Определение № 555 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 7 от 12.01.2018 г. по в. гр. д. № 662/2017 г. на Пловдивски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Г. И. К. от [населено място] против ПРБ за сумата от 15 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2016 г. до пълното ѝ изплащане. В решението е прието за установено, че на 25.11.2003 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 256 НК при определена мярка за неотклонение „подписка”. На 27.10.2005 г. Прокуратурата е внесла в Старозагорския окръжен съд обвинителен акт срещу ищеца за извършено престъпление по чл. 257 ал. 1, вр. чл. 256 НК - за тежко умишлено престъпление, изразяващо се в укриване на данъчни задължения в особено големи размери, за което законът предвижда кумулативно наказанията лишаване от свобода от две до осем години и налагане на глоба от 1000 до 5000 лева. С присъда № 61 от 05.06.2009 г. по н.о.х.д № 1026/2005 г. на Старозагорски окръжен съд ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. С решение от 03.11.2009 г. по в.н.о.х.д. № 390/2009 г. на Пловдивски апелативен съд осъдителната присъда е била отменена и делото било върнато на С. окръжна прокуратура за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След провеждане на допълнително разследване е бил внесен нов обвинителен акт за престъпление по чл. 257, пр. 1 НК, вр. чл. 256 НК, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК, по което обвинение подсъдимият е бил признат за виновен с присъда № 15 от 02.04.2014 г. по н.о.х.д. № 402/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Присъдата е била отменена с решение от 13.01.2015 г., постановено по в.н.о.х.д № 429/2014 г. на Пловдивски апелативен съд и делото върнато отново за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. С влязло в сила на 24.06.2016 г. прокурорско постановление воденото против ищеца наказателно производство е било прекратено поради недоказаност на обвинението. Наказателното преследване е имало негативно отражение върху доброто име, самочувствието и самооценката на ищеца, който е претърпял значителен психически и емоционален стрес. При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че П.РБ следва да отговаря имуществено за вреди от незаконно наказателно преследване, за обезщетяване на които съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 15 000 лева, присъдени на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За разликата до предявения размер от 100 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен. При определяне размера на обезщетението е прието, че наказателното производство се е характеризирало с фактическа и правна сложност, обусловила голямата му продължителност; че производството се забавило в съдебна фаза вследствие и на трикратното му отлагане поради внезапно заболяване на ищеца; че на ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение, която не е ограничила неговия личен, обществен или професионален живот. За недоказани са приети и твърденията на ищеца за понесени специфични вреди, изразяващи се в нарушаване на психическата му стабилност, на обществения и професионалния му живот над обичайното при подобни случаи, както и за широк обществен отзвук в региона на воденото наказателно производство. Касационна жалба против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която са уважени претенциите за неимуществени вреди е постъпила от П.РБ. Поддържа се, че въпросът подлежат ли на обезщетяване вреди, които са резултат не само на повдигнатото обвинение е разрешен в противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4/1968 г. В частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 15 000 лева до пълния му предявен размер, въззивното решение е обжалвано от Г. И. К.. Поддържа се, че решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите (след уточнението им в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.1910 г. ОСГТК ВКС): следва ли при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно чл. 52 ЗЗД съдът да се извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т. ч. периода от време, през който се е развило наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и общественият отзвук; длъжен ли е въззивният съд да посочи кои факти счита за правнорелевантни и въз основа на какви доказателства, както и да се произнесе по всички въведени с въззивната жалба оплаквания, като изложи собствени мотиви. Приложени са решение № 309 от 02.10.2015 г. по гр. д. № 6687/2014 г., IV г.о., ВКС; решение № 344 от 24.11.2014 г. по гр. д. № 2378/2014 г., IV г.о., ВКС; решение № 150 от 21.06.2016 г. по гр. д. № 1177/2016 г., III г.о., ВКС; решение № 202 от 20.06.2016 г. по гр. д. № 403/2016 г., IV г.о., ВКС. Изложени са и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. ДВ. - бр. 86/2017 г.). По въведените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Повдигнатият в изложението на П.РБ правен въпрос не е обуславящ изхода на делото. С въззивното решение не е присъдено обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с повдигнатото незаконно обвинение. Съдът е изложил мотиви относно обстоятелствата, взети предвид при определяне размера на обезщетението – продължителността на наказателното преследване и тежестта на повдигнатото и поддържано обвинение, всяко от които е в причинна връзка с негативните преживявания на ищеца. В решението не са обсъждани вреди извън причинените от наказателното производство, поради което доводът за допуснато противоречие с постановките на Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. ОСГК ВКС и ППВС № 4/1968 г. е неоснователен. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли съдът да се извърши преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към размера на обезщетението, в т. ч. периода от време, през който се е развило наказателното производство, тежестта на повдигнатото обвинение и обществения отзвук – въззивният съд е обсъдил тези обстоятелства. Обсъдил е всички обстоятелства, от значение за размера на обезщетението, излагайки мотиви относно причините за продължителността на наказателното производство, характера и тежестта на обвинението, наложените на ищеца ограничения, както и понесени ли са специфични вреди над обичайните. Същевременно, съдът не е изложил мотиви въз основа на кои доказателства приема определени факти за осъществили се, а други не, както и относно всички правнорелевантни факти по отношение на определени обстоятелства – не е посочил защо приема, че личния, обществен и професионален живот на ищеца не е бил засегнат; че не е била засегната емоционалната му стабилност; че обвинението не е имало обществен отзвук; че правната и фактическа сложност на проведеното неоснователно наказателно преследване е основание за намаляване на обезщетението. По повдигнатия обуславящ изхода на делото въпрос по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК - длъжен ли е въззивният съд да посочи кои факти счита за правнорелевантни и въз основа на какви доказателства, решението е постановено в нарушение на установената практика на Върховния касационен съд, поради което касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК в частта му, с която предявеният от Г. И. К. от [населено място] против Прокуратурата на Република България е отхвърлен над 15 000 лева до предявения му размер. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение