Определение № 60633 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3707/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Х. В., чрез адв. А. против решение № 101/28.07.2020 г. по в.гр.д. № 160/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което е отменено решение №1569/30.12.2019 г. по гр.д. № 2842/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна в частта, с която по предявените от касатора срещу Й. В. Д., искове с правно основание чл.26, ал.2, пр. 4 и пр.5 ЗЗД е прогласен за нищожен договор от .......... г., обективиран в нот.акт № ..., том ...., рег. №......., дело № ..... от ...... г. по описа на нотариус Д. с район на действие Районен съд Варна, по силата на който С. Х. В. прехвърля на Й. В. Д., собствената си 1/2 ид.ч. от съсобствен недвижим имот с идентификатор №.......... по кад.карта и кад.регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-....../16.05.2008 г. на изп.директор на АГКК, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 113,21 кв.м., заедно с избено помещение № 1 с площ от 6,45 кв.м., заедно с таванско помещение № №1, с площ от 12.73 кв.м., както и 8,0091 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, тъй като е привиден в частта за миналите грижи и издръжка, както и без основание, тъй страните са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., както и в частта, с която Й. В. Д. е осъдена да върне на В. Х. В., процесния имот, получен по нищожния договор, на основание чл.34 ЗЗД, и вместо него е постановил решение, с което е отхвърлил предявените от В. Х. В. против Й. В. Д. искове за прогласяване нищожността на договора, сключен на ...... г. с нот.акт № ...., том ....., рег. № ....., дело № ...... от ........ г. по описа на нотариус Д. с район на действие Районен съд Варна, по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД – поради относителна привидност на договора в частта, в която имотът е прехвърлен срещу минали грижи и издръжка и прикриващ договор за прехвърляне срещу бъдещи грижи и издръжка, по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД – поради липса на основание, тъй като страните по договора са знаели за предстоящата смърт на прехвърлителя и тя действително е настъпила на 27.09.2017 г., както и евентуалния иск по чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД – поради неспазена форма, тъй като прехвърлителят е поставил отпечатък от десния си палец, без да е бил неграмотен или недъгав, както и иска по чл.34 ЗЗД за връщане на имота, като получен по нищожен договор. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се необоснованост на изводите на въззивния съд, че договорът в частта му за миналите грижи и издръжка не е относително привиден и прикрива договор за бъдещи грижи и издръжка, тъй като от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, безспорно се установявало, че приобретателката се е грижила за прехвърлителя и го е издържала десет години назад преди сключването на процесния договор, през която период двамата са живеели заедно на съпружески начала. Според касатора тези изводи на съда са в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – необсъждане на всички гласни доказателствени средства и по-конкретно тези на ищцовата страна, липса на анализ и преценка на показанията на свидетелите с приетите по делото писмени доказателства в т.ч. и на заключението на съдебно-икономическата експертиза, превратно тълкуване на свидетелските показания, ангажирани от ответницата, а и поради несъобразяване на задължителните постановки на ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС относно неделимия характер на задължението за издръжка и гледане. Доводите за нарушение на материалния закон са свързани с фактическите предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договора за прехвърляне на имот срещу бъдеща издръжка и гледане поради липса на основание, като се твърди, че разрешението, дадено от въззивния съд е в противоречие с трайната съдебна практика, че когато имотът е прехвърлен срещу бъдещи грижи и издръжка при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и евентуалния иск за нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД- поради неспазена форма. Според касатора е налице нарушение на императивната разпоредба чл.579, ал.2 вр. чл.189 ГПК, тъй като полагането на отпечатък е алтернатива на невъзможността да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост, а не избор на нотариуса или на страните по договора и нейното нарушение води до нищожност на нотариалното действие. На последно място се поддържа неправилност на решението и в частта по иска с правно основание чл.34 ЗЗД, която е в резултат на допуснатите от съда нарушения на материалния и процесуалния закон при разглеждане на исковете за за прогласяване на нищожността на процесния договор. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по множество материалноправни и процесуално правни въпроси в противоречие със задължителна и каузална практика на ВС и ВКС. Бланкетно се поддържа допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за вероятна нищожност или недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение. Първата група въпроси /от 1 до 5/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради привидност /относителна или абсолютна/ на договора за прехвърляне на имот в частта за минали грижи и издръжка; за подлежащите на доказване факти и обстоятелства; чия е доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, че грижите и издръжката за минало време са били предоставени - на ищеца, претендиращ нищожността на договора поради привидност или на ответника – приобретател по договора, както и относно обема на дължимите грижи и издръжка при липса на конкретна уговорка в договора, респ. дължат ли се както грижи, така и издръжка. Според касатора, дадените от въззивния съд разрешения по тези въпроси противоречат на трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № № 343/26.05.2004 г. по гр.д. № 609/2003 г. на II г.о., решение № 633/01.07.2002 г. по гр.д. № 944/2001 г., решение № 1024/26.11.1997 г. по гр.д. № 1404/1997 г., решение № 98/07.09.2010 г. по гр.д. № 5114/2008 г. на I г.о., решение № 420/11.01.2012 г. по гр.д. № 99/2011 г. на III г.о., решение № 500 от 23.08.2010 г. по гр.д. 1702/2009 г. на IV г.о., решение № 11/25.02.2011 г. по гр.д. № 1510/2009 г. на IV г.о., решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д. № 1534/2009 г. на IV г.о., както и на задължителната практика на ВС, обективирана в ТР № 30/17.06.1981 г. на ОСГК. Втората група въпроси /от 6 до 12/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност поради липса на основание на договор за издръжка и гледане в частта за бъдещите грижи и издръжка в хипотезата на предстояща, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя и последната действително да е настъпила; за значението на характера на заболяването, момента на възникването му, прогнозата за преживяемост от медицинска гледна точка и здравословното състояние на прехвърлителя; за правното значение на знанието на прехвърлителя и на приобретателя за предстоящата близка и неизбежна смърт на прехвърлителя с оглед поставената му диагноза и дадената прогноза за преживяемост; за значението на периода от време, който е изминал от сключване на договора до настъпване на смъртта на прехвърлителя; за значението на субективната убеденост за излекуване у прехвърлителя или у приобретателя по договора и приравнява ли се тя на незнание за предстоящата, близка и неизбежна смърт на прехвърлителя, която в действителност е настъпила и какво е значението на полагането на т.нар. „палеативни грижи“ за пациента – прехвърлител при преценка налице ли е знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за близката и неизбежна смърт на прехвърлителя. По тези въпроси се поддържа допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 569/08.03.2011 г. по гр.д. № 76/2009 г. на IV г.о. и решение № 384/10.05.2010 г. по гр.д. № 1190/2009 г. на III г.о. Третата група въпроси /от 13.1 до 15/ се отнасят до предпоставките за приложение на основанието за нищожност на нотариалното действие поради нарушение на чл.579, ал.1 и ал.2 ГПК и води ли то до нищожност на сключения договор за издръжка и гледане; до задължението на нотариуса при прилагане на тази разпоредба да посочи в нотариалния акт изрично дали се касае до неграмотност или до недъгавост и в какво се изразява тя и поради която лицето не може да се подпише и да изпише имената си; за характера на физическото увреждане /вродено или придобито/ - дали то следва да води до невъзможност лицето изобщо да не може да положи подпис или само до невъзможност да положи идентифицируем такъв и дали причината за недъгавостта следва да е трайна, за да има основание да се приложи чл. нормата на 579 ГПК и може ли последната да се прилага в нотариалното производство по свободна преценка на страните или нотариуса. И по отношение на тази група въпроси се поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 340/05.05.2010 г. по гр.д. № 137/2009 г. на III г.о., решение № 220/24.10.2014 г. по гр.д. № 505/2014 г. на I г.о. и решение № 621/13.07.2011 г. по гр.д. № 1195/2009 г. на I г.о. Четвъртата група въпроси /от 16.1 до 18.3/ са във връзка със задълженията на въззивния съд по чл.235, ал.2 ГПК да обсъди всички събрани по делото доказателства и да извърши самостоятелна преценка на същите; да обсъди всички доводи и възражения на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор; за преценката на свидетелските показания по реда на чл.172 ГПК, ведно с всички други доказателства по делото и излагането на мотиви, обосноваващи извод за заинтересованост на конкретен свидетел и мотиви защо се кредитират или не се кредитират показанията на конкретен свидетел. Поддържа се, че по така повдигнатите процесуалноправни въпроси, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тази, обективирана в следните решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: № 260/30.10.2013 г. по гр.д. № 1286/2012 г., IV г.о., № 123/30.05.2011 г. по гр.д. № 890/2010 г., III г.о., № 380/02.06.2009 г. по гр.д. № 758/2009 г., III г.о., № 232/20.03.2009 г. по гр.д. № 2716/2008 г., IV г.о., № 27/22.04.2019 г. на IV г.о., № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г., IV г.о., № 217/09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., IV г.о., № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г., IV г.о., № 422/3.06.2010 г. по гр.д. 805/2009 г., I г.о. и № 251/27.07.2015 г. по гр.д. № 6970/2014 г., IV г.о. Ответната страна по жалбата – Й. В. Д., чрез пълномощника си, в писмен отговор изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По същество поддържа, че изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на решението, са неоснователни. Претендира разноски за производството пред ВКС. За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са уважени предявените искове по чл.26, ал.2, пр.5 и пр.4 ЗЗД и да отхвърли същите, въззивният съд е посочил, че след цялостен анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, се установява по категоричен начин, че издръжка и гледане са били престирани от ответницата и преди сключването на договора, което води до извод, че в частта за миналите грижи и издръжка договорът не е симулативен. Кредитирайки показанията на разпитаните по делото свидетели, вкл. и тези на Х. В. и Р. В. – съответно племенник и бивша съпруга на прехвърлителя, съдът е приел за установено, че последният и ответницата са живели на семейни начала повече от 10 години преди смъртта му, като от около 2007 – 2008 г. Й. Д. се нанесла да живее трайно в дома на С. В.; тя била най-близкия му човек, той е разчитал на нея и тя се грижила за дома, за домакинството, пазаруването, както и за здравето му и особено интензивно в периода след откриване на чернодробната цироза през м. април 2017 г, както и след откриване на онкологичното заболяване, установено на 04.07.2017 г. и потвърдено при операцията на 07.07.2017 г. и е била неотлъчно до прехвърлителя в най-трудните му моменти. Въззивният съд е посочил, че изводът за действително полагани грижи и издръжка от страна на ответницата не се опровергава от установеното по делото, че в преобладаващата част от съжителството им, С. е имал достатъчно доходи и не се е нуждаел от издръжка, защото съдържанието на уговорката е за положени грижи и издръжка в минал период, като конкретно разграничение и конкретизация на същите по периоди не е направено, а и издръжка може да е давана само при нужда / в периода, в който С. е бил без работа или когато е имал финансова нужда при водене на делата с бившата му съпруга/ и такава не би могла да се натрапи, ако прехвърлителят не е имал нужда. Посочено е също така, че релевантният въпрос в случая е за симулативността на уговорката, а не за точното изпълнение на договора, каквото не би могло да се обсъжда в случая, тъй като прехвърлителят го е приел с изричното си волеизявление в нотариалния акт. Позовавайки се на Постановление № 4 от 03.08.1983 г. на Пленума на ВС, според което договорите между съпрузи за прехвърляне на имущество –индивидуална собственост, срещу задължение за издръжка и гледане са действителни, въззивният съд е приел, че на още по-голямо основание обстоятелството, че страните по сделката са живели като семейство /съжителстващи лица/ и грижите изчерпват моралните задължения /на съпрузи/, не може да обуслови извод за симулативност на договора в частта за миналите грижи и издръжка, поради което искът се явява неоснователен. На следващо място съдът е изложил мотиви, че дори и да се приеме, че ответницата е знаела за близката предстояща смърт на прехвърлителя, което обстоятелство не е категорично установено по делото с оглед свидетелските показания на д-р Ц., д-р Г., д-р М. и д-р С., и смъртта действително да е настъпила само месец и 10 дни след сключване на договора, то последният не е нищожен поради липса на основание. За да достигне до този извод съдът е съобразил трайната съдебна практика на ВКС, според която когато се прехвърля вещно право срещу получени в миналото издръжка и гледане и срещу задължение такива да се осигуряват в бъдеще, престацията на прехвърлителя има своето основание, независимо от това дали приобретателят знае за предстоящата в близко време смърт на другата страна, както и че когато страните не се съгласили каква част от имота се прехвърля срещу миналите и каква част – срещу бъдещите издръжка и грижи, договорът е единен, тъй като не може се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу минали грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. В този случай прехвърлянето срещу минали грижи, прави договора с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. По тези решаващи съображения, съдът е приел, че договорът е сключен при наличие на основание, поради което искът по чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е неоснователен. По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД – за нищожност на договора поради неспазване на формата на сделката, въззивният съд е приел, че прехвърлителят е положил отпечатък от палец поради невъзможността си да положи подпис с достатъчно идентифицируеми белези, която невъзможност е констатирана от нотариуса към момента на извършване на сделката. Приел е, че доколкото тази констатация не е оборена от събраните по делото доказателства, не е налице нарушение на разпоредбата на чл.576 вр. чл.579, ал.2 ГПК, защото е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичността на направеното изявление. След като нотариалното удостоверяване не е нищожно, не е налице и нищожност на сделката на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, поради което съдът е отхвърлил и евентуалния иск на ищеца и съответно и обусловения от установителните искове за нищожност, иск за връщане на даденото по нищожна сделка – чл.34 ЗЗД. При така изложените в обжалваното въззивно решение решаващи правни изводи, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, като съображенията за това са следните: Според разясненията, дадени от ВКС в т.1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. ВКС подчертава, че правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При така дадените в тълкувателното решение разяснения, първите два въпроса от първата група не покриват общото и допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като са зададени абстрактно и не представляват правни въпроси по смисъла на т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - нямат значение за формираната решаваща воля на съда, а именно, че договорът не е привиден /относително симулативен/ в частта за миналите грижи и издръжка, тъй като по делото е установено по безспорен начин, че такива са били престирани от ответницата и преди сключването на договора. Третият и четвъртият от първата група въпроси, макар и да отговарят на общото основание за допускане на касационно обжалване, нямат претендираното от касатора значение, тъй като не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС при разрешаването им от въззвния съд. На въпросите дали при оспорване на договора като привиден в частта за миналите грижи и издръжка, следва да се установява дали такива реално са престирани, така както страните са декларирали в него и чия е тежестта да докаже привидността на договора, в съдебната практика еднозначно се приема, че тежестта е за този, който претендира привидността на договора, т.е. в тежест на ищеца е докаже опорочаващия сделката факт – обстоятелството, че в действителност издръжка и грижи преди сключването на договора изобщо не са предоставен. Въпросите относно обема на дължимите грижи и издръжка при липса на конкретна уговорка в договора и дължат ли се както грижи, така и издръжка, нямат отношение към настоящия спор, който има за предмет симулативността на уговорката за минали грижи и издръжка, а не точното изпълнение на договора, т.е. по отношение на последните два въпроса от първата група, не е налице общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС намира, че втората група въпроси, касаещи иска за нищожност поради липса на основание на договора в частта за бъдещите издръжка и грижи, нямат характер на правни въпроси, тъй като нямат значение за формираната в решението решаваща воля на въззивния съд – че когато вещното право е прехвърлено срещу получени в миналото издръжка и гледане и срещу задължение такива да се осигуряват в бъдеще, престацията на прехвърлителя има своето основание, независимо от това дали приобретателят знае за предстоящата в близко време смърт на другата страна. Тези решаващи изводи на въззивния съд са съобразени изцяло с установената практика на ВКС, обективирана в решение № 88/16.04.2013 г. по гр.д. № 528/2012 г. на IV г.о. и решение № 83/25.06.2019 г. по гр.д. № 2084/2018 г. на III г.о., според която когато договорът е със смесен характер и страните по него не са определили каква част от имота се прехвърля за минали и каква част – за бъдещи издръжка и гледане, договорът по общата им воля е единен и прехвърлянето срещу минали грижи в този случай прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. На следващо място следва да се посочи, че формулираните в тази група въпроси са свързани основно с доводите в касационната жалба за неправилна преценка на събраните по делото доказателства и възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото, т.е. с правилността на обжалваното решение, които доводи обаче предполагат преценка на събраните по делото доказателства и съответно на фактическите изводи на съда от касационната инстанция, каквато не може да бъде извършена в производството по чл.288 ГПК. Не обуславят допускане на касационно обжалване и формулираните в изложението въпроси отнасящи се до приложението на основанието за нищожност на нотариалното действие поради нарушение на чл.579, ал.1 и ал.2 ГПК, тъй като макар и да покриват общото основание за допускане на касационно обжалване, по отношение на тях не е налице допълнителния критерий на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на посочената от касатора съдебна практика. В първото решение е прието, че процедурата по чл.475, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ е нарушена поради това, че актът, със съдържащите се в него волеизявления за сключване на договора, не е прочетен на участващите в него от нотариуса, нито продавачът го е одобрил пред него, с полагане на отпечатък от палеца, а във второто решение е даден положителен отговор на въпроса дали слепотата е недъгавост по смисъла на разпоредбата на чл.579, ал.2 ГПК, поради което е прието, че слепите и когато са грамотни, могат да поставят върху частните документи вместо подпис отпечатък от десния палец в присъствието на двама свидетели. В третото решение, ВКС е отговорил на въпроса как следва да се извърши нотариалното удостоверяване на подпис на лице с ниска степен на грамотност и страдащо от заболяване, довело до разстройство на писмено-двигателния рефлекс и следва ли в такъв случай лицето да положи отпечатък от палец вместо подпис, като е прието, че в случаи, когато болестното нарушение на двигателната способност на ръката не е пълно, в правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца. В конкретния случай въззивният съд е съобразил трайно установената практика на ВКС по въпроса за предпоставките, при наличието на които извършващият нотариалната сделка може да положи отпечатък от палец вместо подпис, с оглед изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, както и по въпроса, че в нотариалното производство преценката за точното прилагане на процесуалния закон принадлежи на нотариуса, който извършва заверката лично и непосредствено и с оглед направените и потвърдени пред него изявления, преценява необходимостта от прилагането на алтернативно предвидения вариант за подписване, чрез поставяне на отпечатък от десния палец. Съобразена е и съдебната практика на ВКС /решение № 316 по гр.д. 2371/2013 г. на III г.о./, според която, както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък е съзнателно действие на страната и когато е извършено пред нотариуса, сочи на безспорно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици. Щом лицето само е положило отпечатък от палеца си пред нотариуса, следва да се приеме, че волеизявлението му е осъществено във форма, която законът приравнява на нотариално удостоверена. Последната група процесуалноправни въпроси, макар и да покриват общия критерий на чл.280, ал.1 ГПК, нямат претендираното от касатора правно значение, тъй като не е налице твърдяното противоречие между постановеното от въззивния съд и посочената и приложена задължителна и съдебна практика на ВКС по въпросите за задълженията на съда да формира своите изводи за фактите след съвкупна преценка на доказателствата по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, както и по въпросите относно преценката на свидетелските показания с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля и тяхното обсъждане ведно с останалите доказателства по делото и за излагането на мотиви защо кредитира или не кредитира показанията на конкретен свидетел. При формиране на фактическите си изводи, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото гласни доказателствени средства, като не е констатирал противоречие в показанията на свидетелите по релевантните за спора факти, поради което не е било и необходимо да излага мотиви кои от тях кредитира и кои не, съответно да преценява способността на всеки свидетел обективно и точно да възприеме фактите, както и да ги изложи добросъвестно пред съда. При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК, тъй като е изложил подробни и ясни мотиви, съдържащи доводите и възраженията на страните, както и преценката на събраните по делото доказателства въз основа на които е направил фактическите си констатации и правните си изводи за неоснователност на предявените искове. Не е налице и бланкетно сочения от касатора допълнителен критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на поставените въпроси, отговарящи на общото основание за допускане на касационно обжалване. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване, а развитие на правото е налице когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. На последно място не е налице и посоченото от касатора основание на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. При служебната проверка на обжалваното решение, настоящият състав на ВКС не констатира наличието на някоя от хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност: законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или съдът да е допуснал явна необоснованост на акта си като следствие от грубо нарушение на правилата на формалната логика, и тези хипотези да са установими непосредствено от мотивите на въззивния съд, без да има нужда от преценка на събраните доказателства, доводите на страните и осъществените процесуални действия. При този изход на спора, на насрещната страна по касационната жалба следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и сторени разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на 1000,00 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 12.11.2020 г. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.