Определение № 480 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2112/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД /н./ срещу определение №2130 от 20.08.2023г. по ч.т.д. №673/2023г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено определение №4194/30.12.2022г. в частта, с която е спряно производството по т.д.№1294/2022г. на Софийски градски съд, ТО. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, като моли същото да бъде отменено. Поддържа, че няма връзка на преюдициалност между т.д.№76/2019г. на СГС и т. д. №1294/2022г. на СГС, тъй като по първото дело съдът няма да се произнесе в диспозитива си по права или факти, които са от значение за съществуването на субeктивното право, предмет на второто дело. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебно решение по иск с правно основание чл.55 ал.1 от ГПК досежно основанието и момента на отпадане с обратна сила на правното основание? Твърди,че разрешението на този въпрос в обжалваното въззивно определение е в противоречие със задължителната практика на ВКС - т.18 от ТР №1/04.01.2001г. по тълк.д. №1/2000г. на ОСГК, ВКС и т.5 от ТР №7/2014г. от 31.07.2014г. по тълк.д. №7/2014г. на ОСГТК, ВКС, както и с практиката, формирана с определение №262 от 27.06.2016г. по ч.гр.д.№2406/2016г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и решение №123 от 31.03.2015г. по гр.д.№4298/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о. Ответникът по частната жалба „Уникредит лизинг" ЕАД поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Също изразява становище за неоснователност на частната касационна жалба, като излага подробни доводи в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. С определение №4194/30.12.2022г. по т. д. №1294/2022г. Софийски градски съд, ТО, 9 състав, е приел за установено, че главният иск, с който е сезиран, е с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД за връщане на сумата от 8 260 000 щ.д., като платена от ищеца „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД /н./ на ответника „Уникредит лизинг" ЕАД на отпаднало основание, поради разваляне на сключения между страните договор за финансов лизинг №86200/30.10.2008г. с волеизявление на ищеца, инкорпорирано в исковата молба. Съдът е установил, че от същия ищец срещу същия ответник е предявен и друг иск с правно основание чл.55 ал.1 предл. трето от ЗЗД за връщане на сумата от 8 260 000 щ.д., платена от ищеца „Еър Лазур – Дженерал Авиейшън” ЕООД /н./ на ответника „Уникредит лизинг" ЕАД, но поради предсрочно прекратяване на договора за финансов лизинг №86200/30.10.2008г. от лизингодателя. Съдът е приел, че са налице различни фактически основания, поради което не е налице хипотезата на чл.126 ал.1 от ГПК, но решението по т.д.№76/2019г. ще бъде от значение за правилното разрешаване на спора по главния иск по т. д. №1294/2022г., тъй като независимо колко дати на разваляне на процесния договор за финансов лизинг твърди ищецът в различните производства, той е платил само веднъж сумата на първоначалната вноска и не може да иска от ответника да му върне нещо повече от получената парична сума или имуществено благо, респ. да иска същата да му бъде върната два пъти. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение №4194/30.12.2022г. за спиране на производството по т. д. №1294/2022г. на Софийски градски съд, ТО. Въззивният съд е приел, че e налице идентитет между главните факти в двете производства и съдът в производството по т.д.№1294/2022г. на СГС ще бъде обвързан от формираната спрямо тях сила на пресъдено нещо в производството по т.д.№76/2019г. на СГС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Въпросът, формулиран от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, е включен в предмета на спора и въззивният съд е изложил мотиви по него. По отношение на този въпрос обаче не е налице селективното основание по т.1 на чл.280 ал.1 от ГПК. Относно приложението на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК - за съдържанието на връзката на преюдициалност и следва ли решението по обуславящото дело да създава сила на пресъдено нещо относно факти/правоотношения, релевантни за разрешаването на обусловеното дело, или е достатъчно същите да бъдат разгледани в мотивите, е формирана практика с определение №2130/22.08.2023г. по ч.гр.д.№2791/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 от ГПК. В същото съставът на ВКС се е позовал на разясненията в ТР № 2/19.11.2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че основанието за спиране по чл.229 ал.1 т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017г. по т. д. №7/2014г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различния спорен предмет на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение. Съгласно определение по ч.т.д.№766/2017г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., нормата на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК изисква наличие на пряка връзка между съдебно признатото право по обуславящия иск и правнорелевантен /преюдициален/ факт или правоотношение, от значение за решаването на спора по обусловения иск, изразяваща се в пълно отпадане на правомощието на съда да установява този факт или правоотношение. Когато решението по обуславящия иск не формира сила на пресъдено нещо по посочените въпроси, липсва изискваната от закона връзка между делата като условие за спиране на едното до приключване на другото, за да бъде съобразен неговият изход. Само разглеждането на общи факти или правоотношения в мотивите на решението не е достатъчно да обуслови спиране на друго исково производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Настоящият състав изцяло споделя посочената практика на ВКС. Преценката на състава на САС за наличието на идентитет между част от главните факти в двете производства и че съдът в производството по т. д. №1294/2022г. на СГС би бил обвързан от формирана спрямо тях сила на присъдено нещо в производството по т.д.№76/2019г. на СГС, е в съответствие с практиката на ВКС. Между основанията на двата иска има разлика, доколкото в двете производства са въведени различни фактически твърдения относно обстоятелствата, довели до отпадане на облигационната връзка между страните. Но в случай, че в производството по т.д.№76/2019г. на СГС бъде прието с влязло в сила решение, че основанието за плащане на сумата е отпаднало с обратна сила поради предсрочното прекратяване на договора от лизингодателя, както поддържа ищецът и поради това ответникът бъде осъден да му върне заплатената сума, съставът на СГС, сезиран с иска по т. д. №1294/2022г., не би могъл да преразглежда въпроса за съществуването на договорното правоотношение и евентуалното му прекратяване по силата на въведеното във второто делото основание. Следва да се отбележи, че в тази хипотеза произнасяне по съществуването на правоотношението на договора за финансов лизинг №86200/30.10.2008г. ще бъде включено и в диспозитива на постановеното решение по т.д.№76/2019г. на СГС, доколкото сумата ще бъде присъдена като платена на отпаднало основание. Преценката обаче дали това води до извод за преюдициалност между двете производства или се касае за две производства, обусловени от един и същ преюдициален въпрос, и е възможно те да се развиват едновременно, не се обхваща от поставения от касатора процесуалноправен въпрос и е свързана с правилността на обжалваното определение, която може да бъде проверена само след допускане на касационно обжалване при обосноваване на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд