Определение № 381 от 19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 858/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 08.12.2011г по гр.д.№331/2011г. на ОС Плевен, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу [фирма]. Жалбоподателят И. И. Г. поддържа, че с обжалваното решение е даден отговор на правни въпроси, които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд е недопустимо. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2800 лв., представляваща обезщетение за ползването на нива от 39.391 дка, четвърта категория, находяща сев землището на [населено място], съставляваща имот № 135011 плана за земеразделяне, от която сума 1400 лв. за ползване на имота през периода от 01.04.2003 год. до 31.12.2004 год. и 1400 лв. за ползването му през периода от 01.04.2004 год. до 12.07.2004 год./датата на предявяване на исковата претенция/. Със същото решение е отхвърлен и предявения от П. и И. Г. срещу ответника акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на претендираното обезщетение. Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба на 19.04.2012г.. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че производството по жалбата е недопустимо. Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК/ изм. ДВ.в. бр.100/2010г., в сила от 21.12.2010г./ предвижда, че решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая цената на всеки един от двата иска е под 5000лева / за главницата и лихвата/, то касационното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено. Предвид изложените съображения, съдът