Определение № 5333 от 20.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 595/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. срещу решение № 1252 от 18.10.2023 г. по в.гр.д.№ 1342 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, VI състав в частта му, с която е потвърдено решение № 260032 от 02.03.2023 г. по гр.д.№ 14426 от 2020 г. на Пловдивския районен съд за отхвърляне на предявения от Н. К. Ш. и Н. Т. Ш. срещу Е. С. К. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор * в сграда с идентификатор * по кадастралната карта на гр. Пловдив от 2009 г., находяща се в [населено място], [улица], ведно с 1/2 ид.ч. от избения етаж на сградата, като предаде ключ за входа към избения етаж, който вход се намира откъм дворното място.

В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно като противоречащо на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.

Като основаниe за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. С предявен иск по чл.109 ЗС собственикът може ли да брани своето право на собственост, като претендира за предоставяне на достъп до съсобствения имот, ако това негово право се нарушава или препятства от ответника по иска ? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 424 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 1482 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 149 от 13.04.2010 г. по гр.д.№ 3830 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 225 от 08.04.2016 г. по гр.д.№ 337 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 288 от 30.05.2018 г. по гр.д.№ 3853 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г.о.

2. Следва ли съдът да обсъди характера на създадените пречки от гледна точка на това кои пречки са по-големи от обикновените и с кои въобще се нарушава правото на собственост ? В тази връзка може ли ответникът да противопостави собствени права върху вещта, респективно върху части от нея ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 11 от 02.03.2021 г. по гр.д.№ 1796 от 2020 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 51 от 07.05.2013 г. по гр.д.№ 764 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр.д.№ 312 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о.

3. Следва ли съдът да обсъди, на база на приетото от него, че достъпът през съществуващия в момента единствен вход щял да наруши правата на ответницата, дали последната сама не се е поставила в това положение, като е затворила другия изрично предвиден за нейните изби вход от нейното жилище, което изрично е вписано в титула й за собственост, респективно дали поддържането на това състояние от нейна страна също е противоправно ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 57 от 26.02.2021 г. по гр.д.№ 4517 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 53 от 30.04.2018 г. по гр.д.№ 3540 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о.

4. Ако с оглед приетото в първоинстанционнното решение, потвърдено от въззивното, е имало друг достъп, който вече не съществува, към кой момент съдът следва да анализира и възприеме наличието на пречки: с оглед сега съществуващото положение или с оглед на едно старо, но вече несъществуващо фактическо положение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 88 от 21.10.2020 г. по гр.д.№ 3238 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 62 от 01.07.2015 г. по гр.д.№ 339 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 57 от 26.03.2013 г. по гр.д.№ 907 от 2012 г. на ВКС, ГК, II г.о.

Ответницата Е. С. К. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижим имот /иск с правно основание чл.109 ЗС/, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.109 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищците Н. Ш. и Н. Ш. са собственици на жилище, находящо се на ет.2, а ответницата Е. К.- на жилище, находящо се на ет.1 от сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. Пловдив от 2009 г., находяща се в [населено място], [улица]. И. етаж на сградата, извън двете собствени на ответницата К. помещения, е обща част на сградата и ищците и ответницата притежават съответна част от него /ищците 1/2 ид.ч., ответницата също 1/2 ид.ч./. Единственият съществуващ вход /врата/ към този избен етаж е откъм двора. Тази врата била изградена още от бащата на ответницата и обслужвала нейните собствени избени помещения. От заключението на съдебно-техническата експертиза и изготвената ситуационна скица било видно, че вратата действително води пряко до собствените на ответницата избени помещения /намира се на чупката до калканната стена на сградата и от нея се влиза директно в двете избени помещения, за които не се спори, че са собственост на ответницата/. В момента до общото избено помещение може да се стигне чрез преминаване от вратата, през избените помещения на ответницата, след това през общи обслужващи помещения /санитарен възел и предверие/ и едва тогава се достига до общото избено помещение.

При това положение въззивният съд е приел, че ответницата нито извърша действия, нито поддържа състояние, с което да пречи на ищците са упражняват правото си на собственост, включващо и правото да ползват общото избено помещение.Това било така, тъй като ответницата била индивидуален собственик на двете избени помещения, които се обслужват от сочения вход. Липсвали законови основания нейното право на собственост върху тези помещения да бъде ограничено чрез разрешаване на други етажни собственици да преминават през собствеността й. Откъде другите етажни собственици могат да осъществят достъп до общото избено помещение било без значение за спора, тъй като предмет на изследване бил единствено въпросът дали поведението на ответницата води до ограничаване на собственическите права на ищците, а отговорът на този въпрос категорично бил отрицателен.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд /противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.12 ГПК и чл.269 ГПК/ по третия поставен въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички съдържащи се във въззивната жалба доводи и възражения, касаещи правилността на първоинстанционното решение, в конкретния случай- задължението на съда да обсъди довода, че ответницата поддържа противоправно състояние с недопускането на ищците да преминават през понастоящем единствения вход към избения етаж /откъм двора/, след затварянето от страна на бащата на ответницата на другия вход към тези помещения от вътрешността на сградата.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение