Определение № 5428 от 26.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3547/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. А., подадена чрез адв. И., срещу въззивно решение № 268 от 12.06.2025 г., постановено по гр. д. № 337/2025 г. на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено решение № 351 от 28.02.2025 г. по гр. д. № 2968/2024 г. на Районен съд – Русе. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от А. В. А. срещу Т. С. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 от СК за промяна на мерките относно упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката на детето К. А. В., определени с решение № 907 от 23.05.2019 г. по гр. д. № 1237/2019 г. на Районен съд – Русе и съдебна спогодба от 30.04.2024 г., одобрена по гр. д. № 6037/2024 г. на Районен съд – Русе. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания по чл. 281, ал. 1, т.3 ГПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето К. да бъде предоставено на бащата, местоживеенето му да бъде определено в дома на последния в [населено място], Р. област, а с майката П. да бъде определен режим на лични контакти. В изложението към касационната жалба се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като при твърдения за решаването му в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и със задължителната такава на Върховния съд, изразена в Постановление на Пленума № 1/1974 г., се поставя въпросът: Кои обстоятелства следва да бъдат взети предвид и по какви критерии следва да бъде преценен най-добрият интерес на детето. Ответницата по касация Т. С. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли да не се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за касационно обжалване, намира следното: По делото е установено, че страните А. А. и Т. П. са родители на детето К., [дата на раждане], понастоящем на 12 години. Майката и бащата живеят разделени, като с решение от 23.05.2019 г. на Русенския районен съд упражняването на родителските права е предоставено на майката, в местоживеенето на която е определено и това на детето, а с бащата е определен режим на лични отношения и контакти. Със съдебна спогодба от 30.04.2024 г. режимът на лични отношения на бащата с детето е разширен. Детето посещава училище в [населено място] и занималня след приключване на учебните часове. Живее при ответницата П., където разполага със собствена стая. Майката работи като лаборант на пълно работно време, а бащата – като заварчик на смени, като с оглед тяхната продължителност (първата започва в 5.30 часа, а втората завършва в 22.30 часа) при обгрижване на момчето той разчита на своите родители. Живее в къща в [населено място], на 20 км от [населено място], състояща се от баня (която според социалния доклад е за ремонт) и три стаи, едната от които се ползва от бащата и детето, когато то остава при него. Според показанията на разпитаните свидетели, детето К. има установена близка връзка и с двамата си родители, като при всеки от тях са налице подходящи условия за неговото отглеждане. Установено е от комплексната психологична и психиатрична експертиза, че детето е привързано към майка си и проявява обич към нея, като същевременно е изградило близки емоционални отношения и с бащата, спрямо когото проявява силно желание да получава одобрение и подкрепа. Установените при майката по-строги правила и изисквания, налагащи понякога и ограничения, предопределя изборът на детето да проявява лоялност към бащата, при когото наложените ограничения от другия родител тенденциозно се неглижират. Това е и главната причина то да желае да заживее с баща си. Вещите лица сочат, че при детето се наблюдава силно манипулативно поведение, изразяващо се в поставяне на изисквания и проява на капризи, които, ако не бъдат удовлетворени, стават причина за напрежение с майката, която не ги е задоволила. Именно по тази причина е настъпил и инцидентът на 19.05.2024 г., когато при отказ на майката да даде на детето телефона си, за да играе на него, е последвала агресия от страна на момчето, по повод на която на К. в крайна сметка била наложена възпитателна мярка – задължително участие в консултации за преодоляване на отклонения в поведението, за срок от една година. По делото се установява, че отношенията между бащата и майката са силно обтегнати и конфликтни. Тенденцията към негативизъм на детето към майката и незачитането на нейния авторитет като родител се подклажда от бащата. Според вещите лица, при бащата се констатира известна емоционална незрялост, предвид пренебрегването на проблема между детето и майката, както и с оглед липсата на желание да съдейства за промяна на нагласите на К. към нея. Експертите са подчертали, че такъв тип отношение, свързано с отхвърлянето на авторитета на майката, би имало отрицателно въздействие върху психиката на детето и неговото емоционално развитие в перспектива. Заключението на експертизата е категорично и относно това, че ако по някаква причина общуването между майката и детето бъде ограничено по интензитет, това би повлияло на близката им връзка и следователно – не е в интерес на детето. При тези данни въззивният съд е приел, че по делото липсват доказателства за настъпила съществена промяна в обстоятелствата относно упражняването на родителските права, от момента на последното им установяване със съдебната спогодба от 30.04.2024 г. и подаването на исковата молба на 28.05.2024 г. за тяхното изменение, включително и по отношение на родителския капацитет на майката. Наред с това съдът е допълнил, че въз основа на конкретните обстоятелства не може да се приеме и че исканата промяна ще бъде в интерес на детето. Отчел е, че ответницата е родителят с по-висок капацитет, който разполага с по-добри умения и битови условия за отглеждане и възпитание на детето. Съдът е съобразил, че в случая ищецът не осъзнава сериозността на проблема и опитвайки се да урони престижа на другия родител, задълбочава кризата в отношенията с майката, като поощрява девиантното поведение на детето. Според съдебния състав, ако детето остане при майка си, то няма да изгуби връзката с баща си и неговата роля в живота му ще продължи да бъде съществена. Прието е, че инцидентите през м. февруари и м. май 2025 г., при първия от които се наложило майката да повика полиция, тъй като детето се заключило в апартамента и отказвало й да отвори, поставяйки условия да получи нов телефон веднага, а при втория то заплашвало, че ще отиде при баща си, тъй като майката не му давала 30 лв. за да закупи ненужна вещ, отново налагали извод, че у малолетния се изгражда трайно схващане, че при всякакви обстоятелства бащата ще подкрепи неговите решения и ще удовлетвори неговите желания. В тази връзка съдът е посочил, че тези погрешни представи на детето са резултат именно от трайния модел на поведение на бащата, който в стремежа си да бъде доминиращият родител, не преценява дали възнаграждавайки материално К., не стимулира у него укорими действия, които в бъдеще могат да се превърнат в проблем и за семейството, и за социалната му среда. В заключение въззивният съд е достигнал до извод, че на настоящия етап майката е по-подходящият родител за отглеждането и възпитанието на детето. Касационното обжалване не следва да се допуска по следните съображения: Формулираният от жалбоподателя А. правен въпрос относно критериите, които съдът следва да вземат предвид при определяне на най-добрия интерес на детето, е обуславящ за изхода на спора. По този въпрос, обаче, не е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Според разясненията, дадени в т.V от Постановление № 1/12.11.1974 г. на Пленума на ВС, както и съобразно казуалната съдебна практика, която възприема същите за актуални и при действието на Семейния кодекс от 2009 г., чийто израз са решение № 129 от 17.06.2014 г. по гр. д. № 7660/2013 г.на ВКС, ІІІ г.о., решение № 160 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 214/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 50094 от 04.07.2023 г. по гр. д. № 2624/2022 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др., съдът е длъжен да установи дали е налице изменение на обстоятелствата, при които с предходно решение вече е бил решен въпросът за родителските права. Промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното дете, е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията, произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато на практика марките са променени. Новите обстоятелства могат да се отнасят до възпитателните и нравствените качества на родителите, до социалната среда, до битовите условия на живот и пр., като във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали те се отразяват на положението на детето и на ефикасността на определените по-рано мерки. Изменението на мерките цели защита на най-добрия интерес на детето. Както това е посочено изрично в решение № 18 от 2020 г. по гр. д. № 2541/2019 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60270 по гр. д. № 660/2021 г. на ВКС, ІV г.о. и др., под „интереси на децата“ се разбират всестранните им интереси по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за обществено-полезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, способността на родителите да се грижат за него и да го възпитават правилно, последиците, които биха настъпили при промяна на мерките, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика, израз на която са решение № 207 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 911/2012 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 59 от 17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 324 от 05.06.2024 г. по гр. д. № 2874/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др. Въззивното решение не се е отклонило от посочената съдебна практика. При съобразяване на съвкупността от всички обстоятелства въззивният съд обосновано е приел, че за периода от по-малко от месец, считано от одобряване на съдебната спогодбата между двамата родители, до завеждането на новото дело, такава промяна в обстоятелствата липсва. Въззивният съд е изследвал отношенията на детето и с двамата родители и е установил, че те се характеризират с обич и привързаност. Отчетени са и обтегнатите и конфликтни отношения между майката и бащата. Взет е предвид стремежът на детето да бъде при родителя, който не поставя към него изисквания или ограничения, в случая – бащата, както и обстоятелството, че това не е добре за неговото правилно възпитание и израстване като личност. Съобразено е, че родителският капацитет на майката е по-висок спрямо този на бащата, битовите условия, които предлага тя на детето, са също по-добри. Съдът се е позовал и на експертното становище по изготвената психологическа и психиатрична експертиза, според която отделянето на детето от майка му на настоящия етап от отношенията им, предвид риска от отчуждаване, би имало отрицателно въздействие върху психиката му и емоционалното му развитие в перспектива. Въззивният съд е акцентирал и върху незрялото поведение на бащата, който вместо да насочи усилията си към валидиране на изискванията и ограниченията, наложени от майката към малолетния и туширане на конфликта помежду им, породен от нейните изисквания, които са необходими за правилното му възпитание, следва тенденция към незачитане и уронване на авторитета й като родител. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата по касационната жалба се дължи адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред касационния съд в размер на 1200 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,