв., или нетния доход, по смисъла на §1, т.8 ДР на ЗОНПИ е 33 580.40лв./т.е. доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице/. Съотнесен този нетен доход към приетата от съда за установена стойност на придобитото от Б. имущество за проверявания период от 160 915.86лв. /получено като от посочената в експертизата стойност от 202 591.81лв. са извадени установените като преминали, но неналични суми от 21 004.87лв., направени разходи като вноски по кредитна карта, 19 871.95лв., разходи за погасяване на кредит и 800лв. разходи за адвокатски хонорар/ се получава разлика от 127 335.46лв,. която е под изискуемите се от закона 150 000лв., поради което искът е неоснователен. В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва изложените изводи на въззивния съд, позовавайки се но основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: Приложимо ли е ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г.на ОСГК на ВКС по отношение на преминали суми в приходната част/за доходи/или само за разходите на проверяваните лица? Ако е приложимо в кои случаи? Изтеглените суми от банковите сметки продължават ли бъдат имущество или се третират като преминали суми? Отделно се позовава и на основанието за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, която обаче не обосновава. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника И. И. Б., чрез процесуалния представител адвокат М., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за касационното производство без да представя доказателства за реално извършване на такива. Настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване по поставените въпроси не следва да се допуска, защото те нито са от значение за изхода на спора, нито за тях са налице посочените от касатора специални основания за допустимост, доколкото по тях е налице установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Във връзка с поставените от касатора въпроси принципно следва да се посочи, че в Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗОНПИ/ са уредени „условията и редът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество“. Съгласно чл.5, ал.1 от същия – в полза на държавата се отнема имуществото „за придобиването на което не е установен законен източник“. За да образува Комисията производство за отнемане следва да са налице данни, въз основа на които да „може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито“. Съгласно чл.107, ал.2 ЗНПИ – „обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице“. Понятието „значително несъответствие“ е обяснено в §1 т.3 и то е :“онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000лв. за целия проверяван период.“ Затова в практиката се прие, че преди да извърши преценка за законността на доходите, с които ответниците са придобивали имущество в 10-годишния период на проверката, първо следва да се изясни – дали е налице „значително несъответствие“, по смисъла по § 1, т. 3 ДР и едва /и ако/се установи такова превишение, е необходимо съдът да изследва: 1) дали е законен доходът, с който имуществото е придобито, и 2) дали конкретното имущество или паричната му равностойност, подлежи на отнемане в полза на държавата/ вж. напр.решение по гр.д.№ 1900/2023г.на ІV г.о./ Съответно когато съдът установи, че въобще не е налице „значително несъответствие“, той не проверява дали имуществото е придобито със законен доход. В случая противоречие с ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г.на ОСГК на ВКС няма, защото съгласно същото: „не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период“. В съответствие с посоченото, въззивният съд е изключил от стойността на придобитото имущество тези суми, които е приел, че представляват разходи. В този смисъл поставените от касаторът въпроси – по начинът по който са зададени /за приложимостта на ТР № 4 от 18.05.2023г. по т.д. № 4/2021г.на ОСГК на ВКС по отношение на преминали суми в приходната част/ са несъотносими към предмета на спора и не са свързани с решаващите доводи на съда, доколкото се касае за суми, които са неналични и за които е прието за установено, че са изразходвани за извършени плащания. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2 ГПК. За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява. Разноски не се присъждат, поради липса на доказателства за извършване на такива. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд