Определение № 1608 от 13.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 401/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1273 от 27.10.2022 г. по гр.д.№ 951/ 2022 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 8269/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени изцяло предявените от касатора против Н. Г. В. и Д. Г. С. искове, квалифицирани по чл.74 ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) вр. §5 ПЗР ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 649 813,35 лв, от което общо на двамата ответници имущество - паркомясто № 16 в [населено място], [улица] сграда № 1, в подземния етаж, на кота -2.40, със застроена площ 14,49 кв.м., лек автомобил /л.а./ „Опел“ „А.“ per. [рег.номер на МПС] и сумата 1 200 лв., представляваща действителната стойност на л.а. „Опел“ „К.“, per. [рег.номер на МПС]; лично на ответника Н. В. имущество: самостоятелен обект в сграда - ателие № 16 с идентификатор № ...., находящо се в [населено място], заедно със склад № 16, находящ се в [населено място], [улица]; паркомясто № 5, находящо се в същата сграда в [населено място], в сутерена на сградата, на кота -2,25 м. със застроена площ 12,61 кв.м.; л.а.“Мазда“ „2“, per. [рег.номер на МПС]; л.а.„Опел“ „А.“, per. [рег.номер на МПС]; сумата 5 000 лв., получена от продажбата на 50 дружествени дяла от капитала на ’’С.-Н” ЕООД с ЕИК[ЕИК] и неналични суми, представляващи вноски на каса по сметки, получени лихви по депозити и плащания от трети лица; и лично имущество на Д. С. представляващо вноски на каса по сметки и получени лихви по депозити, като КПКОНПИ е осъдена да заплати направените разноски по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК КПКОНПИ поставя като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси „При определяне на значителното несъответствие по смисъла на ЗОДНПИ (отм.), респ. ЗПКОНПИ следва ли да се съпоставя само наличното към края на проверявания период на ответниците имущество или следва да бъде съпоставено имуществото за целия проверяван период?“; „Внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, които не са налични по тези сметки в края на проверявания период правно релевантно ли е включването им в имуществото при определяне на размера на несъответствието по смисъла на &1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ (респ. &1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.)?“; и „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата суми, за които не е установено законно основание, които са внесени по банковите сметки на ответниците, но не са налични към момента на предявяване на мотивираното искане?“. Касаторът счита, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна Н. Г. В. оспорва жалбата като поддържа, че по първия поставен от касатора въпрос има установена практика на ВКС, която е съобразена от въззивния съд. За втория и третия въпрос счита, че дадените от въззивния съд разрешения са правилни и в съответствие с установената практика. Ответната страна Д. Г. С. оспорва касационната жалба като поддържа, че поставените от касатора правни въпроси са неотносими към правните разрешения на въззивния съд по исковете срещу нея. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е установил, че с решение № 113/ 15.03.2017 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от Софийска градска прокуратура за образувано и водено наказателно производство по ДП № 93/2013 на СДВР /пр.пр.№ 4852/ 2013 г./ срещу ответника В. за извършени престъпления по чл.213а ал.2 вр. ал.1 НК, чл.308 ал.2 вр. ал.1 пр.1 НК и по чл.339 НК. Периодът на проверката е от 01.12.2005 г. - 01.12.2015 г. по отношение на ответника Василев, а по отношение на ответницата С., която е негова бивша съпруга - от момента на сключване на брака помежду им до прекратяването му. В този период, на 28.02.2011 г., ответникът В. придобил чрез покупко-продажба паркомясто 16, находящо се в [населено място], [улица], в сграда № 1, подземен етаж на кота -2,40, чрез същия способ ответницата С. придобила на 14.10.2011 г. ателие № 16, находящо се в [населено място], [улица], заедно със склад № 16 и паркомясто. На 19.11.2012 г. била издадена спрямо ответника заповед за защита от домашно насилие в полза на ответницата и други лица. С решение от 27.11.2013 г., в сила от същата дата бракът между ответниците бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на двете им деца било предоставено на майката, а придобитите по време на брака недвижими имоти останали в обикновена съсобственост на бившите съпрузи. На 13.08.2014 г. ответницата продала на вече бившия си съпруг собствената си 1/2 идеална част от ателие № 16, както и идеалните части принадлежащи на паркомястото. На 20.11.2013 г. ответникът придобил чрез покупко-продажба л.а. „Опел“ „К.“, per. [рег.номер на МПС], който продал на 27.02.2014 г. на трето лице за сумата от 500 лв, а 25.06.2014 г. придобил пак чрез продажба л.а. „Опел“ „А.“, per. [рег.номер на МПС] за сумата от 500 лв. Той придобил и л.а. „Мазда 2“ с per. [рег.номер на МПС] - първи внос от А.. Пазарната стойност на паркомясто № 16 към датата на придобиване -28.02.2011 г., е 11 509 лв., а към датата на предявяване на ИМ(28.06.2017 г.) - 15 110 лв. Пазарната стойност на ателие № 16 и на паркомясто № 6 към датата на придобиване 14.10.2011 г. е 74 131 лв., а пазарната стойност на имота към датата на предявяване на исковата молба е 166 001 лв. В началото на проверявания период (01.12.2005 г.) ответникът е притежавал имущество на стойност 38,23 лв., а към края на проверявания период - на стойност 139 495,52 лв., като това имущество включва права върху движими и недвижими вещи, както и парични средства по банкови сметки. Ответницата няма никакви налични парични средства по банкови сметки към края на проверявания период. Според определения от ищеца механизъм за изчисление несъответствието между нетния доход на ответниците и придобитото от тях имущество по години и с натрупване е -598 186,18 лв, като са включени не само наличните имущества в началото и края на периода, а всички средства, които са преминали през банковите им сметки. Общото налично имущество на двамата ответници към 01.12.2015 г. не надвишавало 150 000 лева, затова не било налице несъответствие в имуществото, обосноваващо наличието на предпоставки за отнемане на такова по смисъла на закона. Паричните средства, които не били налични, не попадали в предметния обхват на чл.62 и чл.63 ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.) и не подлежали на отнемане. Така мотивираното въззивно решение не може да бъде допуснато до касационен контрол по поставените в изложението на КПКОНПИ по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси, макар те да обуславят обжалваното решение. Те обаче нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по разрешаването на въпросите има задължителна практика, на която обжалваното решение съответства. Както е прието в Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/ 2021 г., ОСГК, ВКС, не представляват „имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Същото е прието в обжалваното решение, поради което не е налице нито допълнителното основание по т.1, нито това по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд