Определение № 50495 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1869/2022 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. Д. против решение № 26 от 07.02.2022 г. по гр.д.№ 825/2021 г. на Пазарджишки окръжен съд, в частта, с която е отменено решение № 260202 от 29.07.2021 г. по гр.д.№ 1444/2020 г. на РС-Пазарджик и вместо това е признато за установено на основание чл. 21, ал.4 СК по отношение на касатора, И. А. Д. и Д. А. Д., че поради липса на принос от наследодателят им А. И. Д., ищцата Ж. Д. Д. е собственик на апартамент с идентификатор ......с площ 41,57 кв.м., ведно с мазе № 2 с площ 4,74 кв.м. и 1,7968% ид.ч. от общите части на сградата и на гараж с идентификатор .....с площ 19 кв.м. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението предвид действието на презумпцията на чл. 21, ал.3 СК, която по иска за трансформация е прието, че не е оборена, не било съобразено, че процесният имот е закупен на името на двамата съпрузи и е изплатен с изтеглени заеми, за които са задължени и двамата съпрузи и за необоснованост на извода, че получената сума при продажбата на идеалната част на наследодателя от апартамента в С. З. не е постъпила в семейния бюджет. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: в случай на придобито имущество по време на брака в режим на СИО, когато в акта за придобиване са посочени и двамата съпрузи, при прекратяване на брака следва ли да се приеме, че дяловете им са равни, ако са придобиването им са ползвани общи от двамата съпрузи заемни средства. По този въпрос се твърди противоречие с т.4 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр.д.№ 6452/2013 г. на ІV гр.о. и решение № 167 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 953/2011 г. на ВКС, І гр.о. Алтернативно, но бланкетно е посочено по същия въпрос и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наведено е и основанието „очевидна неправилност“ изразяващо се в това, че в мотивите и диспозитивите на решението имало вътрешно противоречие, изразяващо се в това, че в иска по чл. 23, ал.1 СК е прието, че не е оборена презумпцията за принос на наследодателя А. Д., а по иска по чл. 21, ал.4 СК е прието, че той няма принос за придобиване на семейното имущество. Ответницата по касация Ж. Д. оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната съдебна практика, съобразено е с ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изводите на съда били правилни и обосновани, тъй като нотариалният акт не се ползва с материална доказателствена сила за верността на отразените в нето изявления на страните, а само за това, че такива са направени от тях. Ответникът по касация Д. А. Д. оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол по същите съображения Ответницата по касация И. А. Д. не взема становище. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: По предявен иск за делба от Г. Д., ответницата Ж. Д. е предявила насрещни искове по чл. 23, ал.1 СК и при условията на евентуалност иск по чл. 21, ал.4 СК. Между Ж. Д. и А. И. Д. е сключен граждански брак на 18.12.1996 г., прекратен поради смъртта на съпруга на 04.12.2016 г. Наследници на А. Д. са децата му от предходен брак Г. Д. и И. Д., синът му от този брак Д. Д. и преживялата го съпруга Ж. Д.. През времетраенето на брака с нот. акт от 09.05.2005 г. е купен процесния гараж за сумата 953 лв. и процесния апартамент с договор с Община Пазарджик от юни 2006 г. за сумата 8446,20 лв., преведена от съпругата по банков път. По делото е установено, че съпругът А. Д. се е разболял и през 1999 г. е претърпял операция, след което първоначално се движел с бастун, а след това и това му било трудно, определена му била нетрудоспособност 95 % с чужда помощ. Не е работел. Поради тежкото си здравословно състояние не можел да се грижи нито за себе си, нито за семейството си. Обгрижван бил от съпругата си и от сина си Д.. Получавал пенсия поради инвалидност в размер на 120-140 лв. Съпругата работела в Община Пазарджик Семейството изпитвало остра финансова нужда, поради което съпругата теглила множество заеми от банки, между които на 03.06.2004 г. – 5 000 лв. на 01.11.2005 г. – 11 000 лв. и на 12.06.2006 г. – 6000 лв. По делото е установено, че на 15.06.2004 г. А. Д. е предявил против бившата си съпруга М. Г. Д. –П. иск за делба на апартамент в [населено място], останал съсобствен след прекратяване на брака между тях. Съделителите са подали молба за прекратяване на този спор поради това, че са постигнали извънсъдебно споразумение. По настоящото дело е представен н.а. № ..... г., с който А. Д. е продал на бившата си съпруга М. П. своята 1/2 ид.ч. от съсобствен апартамент в [населено място] за сумата 10 800 лв. Ж. Д. е оспорила този нот. акт с твърдения, че не е подписан от съпруга й, но двете СГрЕ са установили, че подписът е негов. Сделката е оспорена и като симулативна, прикриваща дарение, тъй като не е броена продажната цена. Разпитани са две групи свидетели, като доведените от Д. са дали показания, че от А. Д. знаят, че той дарил частта от апартамента си на децата си от предходния брак, за да е „мирна работата“. Според показанията на М. П. и още един свидетел, парите за продажната цена били броени и предадени на Д. в кюпюри по десет лева - една пачка, а сделката била уговорена между синовете на А. Д. Д. и Г.. Към 2004 г., когато е сключена сделката, Д. Д. е бил на осем години, а Г. - на 19 години. Първата инстанция е отхвърлила и двата предявени иска, като е приела, че не се установява трансформация на лично имущество, а изплащането на продажната цена при възмездно придобиване по време на брака със заемни средства не води до вещно правни трансформации. Съдът е приел, че получената от А. Д. цена за частта му от апартамента в [населено място] е била достатъчна и дори е надвишавала цената и на двата процесни имота – апартамент и гараж. Въззивната инстанция, при същата фактическа обстановка е приела, че решението по иска по чл.23, ал.1 СК за трансформация е правилно, тъй като не е доказано трансформиране на лично имущество, придобито по дарение, наследство или от преди брака в процесните два имота, а вещните права, придобити с кредитни средства не са лична собственост. Съдът се е позовал и на Решение № 243 от 25.05.2011г. по гр.д.№1300/2010г на ВКС, ІV гр.о. и Решение № 848 от 26.11.2010г. по гр.д.№153/2010г. на ВКС, І гр.о., в които се приема, че когато недвижим имот е придобит по време на брака на съпрузите с договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи и за покупната цена е вписана сумата, платена напълно и в брой от купувачите, съобразно разпоредбата на чл. 183 и сл. ЗЗД правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липсата на други уговорки по договора. В конкретния случай купувач по договора за гаража е само наследодателя, а апартамента е закупен от двамата съпрузи. По иска по чл. 21, ал.4 СК за липса на принос от А. Д., съдът е приел, че показанията на М. П. са противоречиви както относно това от кого и как е уговорена срещата, така и относно това къде е станало плащането на цената. Съдът е приел, че съпругът А. Д. не е имал материално съдействие за придобиване на процесните имоти, тъй като след сключване на брака здравословното му състояние се е влошавало прогресивно, поради което не е могъл да работил, не е реализирал доходи, а на него са му били необходими грижи в значителен обем, които осигурявали съпругата му Ж. и синът им Д.. Поради тежкото си здравословно състояние не е реализирал принос и в другите му форми – не се е грижел за домакинството и за сина от брака. Семейството е изпитвало постоянни финансови затруднения, които са били разрешавани чрез доходите на съпругата, която работела, включително и по време на отпуските си и получавала заплата и допълнителни доходи от допълнителния труд, а поради това, че тези доходи били недостатъчни, теглила множество кредити, които погасявала от трудовото си възнаграждение. Съдът е приел, че макар продажбата от 2004 г. да е валидно сключена и по нея да е установено плащане, не е доказано получената сума от 10800 лв. като продажна цена да е включена в семейния бюджет. Същата 2004 г., през м. юни е бил изтеглен кредит от съпругата и през 2005 г. отново е сключен договор за кредит. При съвкупна преценка на тези доказателства, съдът е приел, че е оборена презумпцията за съвместен принос при придобиване на процесните два имота, поради което е уважил иска по чл. 21, ал.4 СК. Въпросът, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК е неотносим към спора, висящ пред настоящата инстанция. Цитираната съдебна практика, по която се твърди противоречие с т.4 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр.д.№ 6452/2013 г. на ІV гр.о. и решение № 167 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 953/2011 г. на ВКС, І гр.о. се отнася за исковете за трансформация. Поради това, че тези казуални решения представяха една от тезите за допустимост на иска за трансформация, бе констатирано наличието на противоречива съдебна практика, която бе обобщена с приетото по т.4 от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прие се, че при придобиване на недвижим имот през време на брака с договор за продажба на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество, защото законът не поставя установяването на трансформацията на лично имущество в зависимост от формалното участие на съпрузите в договора за продажба, като възмездно придобивно основание, а определящо за характера на собствеността върху придобития имот е това дали вложените в придобиването средства са лична собственост. В настоящия случай иска по чл. 23, ал.1 СК, предявен от Ж. Д. е отхвърлен и решението в тази част е влязло в сила. Така първия въпрос не е определящ за изхода от спора по втория иск, а въззивното решение по него е съобразено със задължителната съдебна практика. Поради това не е налице основанието за допускане до касация както по чл.280, ал.1 т.1, така и по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение поради наличието в него на противоречие, изразяващо се в това, че по иска по чл. 23, ал.1 СК е прието, че не е оборена презумпцията за принос на наследодателя на касатора, а по иска по чл. 21, ал.4 СК е прието, че той няма принос в придобиване на имотите. Доктрината и съдебната практика /Решение № 20 от 26.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1409/2020 г., I г. о., Решение № 85 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2016 г., II г. о., Решение № 39 от 27.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2571/2020 г., II г. о./, приемат, че двата иска – по чл. 23, ал.1 и по чл. 21, ал.4 СК са различни по предпоставки. И. за пълна или частична трансформация е основан на това, че при придобиването възмездно на недвижим имот по време на брака с лично имущество на единия съпруг не възниква съпружеска имуществена общност, а придобитото имущество става лична собственост на съпруга, с чийто лични средства е придобит. Тази последица следва от закона и се доказва в исково производство, като предмет на доказване не е оборване на презумпцията, а доказване от позоваващият се на чл. 23 СК, че при възмездното придобиване на имот по време на брака са вложени негови лични средства - от преди брака или придобити от продажба на негов личен имот или наследени или от награда, лично обезщетение и т.н. Последователна е съдебната практика, че влагането на средства от изтеглен кредит по време на брака не са основание за трансформация, защото е меродавен момента на придобиване, а за задълженията по кредита солидарно отговорни са двамата съпрузи. В този случай е без значение приноса на другия съпруг за придобиване на семейно имущество и в трите му форми, ако е доказано трансформиране на лично имущество в придобиване на конкретния недвижим имот, предмет на претенцията за трансформация.. За разлика от иска за трансформация, искът по чл. 21, ал.4 СК има за предмет оборване презумпцията за съвместен принос и в трите му форми. Приносът е изключен поради обективни причини например когато единият от съпрузите е болен и не може да реализира принос и в трите му форми, или когато по обективни или субективни причини не реализира принос нито със средства, нито с работа в домакинството или отглеждане на децата /например защото е в затвора за продължителен период или страда от някаква зависимост, поради което разпилява средства и не участва в домакинството и не се грижи за децата/ При оборване на презумпцията за съвместен принос е без значение с какви средства – лични или от кредит е платен възмездно придобит имот по време на брака. Предвид изложеното, настоящият състав не констатира противоречие в мотивите и диспозитивите на обжалваното въззивно решение, каквото се твърди от касатора, поради което не е налице и наведеното от него основание по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Затова и на това основание не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице и двете наведени основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. Предвид този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответницата по касация Ж. Д. Д. следва да се присъдят претендираните от нея деловодни разноски за настояща инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер 800 лв. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение