Определение № 1789 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 202/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Е. И. Б., чрез адв.Т. Г. от САК, срещу решение № 728 от 20.06.2024г. по възз.гр.д.№ 2414/2023г. на САС в частта, с която е потвърдено решение № 44/19.04.2023г. по т.д.№ 203/2021г. на ОС - Благоевград за отхвърляне на предявения пряк иск, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, против ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от травматични увреждания от ПТП, настъпило на 13.02.2021г., за размера 30 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва, считано от 09.03.2021г. Обжалваното решение е постановено с участието на М. Д. Т. и „Пирин Голф и Кънтри Клуб“ ЕАД като трети лица-помагачи на ответника.

В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3 на чл.281 ГПК – процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост. Релевирани са доводи за необсъждане на извършеното от ищцата оспорване с допълнителната искова молба и с отговора на въззивната жалба, че ПТП е настъпило на вътрешен път на голф-комплекс, заграден с ограда и с порта, а и, освен това, в началото на пътя/считано от входа на комплекса/ е бил поставен знак за ограничение на скоростта до 20км/ч., както и на довода в насрещната въззивна жалба, че пътят е частен – не е отворен за обществено ползване, следователно е законосъобразно придвижването по него с голф – количка. Необсъдени според ищцата са и всички факти, относими към фактически състав на съпричиняването, а именно, че, като служител в голф-комплекса, придвижването й в него посредством голф-количка е част от ежедневната й работа; че придвижването с такава количка е установена практика за всички собственици, гости, клиенти и служители; че „Пирин Голф и Кънтри клуб“ ЕАД е привлечено в качеството си не само на поддържащ пътя, но и в качеството на работодател и се касае за трудова злополука. Релевирано е оплакване и за необсъждане на справката от НОИ за трудова заетост и показанията на свидетеля в ОСЗ на 26.10.2022г. Същевременно, ищцата намира, че възражението за съпричиняване не е следвало да се обсъжда, тъй като е бланкетно. Изтъква, че във въззивното решение не е посочено в какво се изразяват неправилните й действия, съответно какво е следвало да бъде дължимото й поведение, както и, че липсва съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента спрямо тежестта на нейните нарушения. Според ищцата решението е постановено в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД чл.5, ал.1 ПП на Закона за пътищата и чл.9, ал.1 и ал.2 от Закона за пътищата. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв. Претендира се за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Правилно ли съдът е приложил императивната разпоредба на чл.51, ал.2 ЗЗД, като е преценил, че е налице съпричиняване на вредите от пострадалата? Ищцата намира, че даденото разрешение е в противоречие с ТР № 1/23.12.2015г. по тълк.д.№ 1/2014г.ОСТК.

2 и 3. Дали при следните обстоятелства: а/ че ищцата пътува като пътник в голф-количка б/ че тази голф количка не е предназначена за движение по пътищата за обществено ползване в/ че голф-количката се е движила по пътя в затворен голф-комплекс и г/ че голф-количката не е обезопасена за рисковете и интензитета на движение по път, отворен за обществено ползване, представляват предвидим и/или реално очакван за пострадалата риск, за който пострадалата е следвало да има знание, както и дали знанието на ищцата за тези обстоятелства е факт, от значение за фактическия състав на съпричиняването? Ищцата се позовава на решение № 252/05.02.2015г. по т.д.№ 3320/2013г., решение № 76/22.06.2020г. по т.д.№ 771/2019г. и решение № 50073/05.10.2023г. по гр.д.№ 3457/2022г.

4. Извършено ли е в процеса пълно и главно доказване на знанието на пострадалата за конкретния предвидим и/или реално очакван риск? Посочва решение № 141/31.8.2017г. по т.д.№ 2272/2016г., решение № 256/21.04.2015г. по т.д.№ 3557/2013г., и решение № 32/15.03.2021г. по т.д.№ 30/2020г.

5. Дали определеното от решаващия състав 40% съпричиняване е извършено въз основа на степента на съпричиняване при съпоставяне между тежестта на нарушението на делинквента спрямо тежестта на нарушението на пострадалата? Изтъква решение № 15/19.02.2020г. по т.д.№ 146/2019г., решение № 118/27.06.2014г. по т.д.№ 3871/2013г. и решение № 64/18.05.2019г. по т.д.№ 1781/2018г.

6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора/ и по-конкретно към фактическия състав на съпричиняването/, фактите, на които се основават, и доказателствата за тях?

В подкрепа на заявеното основание по т.1 на чл. 280, ал. 1 ГПК ищцата посочва решение № 43/04.03.2022г. по гр.д.№ 2597/2021г., решение № 60287/16.02.2022г. по гр.д.№ 973/2021г. и решение № 60144/25.01.20922г. по гр.д.№ 491/2020г.

7. Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди всички доказателства по делото, относими към релевантните за спора факти? Ищцата се позовава на решение № 13/24.02.2022г. по гр.д.№ 2906/2021г., решение № 60117/01.02.2022г. по т.д.№ 667/2020г. и решение № 69/26.07.2019г. по т.д.№ 2556/2018г.

8. и 9. Дали пътят е частна собственост, отворен за обществено ползване по см. на чл.5, ал.1 от ПП на Закона за пътищата и чл.9, ал.2 Закона за пътищата и, ако не е отворен за обществено ползване, то – предвид разпоредбите на чл.1, ал.1 ЗДвП и чл.9, ал.1 Закона за пътищата –законосъобразно ли е придвижването по него с голф количка? Посочени са решение 50056/10.07.2023г. по гр.д.№ 2598/2022г. и решение на САС.

С писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт И. Ц., ответникът ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, [населено място], оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, приема следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивни жалби и на двете насрещни страни срещу първоинстанционното решение, с което искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, е уважен за размера от 25 000лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя на 09.03.2021г. до окончателното изплащане, а за разликата до пълния предявен размер от 60 000лв. искът е отхвърлен.

Въззивното решение е постановено при следната установена и безспорна фактическа обстановка: На 13.02.2021г., в комплекс „Пирин голф и Кънтри Клуб“ в землището на [населено място], е настъпило ПТП с участието на електромобил/голф-количка, в която е пътувала ищцата, и лек автомобил, управляван от застрахован водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Скоростта на автомобила от 37.8 км/ч при навлизането в участък с десен завой е била над критичната техническа скорост за преминаване през участъка от 25.6 км/ч, в резултат от което е допуснато странично занасяне и отклоняване наляво към мислената насрещна лента, в която се е движил електромобилът. Водачът на електромобила, който се е движил със скорост от 19 км/ч, след като е възприел движението на лекия автомобил към лентата му за движение, е предприел отклоняване на ППС в посока надясно към тротоара. При този механизъм на ПТП от техническа гледна точка водачът на електромобила не е допринесъл за настъпването на ПТП, а единствена причина за сблъсъка е избраната от застрахования водач скорост на движение от 37,8 км/ч. Установено е, че параметрите на критичната техническа скорост за преминаване през участъка са обосновани от ниските температури и слабия снеговалеж, както и това, че асфалтовата настилка на пътя е била покрита със снежна покривка от ок.5 см, която не е била почистена или обработена за подобряване на сцеплението на гумите. Същевременно е прието, че управлението на електромобила не е било безопасно от техническа гледна точка, предвид конкретния пътен участък и конкретната пътна настилка и обстановка, скоростта от 19 км/ч, в непосредствена близост до мислената среда от участъка на пътя, в район, означен с пътни знаци „А-15“/опасност от хлъзгане/, като се има предвид, че надлъжният наклон от участъка е попътен за движението на лекия автомобил и насрещен за електромобила и е бил 8 %. Изтъкнато е, че максимално допустимата скорост за всички МПС за целия комплекс, вкл. и участъка на ПТП, е ограничена до скоростта, указана със знак „В26-цифра 20“. Наред с това е прието за установено, че конструктивните характеристики по заводска спецификация на електромобила са проектирани за превоз само на един пътник; той не е конструиран и предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а е предимно за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са игрищатата за голф; не е имало заводски монтирани или допълнително монтирани предпазни колани, а на седалките странично от външните страни е имало монтирани странични ограничителни опори (ръкохватки, подлакътници), които при необходимост задържат телата на водача и пътника върху седалката при странично им преместване; електромобилът не е бил проектиран и не бил произведен със светлинни ( предни фарове и фар за заден ход ), както и указателни светлини (мигачи и стоп- светлини ) и технически не е бил оборудван със заводска или друг вид светлинна сигнализация; електромобилът заводски е бил оборудван със спирачна уредба с барабанни спирачки на задния мост, както и ръчно управляема спирачка за обездвижване на ППС при паркиране; към датата на ПТП електромобилът не е бил обозначен с регистрационни табели или регистрационни номера, а при огледа му след ПТП е установено, че е бил технически изправен.

По делото е установено, че на ищцата е проведено лечение, вкл. болнично и оперативно, в три етапа, на травмата, представляваща счупване на двата кондилан на големия пищял на дясна подбедрица и разкъсно-контузна рана в областта на дясна коленна става; Проведеното лечение е включвало отстраняване на размачкани тъкани, наместване на костните фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза от винтове и шайба за фиксиране на счупването и шев на разкъсно-контузна рана на коляното; след оперативно лечение е поставена външна фиксация и ставата е обездвижена; проведеното оперативно и медикаментозно лечение в болница е било за 11 дни, а след това е продължено с медикаментозно лечение с антикоагуланти в домашни условия. Получената от ищцата травма е в пряка причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП. Счупването на големия пищял е съпроводено с болка с голям интензитет в продължение на няколко дни след закрепване на фрактурата и началната консолидация на костните фрагменти, след което ищцата е продължила да изпитва болка при движение, а след 3-4 месеца - при натоварване на засегнатия крайник, като възстановяването на движенията и основната функция на крака - ходенето е настъпило за 4-6 месеца, но е вероятно ищцата да е изпитвала болка при по-продължително стоене, ходене, физическо натоварване. В първоначалния период от ок.2-3 седмици след счупването ищцата е имала нужда от чужда помощ, а след консолидиране на костните фрагменти и намаляване на болката при движение е могла да се придвижва с помощни средства и да се самообслужва. След проведеното фиксиране на костните фрагменти с метална остеосинтеза, десният долен крайник е бил обездвижен с външен фиксатор за ок.2 месеца, а след снемането му при болнични условия е поставена гипсова имобилизация с гипсова шина за още ок.30 дни. Към момента на прегледа основната функция на крака – ходенето, е възстановена, като не се налага ползване на помощни средства, но обемът на движенията на дясната колянна става все още не е възстановен напълно, като сгъването е ограничено с около 10%, а, поради продължителното обездвижване на крайника общо за около 3 месеца и продължителното щадене и ненатоварване, мускулатурата е с леко изразена атрофия.

По спорния във въззивното производство въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е съобразил, че се търси общо обезщетение за всички травматични увреждания и търпените от тях болки и страдания и дискомфорт, а не отделни обезщетения. При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди / 50 000лв./ въззивният съд е изтъкнал, че към момента на ПТП ищцата е била на 58 години- зряла възраст, в която обичайно човек е работоспособен и социално активен, а в резултат от ПТП е била обездвижена за период от 3 месеца, а след това подвижността й е била ограничена за ок.4 месеца. Посочил е, че в резултат от получената травма е намалена с 10% възможността да свива крака си, но не са останали други трайни последици/ кракът не е останал изкривен и ищцата не продължава да куца/, нито едно от уврежданията не е застрашавало живота й и не е препятствало трудовата й ангажираност за година или повече. Отчетени са и икономическите условия в страната през 2021г., които не се характеризират с висока инфлация.

Относно втория спорен въпрос, касаещ съпричиняването на вредите от ищцата, съставът на апелативния съд е счел за неоснователно възражението за съпричиняване, основаващо се на непоставяне на предпазен колан, приемайки, че ищцата не е имала възможност да бъде с такъв, тъй като електромобилът не е бил оборудван и е нямал монтирани обезопасителни колани. Намерил е за основателно второто възражение за съпричиняване, основаващо се на това, че ищцата доброволно се е поставила в позицията на пътник в електромобил, който не е констуиран и не е предназначен за движение по пътищата за обществено ползване, а е предимно за слабо пресечени и повърхностно затревени земни настилки, каквито са игрищата за голф. Определил е приносът на ищцата за настъпване на вредите в размер на 40 %, съответно е намалил с 40% определеното в размер на 50 000лв.обезщетение за неимуществени вреди.

Извън хипотезите на чл. 280, ал. 2, предл.1 и 2 ГПК (вероятна нищожност и/ или недопустимост), допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от въведените допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както е изяснено в т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпроси от № 1 до № 5, относно и приложението на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД, както и по въпроси № 8 и № 9, произтича от характера им на фактологични, а не правни. Те касаят пряко правилността на решението, която е изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство.

Процесуалноправните въпроси № 5 и № 6 несъмнено имат обуславящо значение за решението в обжалваната част. По тях общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е обоснована от ищцата с доводи за необсъждане на направените от нея оспорвания и относимите към съпричиняването факти и доказателства, както и за немотивиране на решението. По тях е осъществено и поддържаното допълнително основание за допускане на обжалване по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.

Делото следва да се насрочи в открито заседание с призоваване на страните. На касатора следва да се укаже внасянето на ДТ по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.: