Определение № 2606 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1919/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г. и М. Н. Г. от [населено място], община Горна Оряховица, чрез процесуалния представител адвокат Стоянов срещу определение №196 от 15.01.2026 година, постановено по административно дело №1031 по описа за 2025 година на Административен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане жалбата на М. Н. Г. и Г. Н. Г., двамата от [населено място] против решение №904 от 30.10.2025 година, взето по протокол №32 от заседанието на Общински съвет Горна Оряховица и производството по делото е прекратено и е оставено без разглеждане искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението на общинския съвет. В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на определението. Излагат се доводи и се иска отмяна на процесното определение и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда за“пълно и обосновано обсъждане на всички релевантни доводи и доказателства и разглеждане на жалбата по същество“, както и искането за спиране на предварителното изпълнение. Поддържат се исканията и се излага доводи и в допълнителни становища от 9.02.2026 г. и 20.02.2026г. Няма постъпили други становища. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е била подадена жалба от М. Н. Г. и Г. Н. Г., двамата от [населено място] срещу решение №904 от 30.10.2025г. на общински съвет Горна Оряховица, взето по протокол №32 от 30.10.2025г. от заседанието на общинския съвет, с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА във връзка с чл.35, ал.1 и чл.41, ал.2 от ЗОС и във връзка с чл.53, ал.1 и чл.64, ал.2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Горна Оряховица е дадено съгласие за провеждане на публичен търг с тайно наддаване за продажба на поземлен имот, представляващ УПИ V- за автогара в кв.51 по плана на [населено място], с площ от 2545 кв. метра заедно с построената в този имот масивна сграда със застроена площ 130 квадратни метра според АОС №339/22.06.1998 година. С решението е определена начална тръжна цена, определена от лицензиран оцените, която да е по-висока от данъчната оценка от 103 600 лева без ДДС или 114 166, 60л лева с ДДС, съответно в евро 52 969, 84 евро без ДДС и 58 372, 46 евро с ДДС, определена е цената на земята, която е облагаема с ДДС в лева и в евро, цената на застроената площ на сградата, която е необлагаема с ДДС и цената на застроената площ на същата сграда, която е облагаема с ДДС и в лева и в евро. С решението е определен дължимия ДДС в лева и в евро за облагаемата част. Възложено е на кмета на общината да организира и проведе публичен търг с тайно наддаване и е определено 30 процента от продажната цена да се използват за изпълнение на дейности в Кметството в [населено място]. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата на двамата жалбоподатели е недопустима поради липса на една от основните предпоставки за оспорване на административен акт – пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на процесното решение. С това решение не се засягали пряко и непосредствено техни права или се възниквали за тях задължения. Определението е правилно. Съгласно правилото на чл.45, ал.4 от ЗМСМА областният управител разполага с процесуалната възможност да контролира всички актове, които се приемат от общинският съвет, като ги върне за ново обсъждане или ги оспори пред съда, но въпросната норма е специална и касае единствено легитимацията на този държавен орган. В останалите случаи право да оспорят акт на общинският съвет имат само лицата, които имат пряк и непосредствен правен интерес от това - аргумент от чл.159, т.4 от АПК. В случая такъв пряк и непосредствен интерес липсва, което прави жалбата на двамата жалбоподатели недопустима. В частната жалба изложените доводи също не насочват към непосредственост и лично на засягане от постановеното решение, поради което не могат да променят постановения краен резултат. Недопустимостта на жалбата обуславя и недопустимост на искането за спиране на предварителното изпълнение на решението. Извън това, няма законова норма, която да предвижда, че решенията по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, респ. по чл. 35, ал.1 от ЗОС са предварително изпълняеми, което отново обуславя извод за недопустимост на искането с аргумент от чл.166, ал.4 от АПК. Определението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение