Определение № 438 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2830/2024 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на синдика на „Си Ен Джи Марица“ ООД (н) срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Корпоративна търговска банка“ АД (н) изразява становище за основателност на жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените по реда на чл. 694 ТЗ искове за установяване на вземания, произтичащи от договор за банков кредит. Подадената от синдика жалба е върнал като просрочена.

Въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщане на жалбата. Изложил е съображения, че решението е било редовно връчено на синдика на 07.03.2024 г., срокът за обжалване е изтекъл на 21.03.2024 г., а жалбата е подадена на 28.03.2024 г. По единственото оплакване в частната жалба е посочил, че макар и в мотивите на разпореждането като дата на подаване на жалбата да е погрешно посочен все още ненастъпилият към този момент ден 28.06.2024 г., в друга част от мотивите и в диспозитива на разпореждането датата е посочена правилно, поради което не е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

• следва ли въззивният съд, след като установи разминаване между истинската воля на първостепенния съд и произнасянето му, да отмени атакувания съдебен акт и да върне производството за повторно разглеждане, и

• в случай, че видно от съдържанието на атакувания първостепенен съдебен акт е допусната очевидна фактическа грешка, довела до неправилно произнасяне, следва ли въззивният съд да извърши самостоятелна проверка или следва да върне производството за повторно разглеждане от първостепенния състав.

Поставените въпроси са относими към частта от мотивите, с която въззивният съд се е произнесъл по направеното в частната жалба оплакване. Решаващият извод за просрочие на жалбата като основание за връщането ѝ съгласно чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК обаче произтича произтича от извършената самостоятелна служебна проверка (съгласно ТР 6/2017 г. на ВКС-ОСГТК) на относимите към предмета на частното производство факти и съответното приложение на процесуалния закон - дата на връчване на обжалваното решение, дата на подаване на жалбата, продължителност на срока за обжалване. Към тези решаващи съображения поставените въпроси нямат отношение, поради което поради което не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК да са обусловили правните изводи на въззивния съд.

Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. В тази насока изложението е ограничено до бланкетното възпроизвеждане на текста на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което основание за допускане на касационното обжалване не е налице.

С тези мотиви съдът