Определение № 888 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11901/2024 г.

ВАСТрето отделение05.02.2025 г.докладчик Чавдар Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 1524 от 22.11.2024 год., постановено по адм. д. № 501/2024 год. по описа на Административен съд Видин. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ Особено мнение на съдия Аглика Адамова: Считам, че определението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 144 от Конституцията на Република България областният управител има правомощието да осъществява контрол за законосъобразност върху актове на органите на местно самоуправление, като сезира административния съд по реда на чл. 45 ЗМСМА за отмяна на незаконосъобразни актове на общински съвети. Съгласно чл.32, ал.2 ЗА, областният управител може да оспорва незаконосъобразни актове на общинските съвети по реда на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА разкрива особености във връзка с контрола върху актовете на органите на местна власт и местно самоуправление, свързани със спецификата на техните правомощия и необходимостта от баланс при тяхното упражняване. Тук съществува изключение от правилото, че съдът разглежда спорове между граждани и организации от една страна и административни органи от друга, а не спорове между административни органи. В чл. 45 е регламентирано уреждането на спорове именно между различни органи – кмет на община, областен управител, общински съвет. Тук виждаме и изключение от правилото, че на оспорване подлежат само индивидуални, общи и подзаконови административни актове. Както в чл. 32, ал. 2 от ЗАдм, така и в чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА не е направено разграничение относно предметното съдържание и характера на актовете на Общинския съвет, които могат да бъдат оспорвани от областния управител пред съда, по реда, визиран в последната норма. В чл. 32, ал. 2 от ЗАдм е посочено, че на контрол подлежат всички актове, издадени от Общинския съвет. В този смисъл е и нормата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, съгласно която областният управител упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон не е визирано изрично изключение, като може да ги върне за ново обсъждане или да ги оспорва пред съда. В случая изключение не е предвидено. Всеки акт на общинския съвет, подлежи на оспорване от областния управител. За разлика от останалите правни субекти - граждани или организации, които могат да оспорват само административни актове и то при наличие на засягане на правата и законните им интереси - при правен интерес, за областния управител не е налице подобно ограничение. В този смисъл е ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 12021 ОТ 11.11.2008 Г. ПО АДМ. Д. № 12355/2008 Г., ІV ОТД. НА ВАС. Правомощията на областния управител се отнасят за всички правни актове на общинския съвет, без значение какъв е техният характер. Цитираните законови разпоредби регламентират правомощие на областния управител да оспорва пред съответния административен съд всички видове актове на общинския съвет, когато прецени, че те са незаконосъобразни, без оглед вида на акта, за разлика от чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, в който са визирани само административните актове. В този смисъл следва да се прилагат и указанията, дадени в Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на ОСК на ВАС. В решението е прието, че областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 2 ЗМСМА, вр. чл. 32, ал. 2 ЗА, включително и на тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА. Съдът не може да откаже да разгледа оспорване на областния управител по съображения, че актът на общинския съвет не е административен акт. Общинският съвет може да издава административни актове, но той не действа винаги като административен орган и може да издава и други правни актове. Въпросът, поставен за тълкуване в т.д. № 20/2007 г. на ОС на съдиите при ВАС, е следният: "Има ли ограничение в обхвата на осъществявания от областния управител контрол за законосъобразност върху решенията на общинските съвети, упражняван чрез оспорването им пред съответния административен съд, на основание чл. 45, ал. 4 от Закона за местното самоуправление и местната администрация / ЗМСМА/ във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/, или на оспорване подлежат всички актове на общинските съвети, включително и тези, издадени на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА.“ Следователно, при така поставения въпрос, тълкуването се отнася не само за актовете по чл. 21, ал.1 т.8 ЗМСМА, но и за всички решения на общинските съвети. Тълкувателното решение не прави никакво разграничение по отношение на подлежащите на контрол за законосъобразност решения на общинските съвети. В него са изложени изрични мотиви, че „чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗА дават правомощия на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, тъй като в този закон не са визирани някакви ограничения/изключения от това правило. Фактически достатъчно условие е наличието на акт на орган на местното самоуправление, по отношение на който е констатирана материална и/или процесуална незаконосъобразност от страна на областния управител.“ Като допълнителен довод в тълкувателно решение № 5/2008г. се сочи „обстоятелството, че законодателят е употребил родовото понятие "актове" както в чл. 32, ал. 2 ЗА, така и в чл. 45, ал. 4 ЗМСМА, от което става ясно, че в обсега на тази правна норма са включени всички актове на общинския съвет. Нещо повече, чл. 45, ал. 4, изречение трето от ЗМСМА сочи, че оспорването спира изпълнението на индивидуалните и общите нормативни актове и действието на подзаконовите нормативни актове. По аргумент за противното това оспорване не спира действието на други актове, с които е била формирана волята на общинския съвет при упражняване на правомощията му и които са били оспорени за тяхната законосъобразност по реда на чл. 45 ЗМСМА.“ По тези съображения подписвам определението с особено мнение. Съдия А.Адамова

Мотиви

Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по постъпила частна жалба от Областния управител на Област Видин против Определение № 1524 от 22.11.2024 год., постановено по адм. д. № 501/2024 год. по описа на Административен съд Видин, с което е оставена без разглеждане негова Заповед № РД 25/55 от 31.10.2024г., с която е оспорено Решение №132, отразено в протокол №15 от 30.09.2024г. на Общински съвет Макреш като недопустима и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Релевира довод, че съдът неправилно е оставил без разглеждане жалбата му срещу оспореното Решение на Общински съвет Макреш. Наред с това се излагат доводи за обстоятелството, че се касае за решение от обществен интерес, доколкото било свързано с осъществяване на местното самоуправление. Моли обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Общински Съвет Макреш не изразява становище по частната жалба. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд – Видин е образувано по постъпило оспорване на Решение №132, отразено в протокол №15 от 30.09.2024г. на Общински съвет Макреш от страна на Областния управител на Област Видин с негова Заповед № РД 25/55 от 31.10.2024г. С оспореното решение на основание чл. 32, ал. 1 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА във вр. с чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА е бил избран председател на общинския съвет. За да остави без разглеждане Заповедта на Областния управител на Област Видин срещу Решение №132, отразено в протокол №15 от 30.09.2024г. на Общински съвет Макреш, първоинстанционният съд е приел, че същата е недопустима като подадена срещу неподлежащ на оспорване по съдебен ред акт. В тази връзка е аргументирал определението си с разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 5 от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, предвиждащи правомощия на областния управител по упражняване на контрол по законосъобразност по отношение на постановените от общинските съвети решения, като е обяснил, че същият може да бъде упражняван единствено спрямо тези от тях, чийто предмет е приемането или отказа да бъде приет административен акт по смисъла на АПК - индивидуален, общ или подзаконов нормативен такъв. Определението е валидно, допустимо и правилно поради следните съображения: Активната процесуална легитимация да инициира съдебни производства по оспорване решенията на Общинските съвети Областният управител получава от разпоредбите на чл. 32, ал. 2 изр. първо от ЗА и чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА. Предвидената негова компетентност да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на общинските съвети, освен ако в закон не е предвидено друго, е обусловена от предмета на оспорване. За да бъде допустимо оспорването по чл.145 АПК следва решението на Общинския съвет да притежава характеристиките на административен акт по смисъла на АПК - индивидуален, общ или подзаконов нормативен. Изборът на председател на общински съвет не притежава характеристиките на административен акт, поради което не може да бъде контролирана от съда. В разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 от ЗМСМА не е предвиден съдебен контрол върху това решение. Тя е израз на волята за организирано самоуправление на общинския съвет като колективен орган и е предпоставка за правилното функциониране на този орган на местната власт. Въз основа на гореизложеното, съдът в настоящия касационен състав на Трето отделение на ВАС намира, че като е оставил без разглеждане Заповед № РД 25/55 от 31.10.2024г. на Областен Управител на Област Видин, с която същият е оспорил пред административния съд Решение №132, отразено в протокол №15 от 30.09.2024г. на Общински съвет Макреш, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, Върховният административен съд - Трето отделение,

Цитирани разпоредби

17