Определение № 883 от 10.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 368/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. И. К. и „Фламинго Трейд“ЕООД против определение № 2929/23.11.2023 г. по ч.гр.д. № 3113/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 261182/29.09.2023 г. по гр.д.№ 7225/2015 г. на СГС в производство по чл.248 и чл.250 от ГПК в частта му имаща характер на определение, с която е отхвърлена молбата на „Банка ДСК“ ЕАД за изменение на решение №260799/02.06.2023г. по гр.д.№7225 /2015г. по описа на СГС над сумите от 4 450лв. за „Фламинго трейд“ ООД и над сумата 4 990лв. за Н. И. К. и вместо него е поставено друго за изменение на основание чл.248 ГПК на решение №260799/02.06.2023 г. по гр.д.№7225/2015 г. на СГС като е отменено същото в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдено да заплати на „Фламинго трейд“ ООД сумата от 10 000 лв., направени разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение и в частта, с която „Банка ДСК“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. И. К. сумата от 10 000 лв., направени разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение.. В частната касационна жалба се излагат съображения за недопустимост, евент. за правилност на обжалвания акт. Поддържа се становище, че въззивният съд се е произнесъл извън сезирането си по документи, които не са били оспорени от страните. Необосновани са заключенията за липса на доказателства за изплатени изцяло възнаграждения, като е без значение обстоятелството кои лица са ги извършили. Молят да бъде отменено атакуваното определение и да се постанови друго за потвърждаване на решението№ 261182/29.09.2023 г. по гр.д.№ 7225/2015 г. на СГС в частта му имаща характер на определение, с която е отхвърлена молбата на „Банка ДСК“ ЕАД за изменение на решение №260799/02.06.2023г. по гр.д.№7225 /2015г. по описа на СГС. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на последната. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. С обжалваното определение САС е приел, че по представения договор за правна помощ от 15.01.2016г., сключен между „Фламинго трейд“ ООД и адв. Л.Г. са били заплатени 4100лв., като не са били представени доказателства за заплатена вноска от 10 000 лв. По отношение на Н. И. К. съдът е ценил договор за правна помощ от 31.07.2015 г. Били са представени доказателства за изплатени по него 4 900лв., внесени от трето лице, но по номера на делото на СГС и за задълженото лице К.. САС не е кредитирал вноска бележка за сумата от 8 400лв., тъй като същата не доказвала, че внесената сума представлява адвокатски хонорар по делото. Поради което е заключил, че дължимите разноски от страна на банката в полза на дружеството са в размер на 4 450 лв. / адвокатски хонорар и депозит за вещо лице/ и в полза на физическото лице – 4 900лв. В представеното изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК частните касатори въвежат при допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за селекция на частната касационна жалба правни въпроси, касаещи документите, с които се доказва плащане на адвокатско възнаграждение и техните реквизити и по отношение на задължението на съда да обсъди доводите и доказателствата, въведени от страните по спора. Позовават се и на хипотеза на недопустимост и на очевидна неправилност по чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице вероятност обжалваното определение да е недопустимо. Доводите на частните жалбоподатели относно произнасянето на САС по невъведени от страните оспорвания нямат отношение към допустимостта на акта, представляват оплаквания по правилността му, която може да бъде проверена само при допускане на касационно обжалване, но не и във фазата по чл.288 ГПК. Не е налице и хипотеза на „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Очевидно неправилен би бил съдебен акт, страдащ от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. С оглед оплакванията в частната касационна жалба и доводите в изложението настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното определение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес. Поставените правни въпроси относно начина на доказване на факта на плащане на договореното адвокатско възнаграждение във връзка с видовете банкови документи, задължено лице и реквизити имат фактологичен характер, доколкото САС не е отрекъл възможността с операционни бележки да се доказва плащане и за присъдените суми от 4 100 лв., респ. 4 900 лв. те са били кредитирани. По отношение на плащанията за непризнатите разлики от по 10 000 лв. от значение за произнасянето на съда е било конкретното качество на третото лице, извършило плащанията – самият упълномощен от страните адвокат по делото, което е обусловило и решаващите мотиви на въззивния акт и по който проблем правен въпрос не е поставен. По въпроса за задължението на въззивния съд да се произнесе по въведените от страните доводи и доказателства не е налице отклонение от съдебната практика, тъй като видно от протокола от последното по делото съдебно заседание пред СГС процесуалният представител на банката е направил оспорване на представените доказателства във връзка с претенцията за заплащане на разноски, като изрично е възразил, че липсват доказателства за ефективно плащане на разноските. Тази теза се поддържа и в молбата по чл.248 ГПК и в частната жалба пред САС. Горното налага извод за недопускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд