Определение № 50045 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 161/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Е. Р. и И. М. Р.- П., и двете чрез адв. Й.Д. срещу решение №10511 от 12.08.2021г. по в.гр.д. №1114/2020г. по описа на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №50 от 25.10.2019г., постановено по т.д. №362/2018г. на Окръжен съд- Видин в частта за отхвърляне на исковете, предявени от жалбоподателките срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва: от Е. Р. за сумата 48 000 лева /разлика между дължимите 108 000 лева и присъдените 60 000 лева/ и от И. Р.-П.- за сумата 8 000 лева /разлика между дължимите 18 000 лева и присъдените 10 000 лева/- обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на товарен автомобил марка „Форд“, модел „Рейнджър“, с рег. [рег.номер на МПС] - Т. К.,за причинените им неимуществени вреди от смъртта на М. М. Р. /син на първата и брат на втората/, настъпила на 03.04.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното плащане. В останалата част, с която исковите претенции на ищците са отхвърлени до пълните предявените размери съответно от 140 000 лева и 80 000 лева, ведно със законната лихва до окончателното им плащане, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите поддържат, че въззивният съд без да обсъди доказателствата в тяхната пълнота и напълно необосновано стига до извод, че има съпричиняване на вредите от пострадалия в размер на 50 %. В резултат е постановено неправилно решение, като са им присъдени обезщетения в редуциран наполовина размер. Считат, че не е налице съпричиняване или ако съдът приеме, че се установява такова, то не надвишава 10%, поради което претендират отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на още 48 000 лева на първата ищца, и още 8 000 лева на втората ищца, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното плащане и разноските, направени пред трите инстанции. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторите поддържат, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, като първите два въпроса са свързани с предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД; а третият въпрос - с оглед засилената защита на уязвимите участници в движението, как и по какъв начин следва да бъде определян приносът им за настъпването на вредите при ПТП и следва ли отговорността на водачите на двуколесни МПС да бъде на едно ниво с отговорността на водачите на четири и повече колесни МПС, като твърдят противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС- решение №78/10.07.2014г., т.д. №1982/2013г.; решение №169/28.02.2012г., т.д. №762/2010г. и решение №117/08.07.2014г., т.д. №3540/2013г. Поддържат, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, без да излагат конкретни доводи. Считат, че обжалваното решение е очевидно неправилно- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, като отново излагат оплакванията за неправилност, изложени в касационната жалба. Ответникът ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част, с която са отхвърлени исковите претенции с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ - на първата ищца за сумата над 60 000 лева и на втората ищца- за сумата над 10 000 лева, въззивният съд приема, че са установени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество – влязла в сила присъда, с която застрахованият при ответника водач на товарен автомобил „Форд Рейнджър“ Т. К. е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП на 03.04.2016г., в резултат на което е починал М. Р., като справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от ищците /майка и сестра на починалия М. Р./, определен по реда на чл.52 ЗЗД и при съобразяване със задължителната съдебна практика на ВКС, е съответно 120 000 лева за първата ищца и 20 000 лева за втората. С оглед установеното 50 % съпричиняване на вредата от пострадалия исковите, съдът стига до извод, че исковите претенции на ищците са основателни съответно за сумите 60 000 лева и 10 000 лева, ведно със законната лихва от 03.04.2016г. до окончателното плащане. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на материалноправна легитимация на втората ищца- сестра на пострадалия, като счита, че между нея и починалия й брат е имало силна и трайна емоционална връзка, почиваща не само на формалния факт на тяхното родство, но и на разбирателство, подкрепа, грижа един към друг, надхвърлящи обема на обичайните отношения между брат и сестра. След анализ на събраните гласни доказателства приема, че и майката, и сестрата на пострадалото лице са претърпели интензивни и продължителни морални болки и страдания от внезапната и тежка загуба, която все още не са преодолели. Съдът съобразява, че първата ищца и сина й са били много близки, живели са в един дом, тя е разчитала изцяло на неговата подкрепа /материална и морална/, тъй като съпругът й е починал. Починалият е бил само на 36 години, като смъртта му представлява най-тежката трагедия за един родител. Неговата загуба се е отразила изключително тежко върху психо-емоционалното състояние и на двете ищци, които не могат да приемат и свикнат със смъртта на техния близък /син на първата и брат на втората/. С оглед конкретно установените факти и съобразявайки принципните разбирания относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД, обективирани в ППВС №4/68г., въззивният съд стига до извод, че справедливият размер на застрахователно обезщетение за майката Е. Р. е 120 000 лева, а за сестрата И. Р.- П.- 20 000 лева. След анализ на събраните във въззивното производство доказателства относно механизма на ПТП /АТЕ, СМЕ и свидетелски показания/, решаващият съдебен състав приема, че пострадалият мотоциклетист М. Р. е допринесъл за вредата и то в значителна степен 50%. Намира за доказано, че пострадалият Р. се е движел с неразрешена за пътния участък скорост /над 50 км/ч/ и не само не я е намалил, когато пред себе си е видял препятствие, но е ускорил мотоциклета, чиято скорост е достигнала стойност надвишаваща два пъти разрешената /97 км/ч/. Това е довело до невъзможност да предприеме аварийно спиране или намаляване на скоростта преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. Като съобразява, от една страна, извършените от водача на товарния автомобил нарушения и приема, че той е бил длъжен преди за предприеме процесната маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за движението, а от друга страна, поведението на пострадалия мотоциклетист, съдът намира, че е налице 50 % съпричиняване на вредата от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Макар и значим за спора като обуславящ неговия изход по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и разясненията по приложението му, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поставеният въпрос относно предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди в хипотезата на чл.51, ал.2 ЗЗД, не може да обоснове допускане на касационния контрол, тъй като не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е съобразил непротиворечивата съдебна практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/1Зг. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК, вкл. цитираните от касатора в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, че за намаляване на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД следва да е въведено надлежно възражение за принос на пострадалия и да бъде установен този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши при съобразяване дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или не беше бездействал. Неспазването на нормативни разпоредби /закононарушение/, независимо дали деянието е действие или бездействие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен ако се докаже, че неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП. В случая въззивният съд е съобразил конкретните факти и обстоятелства, свързани с механизма на ПТП, обсъдил е поведението на участниците и приносът им за настъпването на вредите и техния размер, като е достигнал до извод, че пострадалият мотоциклетист М. Р. със своето поведение е допринесъл в значителна степен за реализиране на произшествието и неговата тежест, респ. за вредоносния резултат. Съдът не се е мотивирал само с противоправността на действията на Р., а с доказания от заключението на авто-техническата експертиза факт, че като е ускорил мотоциклета, вместо да намали скоростта, той е бил в невъзможност да спре преди да се удари в маневриращия товарен автомобил, като в момента на удара скоростта му е достигнала 97 км/ч. Изложените от касатора доводи представляват оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Третият поставен от касатора въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и не отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е изложил мотиви, че ЗДвП поставя по-засилени изискания за водачите на МПС към двуколесните ППС, но при съобразяване на конкретните обстоятелства, поведението на пострадалия обективно е допринесло за вредоносния резултат в значителна степен- 50%. В този смисъл решаващият съдебен състав не е отрекъл засилената защита на уязвимите участници в движението, нито, че при определяне на приноса им за настъпването на вредите при ПТП това обстоятелство следва да се отчита. Оспорването от касаторите на преценката на съда относно степента на съпричиняване в конкретния случай, както и изложените доводи в тази връзка, представляват оплакване за необоснованост на решението, което не подлежи на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд