Определение № 227 от 25.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4034/2020 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. П. Р.- Л. чрез адв. И.Г. от САК срещу решение №46 от 21.07.2020г по гр.дело № 123/2020г. на Бургаски апелативен съд ,с което е потвърдено решение №478 от 02.12.2019г на Бургаски окръжен съд в обжалваната част. Уважен е иск за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка /без кауза гледане /,като приобретатели са ответниците Договорът е сключен между ищцата Д. Б. К. и ответника по иска Д. Ш. по време на брака му с настоящата жалбоподателка. След прекратяването на брака през 2018г, след м. септември с.г. изплащането на месечната издръжка към ищцата е преустановено и след отправена покана до всеки от ответниците за реално изпълнение ,е предявен иска по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Първият ответник е признал иска, като по отношение развалянето на договора до размера на неговата 1 / 2 ид част първоинстанционното решение е влязло в сила,като необжалбано от него, а въззивната жалба на настоящата касаторка в тази част е оставена без разглеждане с влязло в сила определение. В останалата част е приета за неоснователна. Ответницата е оспорила иска с възражението,че не е страна по договора ,не е длъжник по неговото изпълнение, тъй като нямало неин съвместен принос в придобиването на този имот по време на брака и плащането на издръжката и затова същият е лична собственост на първия ответник, а също че договорът е нищожен ,тъй има за предмет рента и приобретателят /рентодател/ няма качеството застраховател ,необходимо за сключването му съгласно чл.439 от Кодекса за застраховането /респ чл. 230а от КЗ, отм/. Въззивният съд на свой ред е отхвърил тези съображения, като е изтъкнал отликите и различната цел на сключения ненаименован граждански договор ,в сравнение с действащата и отмената уредба по Кодекса за застраховането.Отхвърлено е и второто възражение на ответницата ,което за целите на настоящия процес е основано на оспорване на собствения й семеен принос, като теза в оборване на презумпцията по чл.21 ал.2 СК от съпруг, ползващ се от презумпцията,за да се отблъсне основанието за разваляне на договора спрямо нея и така да се запази собствеността.На следващо място въззивният съд е изтъкнал ,че придобитият имот е по възмездна сделка, сключена по време на брака и презумпцията за съвместен принос на двамата ответници не е оборена нито в друг нарочен процес помежду им, нито в настоящия процес.При наведените от ответницата твърдения в отговора,същата е получила съответно указание за доказателствената тежест при установяването им, като не е ангажирала доказателства .Поради това въззивният съд е отказал да допусне исканите от въззивната жалбоподателка двама свидетели, с които да установява „липсата на принос от страна на ответницата при придобиването на процесния имот“

В касационната жалба са формулирани четири въпроса,първият от които е процесуалноправен и свързан отказа на въззивния съд да допусне поискани с въззивната жалба гласни доказателства на настоящата жалбоподателка:

• при въведено възражение за липса на принос при придобиването на един имот в условията на СИО ,следва ли съдът да разпредели доказателствената тежест и при изрично оплакване във въззивната жалба за липса на изготвен доклад в тази част, има ли задължение въззивният съд да изготви въззивен доклад, в който както да укаже тежестта на доказване ,така и да посочи на страните ,че не сочат доказателства за твърдяните от тях факти .Сочи се основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.

Свързано са формулирани три въпроса ,според изложението решаващо произнесени от въззивния съд при отхвърляне на възражението на ответницата -касатор ,че сключеният между ищцата и първия ответник /бивш съпруг на касатораката/ договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка е нищожен.

-изисква ли сключването на договор за пожизнена рента качеството на застровател на страната на приобретателя и платеца,или такова качество е необходимо само при сключване на такива сделки по занятие.

-представлява ли договор за пожизнена рента застрахователен договор, когато съглашението не включва задължение за полагане на физически грижи

-допустимо ли е сключването на договор единствено за пожизнена рента и следва ли някоя от страните да има качеството застраховател

По въпросите се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, поради значението им за развитие на правото и тъй като Върховен касационен съд не се е поизнасял по тях.

Ответницата по жалбата Д. Б. К. оспорва основанията за допускане на касационната жалба.Съображения са развити от адв. Й. К. с позоваване на ТР №1/2013г ОСГТК съобразено от въззивния съд. Изложени са съображения в оспорване на обосновката при основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси .Заявено е искане за присъждане на разноски.

Постъпил е и отговор от Д. Ш., който не е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която договорът е развален спрямо него .Пред Бургаски апелативен съд същият /с депозиран отговор/ е оспорил жалбата на въззивницата, оспорва и нейната касационна жалба.

След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е не налице основание за допускане на касационно обжалване.

Довод за относимост на първия /процесуалноправен / въпрос с оглед решаващото му значение, е изтъкването на случаи, при които доказателства за фактически твърдения на страната не са били събрани поради процесуални нарушения на първоинстанционния съд ,допуснати при доклада по делото, каквито обстоятелства в случая не се констатират. Възраженията на ответницата,че въпреки презумпцията на закона не е станала собственик, тъй като няма принос, са оценени като предмет на доказване спрямо ищцата и нейните права ,в процеса по прпедявения срещу двамата иск за разваляне на договора поради неизпълнение. На следващо място, след като въззивният съд е взел предвид съдържанието на доклада на първоинстанционния съд,в който на ответницата и въззивен жалбоподател е била посочена доказателствена тежест относно твърдения,които ответницата навежда за да опровергава презумпцията на закона за съвместен принос от своя страна в придобииването на процесния имот по време на брака и съответно в оспорване на легитимацията й на длъжник по договора за 1 /2 ид. част след прекратяването на брака, въззивният съд се е позовал и на ограничението в чл.266, ал.1 ГПК в съответствие с указанията в ТР № 1/2013г ОСГТК на ВКС.Тъй като задължителна тълкувателна практика е установена за случая и същата не се нуждае от осъвременяване ,не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос. В практиката на ВКС също така е установено ,че този който цели да обори законовата презумпция на чл.21,ал.3 СК носи доказателствената тежест ,като са допустими всички доказателствени средства по общите доказателствени правила.

По останалите три въпроса следва да се изтъкне, че отговорът им няма да доведе до извод за нищожност на слкючения договор ,след като не е нарушена нито една от двете предпоставки на чл. 9 ЗЗД за договорна свобода: договорът не противоречи на повелителни норми на закона /не са налице такива норми/;договорът не накърнява добрите нрави /което не се и твърди/.

Уговорката по алеаторния договор е срещу прехвърляне собствеността на недвижим имот да се дава издръжка на прехвърлителката без да се полагат други грижи за нея,като според установената практика на ВКС алеаторен договор с такъв предмет /без клауза гледане/ /не противоречи на добрите нрави /реш.№673/2000г. по гр.д №538/1998г на 2-ро г.о, реш. № 214/2006г по гр.д № 141/2005г на 2-ро г.о ,реш. № 200/2011г по гр.д №876/2010г на 4-то г.о,реш. №149/2015г по гр.д №5105/2014г на 4-то г.о/,не накърнява и повелителни норми. Не се касае за абсолютна търговска сделка, чието сключване законът забранява на правните субекти извън условията по Кодекса за застраховането.

Не е изпълнено общо изискване при формулирането на правни въпроси съгласно чл.280, ал.1 ГПК, не е обоснован и критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК.

Следва да се присъдят разноски на ответницата по касационната жалба,установени в размер на 800 лв. за адвокатска защита.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.