Определение № 10283 от 01.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8730/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повдигнат, с определение № 2697/02.07.2024 г. по адм. дело № 578/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, спор за подсъдност между същия съд и Административен съд Пловдив относно разглеждането на исковата молба на Т. И. Д., подадена чрез пълномощник адв. Бойчев, против Община Пловдив, с която се иска да бъде осъдена Община Пловдив да и заплати обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5 лева, във връзка с образувано по реда на чл.185 и сл. от АПК производство по обжалване на подзаконов нормативен акт – разпоредба от Приложение №8.2, в частта Общински институт Старинен Пловдив, т.1.1 за възрастни, с изключение на Епископска Базилика – 5 лева, 1.12 за възрастни, Епископска Базилика – 12 лева от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, приета с Решение №80 по Протокол №6 от 04.03.2003г. на Общински съвет Пловдив. Първоначално исковата молба от Д. е подадена в Административен съд – Пловдив с искане да бъде приета за съвместно разглеждане по реда на чл. 204, ал. 2 АПК с оспорването на текстовете от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Пловдив, в образуваното съдебно производство по адм. дело № 956/2024г. по описа на АСП. В резултат на разпореждане, постановено по адм. дело № 956/2024г. по описа на АС Пловдив, искова молба е отделна за разглеждане в производство по образувано адм. дело №1244/2024г. по описа на Административен съд Пловдив. С определение № 5549/19.06.2024г., постановено по адм. дело № 1244/2024г., състав на съда е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд Хасково. За да намери, че не е компетентен да се произнесе, АС Пловдив е посочил, че постоянният адрес на ищцата е в гр. Димитровград, съответно следва да намери приложение разпоредбата на чл. 133, ал. 5 АПК, съгласно която исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал. 1 – 4 АПК. Посочил е, че независимо, че оспорването на подзаконов нормативен акт се разглеждал от административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения акт, то за исковете за обезщетения, не били налице предпоставките по чл. 133, ал. 3 АПК за разглеждане на спора от Административен съд Пловдив. В сезиращото определение Административен съд - Хасково, на свой прочит е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК, във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който според чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ, се разглежда по реда, установен в АПК, като местната му подсъдност се определя по реда на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ. Последната въвежда специална подсъдност за исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно - по мястото на увреждането или пред съда по настоящия адрес или седалището на увредения, като на същия е предоставен избор на местно компетентен съд, но само в рамките на посоченото от закона. Съдът е посочил, че видно от доказателствата по делото, ищцата е избрала първата възможност – по място на твърдяното увреждане, предвид факта, че постоянния и адрес е в гр. Димитровград, обл. Хасково, а исковата молба е подадена пред Административен съд Пловдив. Като е сметнал, че местно компетентният съд, който трябва да разгледа делото е Административен съд Пловдив е повдигнал настоящата препирня. Върховният административен съд, съобразявайки данните по делото и във връзка с повдигната препирня за подсъдност между две административни съдилища прие за установено следното: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ въвежда специална подсъдност за исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - по мястото на увреждането или пред съда по настоящия адрес или седалището на увредения, като на последния е предоставен избор на местно компетентен съд, но само в рамките на посоченото от закона. Изборът на ищеца по чл. 7 ЗОДОВ за това пред кой съд да предяви иска си е ограничен до две възможности, когато мястото на увреждане и настоящия адрес /седалище/ не съвпадат. От данните по делото може да се направи извод, че ищцата е избрала първата възможност – по място на увреждане, предвид факта, че настоящият й адрес е в гр. Димитровград, а исковата молба е подадена пред АС Пловдив. Действително Д. е молила за съвместно разглеждане на искова молба с образуваното производство по оспорване на подзаконов нормативен акт, но с разпореждане, постановено по адм. дело № 956/2024г. по описа на АС Пловдив, искова молба е отделна за разглеждане в друго производство, в резултат на което е образувано адм. дело № 1244/2024г. по описа на Административен съд Пловдив. Настоящият състав на ВАС, намира, че в случая е налице отделно производство по ЗОДОВ, за което са приложими специалните разпоредби визирани в чл. 7, ал. 1 на същия закон, които дават възможност на увреденото лице за избор за завеждане на иска. Разпоредбата на чл. 133, ал. 5 АПК е неприложима, тъй като в ЗОДОВ специалната подсъдност на предявените по този закон искове, е изрично уредена. С оглед изложеното местно компетентен съд, който трябва да разгледа делото е Административен съд Пловдив. Водим от гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,