Определение № 237 от 11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 274/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Н. Й. Б. от [населено място], срещу решение от 07.02.2012г. по гр.д.№2663/2011г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение от 22.11.2010г. по гр.д.№1609/2010г. на Софийски районен съд за уважаване на предявения от Н. Й. Б. иск с правно основание чл.124, ал.4 ГПК, и е прекратено производството по делото. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответникът С. Р. М. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Д. Р. А. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1- 3 от КТ. Въззивният съд е приел, че при действието на ГПК от 2007г. страната може да оспори инцидентно истинността на представен документ по гражданско дело най-късно с отговора на съдопроизвоственото действие, с което той е представен – чл.192, ал.1 ГПК. Ако страната пропусне тази възможност, тя гиби възвожността да се позове на неистинността в това производство освен ако неистинността е установена с слязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК. Прието е от въззивния съд, че страната може да предяви иск по чл.124, ал.4 ГПК само ако има друг правен интерес от установяването на неистинността на документа, тъй като предявяването на този иск не е основание за спиране на производството по делото, нито решението по този иск е основание за неговата отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове наличие на основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречива практика по разрешения с обжалваното решение въпрос по приложението на разпоредбата на чл.124, ал.4 ГПК, по който е образувано тълкувателно дело №5/2012 на ОСГТК на ВКС, т.1, а именно: „допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възвожността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл.193, ал.1 ГПК”. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.292 от ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.