Определение № 966 от 17.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 1058/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/, чрез синдика адв.Н.Н. срещу решение №75 от 08.02.2023г., постановено по в.т.д. №373/2022г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №260085 от 02.02.2022г. по т.д. №2285/2020г. по описа на Софийски градски съд, а въззивникът е осъден да плати държавна такса в размер на 13 080 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Прима Транс Сол“ ЕООД /н/ иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.644, ал.1 ТЗ за осъждане на ответника „Холсейл Електроникс“ ЕООД да плати сумата 654 000 лева, получена на отпаднало основание и платена по проформа фактура №9/04.10.2017г. чрез множество преводи в периода 13.10.2017г.-23.11.2017г. /сумата 78 000 лева на 13.10.2017г.; сумата 22 000 лева на 13.10.2017г.; сумата 50 000 лева на 16.10.2017г.; сумата 50 000 лева на 17.10.2017г.; сумата 59 000 лева на 19.10.2017г.; сумата 58 500 лева на 20.10.2017г.; сумата от 55 000 лева на 23.10.2017г.; сумата 50 000 лева на 24.10.2017г.; сумата 48 000 лева на 25.10.2017г.; сумата 50 000 лева на 27.10.2017г.; сумата 42 600 лева на 30.10.2017г.; сумата 48 500 лева на 31.10.2017г.; сумата 42 400 лева на 23.11.2017г./, като ищецът е осъден да плати държавна такса в размер на 26 160 лева. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че съдът не е разпределил правилно доказателствената тежест относно възражението, че ответникът не е придобивал никога процесните „лицензи за телекомуникационен сървър“ и е постановил решението в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъда отменен обжалваният съдебен акт и да бъде уважен предявеният иск. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Относно разпределението на доказателствената тежест и последиците от недоказване на твърдян от страната положителен факт? и 2. Дали САС следваше да изложи в решението си конкретни мотиви защо не кредитира представените от мен писмени доказателства, установяващи, че „Джей Ай Електроникс“ ЕООД не е продавал никога на „Холсейл елекроникс“ ЕООД процесните лицензи?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните решения по ВКС, постановени по чл.290 ГПК /по първия въпрос- решение №141 от 08.01.2021г., гр.д. №3052/19г, ІV г.о. и решение №63 от 01.03.2016г., гр.д. №4885/15г., ІV г.о., по втория въпрос- решение №92 от 26.06.2020г., гр.д. №2617/19г., ІІІ г.о./. Излага и доводи за очевидна неправилност, съвпадащи с оплакванията в касационната жалба за необоснованост на въззивното решение. Ответникът „Холсейл Електроникс“ ЕООД не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за връщане на платени на отпаднало основание суми в общ размер 654 000 лева, съставът на въззивния съд намира за доказано наличието на валидна облигационна връзка между страните по рамково споразумение за доставка на телекомуникационно оборудване №1003 от 02.10.2017г., изменено с допълнително споразумение №2 от 15.11.2018г., плащането на процесната сума, както и доставката на поръчаните 783 броя лицензи за комуникационен сървър, предадени от ответника на ищеца с приемо-предавателен протокол. Решаващият съдебен състав излага доводи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не установява наличието на законовите предпоставки за упражняване на правото на прекратяване на договора по реда на чл.644, ал.1 ТЗ. Приема, че в исковата молба е обективирано изявление на синдика на ищцовото дружество, обявено в несъстоятелност, за прекратяване на договора, в изпълнение на който са платени процесните суми по сметка на ответника, но счита, че това право не е упражнено надлежно, тъй като не е отправено предизвестие от 15 дни, съгласно императивната разпоредба на чл.644, ал.2 ТЗ. Независимо от това, след анализ на доказателствата стига до извод, че договорната връзка не може да бъде прекратена с едностранно изявление от синдика, тъй като договорът е изпълнен- купувачът е платил цената, а продавачът е доставил процесните лицензи. Решаващият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ищеца за нищожност на допълнително споразумение №2 от 15.11.2018г., с което страните са постигнали съгласие вместо поръчаните по рамковото споразумение 500 броя Мини РВХ телефонни централи, да бъдат доставени 783 броя лицензи за комуникационен сървър на ед.цена от 696.04 лева в 30-дневен срок от подписването на споразумението, както и за неизпълнение на задълженията на ответника. Приема, с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза, че съществува стока „лиценз за комуникационен сървър“, която може да бъде предмет на разпоредителни сделки, поради което не се доказва споразумението да е с невъзможен предмет. Въззивният съд счита, че са неоснователни и останалите възражения на ищеца- за неизпълнение на задължението на ответника за доставка и предаване на процесните лицензи. Намира за доказано, че ответното дружество е закупило от „Джей Ай Електроникс“ ЕООД 1000 броя лицензи за комуникационен сървър, за която сделка е издадена фактура №56 от 21.11.2018г., след което ги е доставило на ищеца с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 03.12.2018г., неоспорен като неавтентичен, като за доставката е издадена фактура №132 от 03.12.2018г. Приема, че представените от ищеца доказателства, вкл. ревизионен доклад от 18.10.2019г. за извършена ревизия на ищцовото дружество, както и справки за стоков поток, не опровергават така установените факти. С оглед изложеното, съдът стига до краен извод, че процесните плащания са направени в изпълнение на валиден договор между страните, като изявлението на синдика на ищцовото дружество за прекратяването на договорната връзка по реда на чл.644 ТЗ не е породило правно действие, поради което и искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че по отношение на поставените от касатора правни въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос не е съобразен с изложените от въззивния съд мотиви. Решаващият съдебен състав не е вменил в тежест на доказване на ищеца на твърдението за неизпълнение на договорните задължения на ответника, а след съвкупна преценка на всички събрани доказателства, вкл. приетите във въззивното производство, е приел за установено чрез пълно и главно доказване, че ответното дружество е закупило и доставило на ищеца процесните лицензи за комуникационен сървър, т.е. че е изпълнило договорните си задължения. Оплакванията на касатора за необоснованост на изводите на съда не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство, тъй като касаят правилността на съдебния акт. Вторият въпрос, по начина по който е формулиран, не отговаря на изискванията за правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът оспорва обосноваността на въззивното решение, като изложените доводи за неправилна преценка на доказателствата изискват проверка и преценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, респективно проверка на правилността на решението, каквато е недопустимо да се осъществява в настоящия етап на касационното производство. Следва да се отбележи, че въззивният съд е анализирал всички събрани доказателства, включително представените от ищеца и приети във въззивното производство, като е обсъдил доводите и възраженията на страните, а несъгласието на касатора с фактическите констатации и правни изводи на съда не е основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационно обжалване не може да се допусне на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК доводи са идентични с оплакванията в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл.280, ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с крайните изводи на въззивния съд не представлява основание за допускане до касация поради очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд