Определение № 531 от 07.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2292 от 20.03.2023г. на Т. Б. П.-З. и З. Т. З., подадена чрез адв. Х. Х., против решение №73/10.02.2023г., постановено по въззивно гр.дело № 420/2022г. на Софийския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №67/09.03.2022г. по гр.дело №622/2019г. на РС-Самоков, с което е отхвърлен предявеният от Т. и З. З. против „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск с правно основание чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 179, ал.1 ГПК, да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на банката не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус М. ипотека върху собствен на ищците недвижим имот в к.к. „Б.“, [община], в апартаментен хотел „К.“ на ет.1, представляващ студио № С 6-самостоятелен обект с идентификатор 65231.919.144.4.14 по одобрените КККР на [населено място], с площ 47,35 кв.м и прилежащите 12,59 кв.м от общите части на сградата, попадащ в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на С.. Касаторите твърдят, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържат, че изводите на въззивната инстанция противоречат на събраните доказателства, като съдът не е съобразил пълното неизпълнение на „ПИБ“АД по сключените договори за кредит с втория ответник и обстоятелството, че с извършените плащания по отделените договори, процесният банков кредит по договор № 2978/30.05.2007г. е бил значително намален и е можело да бъде изцяло погасен. Според касаторите съдът не е взел предвид установеното по делото обстоятелство, че банката умишлено е саботирала действията на втория ответник относно цялостното погасяване на дълга и неправомерно е отказала да даде съгласие за заличаване на ипотеката за имоти, за които е отправено искане. Ответникът по касационната жалба „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Н. Н., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски. Ответникът по касационната жалба „А и Л Корпорация“ ООД не взема становище. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са правни въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Поемането на права и задължения и обвързването със срокове от страните по нотариален акт, задължителни ли са за страните по друг нотариален акт, ако в първия нот.акт това условие не е изрично записано и 2. Неизпълнението на дадено от страната обещание, обективирано в изричен писмен документ и дадено въз основа на осъществени от насрещната страна действия, обвързва ли страните с действията на договорните отношения, визирани в чл.20а ЗЗД. Поддържа се и очевидна неправилност на решението на въззивния съд, С доводи, че въззивната инстанция неправилно е приела, че непогасяването на дълга се дължи изцяло на виновно поведение на втория ответник „А и Л Корпорация“ ООД. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Ищците са предявили против „Първа инвестиционна банка“ АД и „А и Л Корпорация“ ООД иск с правно основание чл.124 ГПК във вр. с чл.179, ал.1 ЗЗД-да се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на „ПИБ“ АД не съществува ипотечно право по учредената с нот.акт № 197, том ІІІА, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Б.М. ипотека върху студио № С 6 с идентификатор ***. на ет.1 в апартаментен хотел „К.“ в КК Б.-С., с площ 47,35 кв.метра, ведно с прилежащите 12,59 кв.м. от общите части на сградата, тъй като обезпеченият дълг е погасен, както с изтеглянето от банковата сметка на ипотекарния длъжник „А и Л корпорация“ ООД на сумата 6 882 000 лева, представляваща продажната цена на хотел „К.“, така и с изтеглянето от ответника „ПИБ“АД на сумата 1 356 800 лева от разплащателна сметка с титуляр „А. Б.“ ООД, която сума е следвало да бъде отнесена по специална сметка с титуляр „ПИБ“ АД за обслужване на дълга по договор за кредит, договор за встъпване в дълг и по договор за финансов лизинг, като с усвояването на сумите е следвало да бъде намалено задължението, съответно да бъде заличена ипотеката върху собствения на ищците недвижим имот. Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва иска с твърдения, че към 2018г. общият размер на обезпечения дълг по процесния договор за банков кредит № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. е 1 242 978,79 евро и същият не е погасен с посочените от ищците плащания, тъй като по силата на споразумение от 05.02.2016г. е уговорена поредност за погасяване на задълженията на „А и Л Корпорация“ ООД (с предишно наименование „Търговска къща Йолов“ ЕООД) по договора за банков кредит, като със сумите, получени от продажбата на УПИ и на 63 обекта от построената в него сграда длъжникът е погасил съответни задължения по цялата кредитна експозиция в банката, а не само по процесния договор за кредит, във връзка с който е учредена ипотеката. Ответникът „А и Л Корпорация“ ООД не взема становище по иска. От фактическа страна по делото е установено следното: С договор № 00КР-АА-2978/30.05.2007г. за банков кредит „ПИБ“ АД е предоставила на „Търговска къща Йолов“ ЕООД (със сегашно наименование „А и Л Корпорация“ ООД) банков кредит в размер 3 000 000 евро за изграждане на „Апартаментен хотел/ресторант, ски гардероб, магазин, пиано-бар, спа център с басейн, дискотека, боулинг и хотелски апартаменти“ в поземлен имот с идентификатор *** от кв.21 по плана на к. к. „Б.“, [община], съгласно разрешение за строеж № 158/17.05.2007г. и одобрени на 17.05.2007г. архитектурни проекти. На 15.06.2007г. за обезпечаване вземането на банката с нот.акт № 197, т. ІІІа, рег.№3957, дело № 573/2007г. на нотариус М. „Търговска къща Йолов“ ЕООД е учредило в нейна полза договорна ипотека върху собствения си поземлен имот с идентификатор *** в к. к. „Б.“, [община], с площ 4201 кв.м и върху правото на строеж за построяване на сградата-апартаментен хотел, независимо от етапа на нейното изграждане. В нотариалния акт са посочени размерът на главницата по кредита, размерите на годишната лихва и на лихвата при просрочие, крайният срок за погасяване на кредита, предпоставките за обявяване на предсрочната му изискуемост. Посочено е, че ипотеката обезпечава всяко от вземанията на банката по този кредит. В т. 5 от нот. акт за учредяване на ипотеката страните са уговорили, че при прехвърляне на собствеността върху обекти, изградени в апартаментния хотел в поземлен имот ***, независимо дали това ще стане като прехвърляне на право на строеж, в „груб строеж“ или в завършен вид, кредитополучателят се задължава да погасява части от кредита, равни на стойността на прехвърлените обекти, изчислена на база 600 евро за кв.метър продадена площ за апартаментите (включително и мезонета) и студията, и по 900 евро за квадратен метър при продажбата на търговските помещения, включително и за общите части от сградите, като при продажбата на такива самостоятелни обекти площта им се изчислява съгласно таблица за предварително определяне на застроените площи (таблица за площообразуване). Кредиторът „ПИБ“ АД е поел задължение след изпълнение на описаните задължения на кредитополучателя да даде необходимото съгласие за частично заличаване на договорната ипотека само за продадения недвижим имот, за който кредитополучателят е погасил стойността му при горепосочените условия. На 02.02.2009г. с нот.акт за продажба на недвижим имот № 26, т. ІА, рег. № 683, д. № 25/2009г. на нотариус М. ищците Т. и З. З. са придобили от „Търговска къща Йолов“ ЕООД правото на собственост върху недвижим имот в к. к. „Б.“, [община], ап.хотел „К.“ на ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда-студио – С3 с идентификатор *** по одобрените КККР на [населено място], попадащ в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, за цена 24 642 евро с ДДС. На 25.03.2016г. с нот.акт за продажба на недв.имот № 142, том І, рег.№ 1093, дело № 103/2016г. „А и Л Корпорация“ ООД продава на „М. Т.“ ЕООД недвижим имот в к.к. „Б.“, [община], ап.хотел „К.“, ет. 1, представляващ самостоятелен обект в сграда-студио – С 6 с идентификатор *** по одобрените КККР на [населено място], попадащ в новопостроената сграда в поземления имот с идентификатор ***, за цена 30 500 лева без ДДС. И в двата нотариални акта дружеството –продавач е поело задължение в определени срокове да предприеме действия по заличаване на договорните ипотеки, учредени в полза на „ПИБ“ АД. С договор за замяна на недвижим имот, сключен с н.а. № 118, том 1, рег. № 1658, дело № 110/2016г. на нотариус М., ищците са придобили от „М. Т.“ ЕООД студио С-6 с идентификатор ***. По делото няма спор, че учредената в полза на „ПИБ“АД с нот. акт № 197/2007г. договорна ипотека има действие по отношение на процесното студио-С6 с идентификатор ***; че ипотеката не е заличена, а е подновена през 2017г. по реда на чл.172, ал. 1 от ЗЗД преди изтичане на 10-годишния срок на действието на вписването й. Установено е също, че договорът за банков кредит от 30.05.2007г. е изменян с няколко анекса, като на 20.12.2010г. е сключен анекс № 5, като в т. 3.1. от него е уговорено, че при продажба на обособени обекти в сградата с идентификатор ***, построена в поземления имот кредитополучателят се задължава да погасява по 850 евро главница за всеки квадратен метър от жилищната площ, респ. по 1150 евро главница за всеки квадратен метър от търговската площ, както и за припадащите им се площи от общите части на сградата за всеки обособен обект, от кредитната експозиция по договора за кредит от 30.05.2007г. и/или по договор № 00OLD-L-000119/12.02.2010г. за банков кредит и анексите към него, сключен с „ПИБ“ АД. Съгласно т. 3.2 от анекса, предпоставка за възникване на задължението на ипотекарния кредитор да даде съгласие за заличаване на договорната ипотека (включително и за т. нар. частично заличаване) е изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора и по т. 3.1 от този анекс. Въззивният съд е намерил предявеният иск за допустим, но неоснователен. Посочил е, че за да се приеме в случая за погасено ипотечното право поради погасяване на обезпеченото вземане трябва да е изпълнено 1. Установеното в чл. 5 от нот. акт № 197/2007г. и анексите по договора за кредит задължение на кредитополучателя при получаване на продажната цена за конкретен обект да погаси частично кредита, което при определени договорно установени условия поражда за ипотекарния кредитор задължение да заличи ипотеката само върху този имот с едностранно писмено изявление в нотариално заверена форма по реда на чл. 179, ал. 1 от ЗЗД или 2. Общото основание за погасяване на ипотечното право - пълно погасяване на вземането, което съгласно общото правило на чл.150, ал.1 от ЗЗД има за последица погасяване на ипотечното право върху всички обекти, за които ипотеката поражда действие, в това число и за процесния недвижим имот собственост на ищеца. Съдът е посочил, че макар в ЗЗД да не съществува уредба на заличаване на ипотека върху определен самостоятелен обект в сградата, върху която тежи ипотеката, с оглед принципа на договорната свобода е допустимо да се извърши т. нар. „частично“ заличаване на ипотека с волеизявление на кредитора при договорно установени предпоставки. В случая такива предпоставки са уговорени в т. 5 от нотариалния акт, с който ипотеката е учредена и в т. 20, буква „н“ от договора за банков кредит от 30.05.2007г., сключен между ответниците-при прехвърляне на самостоятелен обект в сградата, в случая – студио, прехвърлителят - кредитополучател да погаси част от кредита, равна на стойността на този обект, като за целите на погасяването на кредита тази стойност следва да не е по-ниска от цена 600 евро за квадратен метър продадена площ, включително и за общите части. Според съда, съдържанието на уговорката сочи, че е предвидено частично погасяване извън погасителния план и независимо и отделно от него като основание за възникване на задължение на кредитора да заличи ипотеката върху прехвърления обект. За процесния имот собственост на ищците такова основание за погасяване на ипотечното право не е настъпило. Събраните по делото доказателства не установяват, че за собствения на ищците самостоятелен обект- студио С6 ответникът „А и Л корпорация“ ООД като кредитополучател е извършил плащания на уговорената сума на кредитора „ПИБ“ АД. Според съда само в случай на такива плащания, каквито по делото не са установени, за ипотекарния кредитор би възникнало договорно задължение да поиска заличаване на ипотеката върху конкретния продаден обект в сградата, а във всички останали хипотези на частично погасяване на кредита за ипотекарния кредитор такова задължение не възниква. При положение, че ищците не са установили при условията на пълно и главно доказване да е настъпило установеното в чл.5 от нот.акт № 197 от 2007г. за учредяване на договорната ипотека и измененията на договора за кредит с последващите анекси основание за заличаване на договорната ипотека за собствения им имот, съдът прилагайки правилата на доказателствената тежест е приел, че такова не е настъпило. Съдът е намерил за неоснователни доводите на ищците, че сочените от тях други плащания, които частично погасяват задължението на кредитополучателя „А и Л Корпорация“ ООД следвало да имат за последица задължение за ипотекарния кредитор да поиска заличаване на ипотеката върху процесния имот и като цяло– погасяване на ипотечното право върху този имот. Посочил е, че ипотеката върху недвижим имот е неделима, а щом не е настъпило договореното в чл. 5 от нот. акт № 197 от 2007г. частично погасяване с цената, получена при продажбата на имота, никакво друго частично погасяване на обезпечения с ипотека кредит не води до някакъв вид пропорционално намаляване на обема на ипотечното право върху имота. В такъв случай не може, а и няма основание да се определи ипотеките върху кои самостоятелни обекти в сградата следва да бъдат заличени при условията на т. нар. „частично“ заличаване. Предвид това, според съда представено в първоинстанционното производство писмено изявление на представител на „ПИБ“АД, че след частично погасяване на кредита със сумата 521 689,68 лева към 28.11.2016г. „квадратурата за заличаване“ била 313,81 кв.м по никакъв начин не може да обоснове извод, че в тази площ попада и процесният имот и че за този имот са изпълнени договорните предпоставки за частично заличаване на ипотеката за имота на ищеца. Съдът е посочил също, че съгласно анекс № 5 от 20.12.2010г. към договора за банков кредит от 30.05.2007г. предпоставка за възникване на задължението на ипотекарния кредитор за даване на съгласие за заличаване на договорната ипотека (включително и за т. нар. частично заличаване) вече е изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора и по т. 3.1 от анекса, което не е осъществено. Приел е, че по делото не се установява, включително от заключението на в.л. В. З. по приетата ССчЕ, да са напълно погасени задълженията по обезпечения с процесната ипотека кредит към датата на приключване на устните състезания. Поради това според съда не са налице основания по чл. 235, ал. 3 от ГПК, за да се приеме, че ипотечното право е погасено поради пълно погасяване на кредита в съответствие с чл. 150, ал. 1 от ЗЗД. Посочил е, че считано от сключването на анекса на 20.12.2010г. занапред задължение за кредитора да поиска заличаване на ипотеката върху процесния имот, възниква само при кумулативното изпълнение на условията по т. 3.1 и т. 3.2 от анекса –плащане от страна на кредитополучателя в полза на кредитора на определени суми по главницата. Тези условия със следващи анекси се променят съобразно площта на продадения имот и договорно установената предпоставка за осъществяването им не е настъпила, а именно регулярно изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредит. След анализ на представените доказателства съдът е обосновал извод, че от момента, в който кредитополучателят „А и Л Корпорация “ ООД е продал на „М. Тал“ ЕООД процесното студио С-6, понастоящем собственост на ищците, до приключване на устните състезания, тези условия не са изпълнени. Ето защо ипотеката върху този недвижим имот не е погасена поради погасяване на част от вземането на ответника - кредитор „П.И.Б.“ АД към длъжника по кредита - „А и Л Корпорация“ ООД със заплащане на сума съобразно площта му по реда на т. 5 от нот. акт № 197/2007г., договора за банков кредит от 30.05.2007г. и анексите към него, а и за „ПИБ.“ АД не е възникнало задължение да поиска по предвидения в чл. 179 от ЗЗД ред заличаване на ипотеката за този имот. Неоснователно според въззивния съд ищците се позовават на финансови операции, извършвани от трети лица и от „А и Л Корпорация” ООД, за които считат, че имат отношение към погасяване на дълга по процесния договор за банков кредит № 00КРАА-2978 от 30.05.2007г. От приетите писмени доказателства съдът е намерил за установено, че тези трети лица са встъпили в дълг и са участвали в споразумение за погасяване на задължения както по процесния, така и по други кредитни договори. Според съда дали тези трети лица, както и „А и Л Корпорация” ООД и ипотекарният кредитор „ПИБ“ АД, са изпълнявали коректно поетите ангажименти по тези договори, с което да се стигне до погасяване на процесния главен дълг, е ирелевантно за спора. Посочил е, че дори непогасяването да се дължи на виновно неизпълнение на нечии договорни задължения, такова поведение може да бъде санкционирано по някой от законоустановените способи (чл. 79 и сл. от ЗЗД), но не и чрез уважаване на настоящия иск, тъй като това би било непредвидена в закона форма на компенсация за неизпълнение на договор. Затова и с оглед обстоятелството, че релевираното от ищците фактическо основание на иска за несъществуване на ипотечно право е погасяването на дълга по договор за банков кредит № 00КР-АА-2978 от 30.05.2007г., от значение за изхода на делото е единствено обективният факт на погасяването или непогасяването, но не и причините за това. Поради същите съображения съдът е намерил, че не следва да обсъжда доводите на ищците, относно предприети от кредитополучателя действия в съответствие с т. 5 от н.а. за учредяване на договорна ипотека № 197, том III A, per. № 3957, дело № 573/20007г., и дължимото във връзка с тях, но недадено съгласие на банката за заличаване на ипотеката върху процесните студиа, както и доводите, че районният съд не бил обсъдил статуса на договора за финансов лизинг HDOLEAS-001 от 22.02.2016г. и на договора за откриване на специална сметка от 02.08.2016г. В съответствие с изводите, че обезпеченото с ипотеката вземане на банката - кредитор не е погасено в пълен размер и че не са изпълнени условията за частично заличаване на ипотеката по отношение на собствения на ищците имот, въззивният съд е преценил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК като неоснователен и е потвърдил решението на първоинстанционния съд за неговото отхвърляне. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че не са осъществени поддържаните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените въпроси не отговарят на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК - да са от значение за формиране на решаващите правни изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл. 124, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 179, ал.1 ЗЗД. Въпросите са свързани с доводите на касаторите, че въззивният съд е обосновал изводите си единствено върху постигнати, но неизпълнени в договора за учредяване на ипотека уговорки, без да съобрази извършените погасявания по договора за кредит, неправомерното поведение на банката и отказа й да предприеме действия по заличаване на ипотеката. Отговорите на поставените питания предполагат проверка на правилността на фактическите и правни изводи на съда, че не е установено изпълнението на условието на банката - кредитор за заличаване на договорната ипотека върху собствения на касаторите имот. Тези изводи са обусловени от възприетата от съда фактическа обстановка по спора и от преценката на доказателствата, установяващи постигнатите договорености между кредитополучателя и банката относно условията за заличаване на ипотеката. Поради това, че въпросите са фактически, а не правни - касаят установяването на факти и преценката на доказателствата, те не могат да послужат като общо основание за достъп до касационно обжалване (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Дори да се приеме, че въпросите касаят приложението на чл.20 и чл. 20а ЗЗД, по отношение на тях е формирана константна съдебна практика, според която конкретният резултат от тълкувателната дейност на съда намира израз в решението по съществото на спора - отхвърлянето или уважаването на претенцията с оглед доказването или недоказването на релевантните за спора факти и обстоятелства. В настоящия случай въззивната инстанция съобразно закона и константната практика се е аргументирала с конкретните договорни клаузи в договора за учредяване на ипотека и в договора за банков кредит и анексите към него, които са ясни и недвусмислени и по отношение на тях не е съществувал спор между страните относно условията, при които за банката възниква задължение да предприеме действия по заличаване на ипотеката върху прехвърлените от кредитополучателя в полза на трети лица недвижими имоти. Отделно от това следва да се посочи, че в действащото право ипотеката е регламентирана като акцесорно и неделимо право, което обезпечава вземане до размер на сумата, за която е учредена, предоставяйки на обезпечения кредитор привилегията да се удовлетвори от продажната цена на ипотекирания недвижим имот, предизвиквайки изнасянето му на публична продан в случай, че длъжникът не изпълни доброволно задължението си. Неделимостта на ипотеката е уредена в чл. 150, ал. 2 ЗЗД и се състои в това, че всяка част от вземането е обезпечена от ипотечното право и всяка част от имота обезпечава вземането. От една страна разделянето на ипотекирания имот на няколко самостоятелни вещи и придобиването на собствеността върху тях от различни лица не освобождава нито една от новообразуваните вещи от предназначението да служат за удовлетворяване на обезпеченото вземане в неговия пълен размер. Правно симетрично на това е положението, съобразно което разделянето на вземането или неговото частично погасяване не водят до разделяне на ипотечното право, нито до погасяването му спрямо някаква част от ипотекирания имот. Ипотеката, като гаранция за удовлетворяване на вземането, тежи върху имота, независимо от измененията, които могат да настъпят с вещта или с обезпеченото вземане (извън тези по чл. 171 ЗЗД) след учредяване на ипотечното право. Точно това е съобразил въззивният съд, приемайки в мотивите, че с оглед принципа на договорната свобода е допустимо да се извърши т.нар.частично заличаване спрямо конкретен обект с волеизявление на кредитора при изпълнение на договорно установени предпоставки, които в случая не е доказано да са осъществени. Несъгласието на касаторите с изводите на съда, че при условията на пълно и главно доказване те не са установили твърденията си за частично или пълно погасяване на задълженията на кредитополучателя по кредитния договор, което от своя страна ангажира банката да предприеме действия по заличаване на ипотеката спрямо конкретен обект, не може да обоснове наличието на предпоставките за допускане на касационен контрол на атакуваното решение. Постановеното от Софийския окръжен съд въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая, обжалваното въззивно решение не попада в нито една от горепосочените хипотези, поради което същото не може да бъде допуснато до касационно обжалване и на това основание. По изложените съображения решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО