Определение № 751 от 09.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 1120/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Р. А. У. срещу Решение № 59 от 08.08.2012 год. по т.д.№ 147/2012 год. на Бургаския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на „Б. [фирма] срещу Решение № 52 от 06.03.2012 год. по т.д.№ 260/2011 год. на Бургаския окръжен съд. С него първоинстанционният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.74 ал.1 ТЗ, предявен от Р. А. У. срещу [фирма], приемайки го за основателен. Въззивният съд е счел, че изводите на БОС са неправилни, поради което е отменил първоинстанционния акт и е отхвърлил иска за отмяна на решенията на общото събрание (ОС) на дружеството, проведено на 06.06.2011 год. Съобразно исковата молба, твърдението на Р. У. в качеството и на акционер в [фирма] е, че ОС е било нередовно свикано, тъй като заседанието на съвета на директорите (СД), чийто член е той е било проведено в негово отсъствие и взетото решение за свикване на ОС е опорочено на това основание. Позовал се е на нарушение на чл.223 ал.4 ТЗ, поради липсата на проекти за решения, както и на чл.251 ТЗ, тъй като предоставените му материали не били систематизирани. Счита, че решенията са били опорочени и от това, че е присъствал и е бил избран за секретар на ОС А.У., който няма качеството на акционер. Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.74 ал.1 ТЗ е основателен, поради нарушена процедура по свикване на ОС – липса на мнозинство при приемането на решението на СД за свикване. Счел е за основателни и доводите за нарушение на чл.251 ТЗ и чл.223 ал.4 ТЗ. Позовавайки се на чл.238 ал.1 ТЗ, съставът на БАС е приел, че заседанието на 3-членния СД е проведено при необходимия кворум, тъй като са присъствали двама от членовете му, които единодушно са взели решенията за свикване на ОС и дневния му ред. Т.е. налице е и необходимото мнозинства. Счел е за неоснователни доводите за нарушаване на чл.223 ал.4 ТЗ и чл.251 ТЗ. В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение тълкуването на чл.238 ал.1 ТЗ, която касаторът счита за неясна и заобикаляща правилото на чл.239 ал.1 ТЗ и чл.228 ал.3 ТЗ. Не е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Нормата на чл.238 ал.1 ТЗ е пределно ясна и не поражда каквото и да било нееднозначно тълкуване, дори при съпоставката и с чл.239 ТЗ, предвиждаща съставянето на протокол и подписването му от присъстващите членове на СД. Алинея чл.230 ТЗ няма, както и чл.228 ТЗ няма ал.3. Гласуването на общото събрание (чл.228 ал.1 и ал.2 ТЗ), няма отношение към спора, доколкото на оспореното ОС, Р. У. е бил представляван от изрично упълномощен представител и въпросът за порок при гласуването не е въведен в спора. Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.