Определение № 2154 от 27.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 705/2026 г.

ВКСIII гражданско отделение27.04.2026 г.докладчик Джулиана Петкова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6984/17.11.2025г. по гр.д.№ 2853/25г. по описа на СГС, ІІ Г ВС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. С., чрез адв. Н. С., срещу решение № 6984/17.11.2025г. по гр.д.№ 2853/25г. по описа на СГС, ІІ Г ВС, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу „Билла България“ ЕООД иск по чл. 200 КТ за присъждане обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 18.03.2024г. за разликата над 10 000 лева до 35 000 лева. Касаторът иска отмяна на решението и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение. В контекста на тезата си, че приложението на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД налага завишен размер на дължимото обезщетение, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК въпросът за критериите по чл. 52 ЗЗД и как те се преценяват от съда. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Билла България“ ЕООД, не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане до касационно обжалване по следните съображения: За да определи сумата 10 000 лева като справедлив размер на обезщетението по чл. 200 КТ за неимуществени вреди, въззивният съд е отчел следните установени от доказателствата по делото обстоятелства относно: 1/ характера и тежестта на получените увреждания – счупване на латерален глезенен израстък на десния глезен, без разместване, наложило имобилизация на крайника, без оперативна намеса, за период около 4 – 6 седмици; 2/ продължителността на лечебния и възстановителния процес – общо около шест месеца; 3/ интензитета и продължителността на понесените във връзка с травмата болки – особено интензивни през първите дни след инцидента, възможни слаби след оздравителния процес при резки промени във времето и натоварване; 4/ настъпилите непосредствено след травмата затруднения в придвижването и в битовото обслужване за период до 6 месеца от увреждането; 5/ преживените негативни емоции и стрес във връзка с наложената от травмата промяна в ежедневието и ритъм на живот; 6/ възрастта на ищцата – 47г.; 7/ липсата на трайни и необратими последици за здравето на ищцата, както и на изменения, които да не подлежат на подобрение при провеждане на лечение; 8/ липсата на данни за усложнения в оздравителния процес и на доказателства за възпрепятстване пълното възстановяване от полученото увреждане. Доводите на ищцата за силно повлияване на психичното й състояние от преживяната травма са намерени за недоказани. Прието е да липсват годни доказателства за понасяне на вреди извън обичайните за подобен тип травма. Въззивният съд е сравнил определения от него размер на обезщетението с определяните в други сходни хипотези. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът на касатора покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК, но разрешенията му от въззивната инстанция са изцяло съобразени със задължителната и казуална практика на ВС и ВКС. В ППВС № 4/1968 г. и последователната практика на ВКС, намерила израз в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, са дадени разяснения, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на травматично увреждане са: характерът на увреждането, видът и тежестта на физическите травми и свързаните с тях физически и морални болки и страдания, продължителността им, техния интензитет, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, възрастта на пострадалия, остатъчните поражения и прогнозата за по-нататъшното му състояние. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се определи справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. В обжалваното решение преценката за справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е формална, а се базира на приетите за установени по делото обстоятелства, които са критерии по чл. 52 ЗЗД за случая, и техния съвкупен анализ. Оплакванията на касатора за неправилна оценка на относителната тежест на тези обстоятелства, водеща до занижен размер на обезщетението, са относими към правилността на въззивното решение, поради което са извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС

Цитирани разпоредби

9