Определение № 407 от 05.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1376/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Р. М. от[населено място] чрез адв. А. С. срещу решение №141/08.06.2010 год. по в. гр.д. №131/2010 год. на К. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 207/18.01.2010 год. на РС[населено място], с което е признато за установено по отношение на С. Р. М., че вземането на Д. Ф. А. от[населено място] по Заповед № 99/31.07.2009 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр.д. № 2048/2009 год. на Районен съд[населено място] в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.04.2009 год., както и 390 лв. разноски по делото, съществуват. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради грубо противоречие с материалния и процесуалния закон и доказателствата по делото.Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като му се присъдят направените по делото разноски. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Представени са и копия от съдебни актове. Ответникът по касация Д. Ф. А. от[населено място] не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. В случая тези изисквания не са изпълнени. В представеното към касационната жалба изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. В изложението се съдържат отделни оплаквания, сочещи на неправилност на обжалваното решение, които мотат да бъдат предмет на разглеждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е общата и основна предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Доколкото в случая такъв въпрос не е формулиран, не могат да бъдат обсъждани и посочените допълнителни основания за допустимост касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК и представените във връзка с тяхната обосновка съдебни актове. .Последното следва от обстоятелството, че тези основания се преценяват във връзка с формулирания правен въпрос. По изложените съображения, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.