Определение № 58 от 10.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2594/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Албукс“ ЕООД, чрез адв.И.Н. срещу определение №108/05.07.2021г., постановено по ч.т.д. №452/2021г. на Апелативен съд– Пловдив, с което е потвърдено определение №260519 от 16.03.2021г. по т.д.№169/2021г. на Окръжен съд- Пловдив за прекратяване на производството по делото. Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено в нарушение на процесуалните правила. Намира за незаконосъобразен извода за наличие на арбитражно споразумение между страните, изключващо подведомствеността на спора пред държавния съд. Поддържа тезата, че не е приемал арбитражната клауза, тъй като не се е съгласявал, не е подписвал и не е получавал общите условия към сервизните поръчки до ищцовото дружество, т.е. не е изпълнено условието на чл.298, ал.2 ТЗ. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос, който е от значение за изхода на спора: „Когато за действителността на търговска сделка да не е предвидена писмена форма, но приложимите за сделката общи условия на търговеца включват арбитражна клауза, коя е формата за приемане на арбитражната клауза и кумулативно- следва ли общите условия да бъдат предадени на насрещната страна, за да е налице валидно арбитражно споразумение?“- в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №71 от 09.07.2015г., т.д.№3506/2014г., II т.о. и решение №129 от 07.01.2013г., т.д.№683/2011г., I т.о. Ответникът по жалбата „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД оспорва като неоснователна частната касационна жалба. Излага доводи както за липса на основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол, така и за неговата правилност. Претендира разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от „Албукс“ ЕООД срещу „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД иск за сумата 44 193.94 лева- обезщетение за причинени вреди от неизпълнен договор за диагностика и поправка на автомобил Мерцедес ЕС 350 Блутек с посочен ДК номер, въззивният съд приема, че производството е недопустимо, тъй като между страните има валидно арбитражно споразумение и исковете не са подведомствени на съда. Излага подробни аргументи, че договорът, обективиран в подписаните от ищеца сервизни поръчки, е сключен при общи условия, съдържащи арбитражна клауза. Намира, че е приложима разпоредбата на чл.298, ал.2 ТЗ, предвиждаща, че общите условия стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема, или има търговско качество, знаела ги е или е била длъжна да ги знае, не ги е оспорила незабавно. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящия случай в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е поставен правен въпрос, който да е формирал изводите на въззивния съд и да е обусловил изхода на спора, поради което не е налице общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е приел, че за действителността на сключения между страните договор за ремонтни дейности не се изисква писмена форма, поради което и не е нужно доказване предаването на общите условия, при което е сключен. Но решаващият съдебен състав не е изложил мотиви, че арбитражното споразумение е действително и без да е спазена изискуемата от закона писмена форма. След анализ на доказателствата по делото е стигнал до извод, че в конкретния случай е налице изрично писмено изявление на ищцовото дружество, чрез законния му представител, че е запознат с приложените към поръчката Общи условия за извършване на сервизна дейност на МПС, съдържащи процесната арбитражна клауза, разбира ги и приема да бъде обвързан с тях, т.е. че е спазена формата за действителност на процесуалния договор. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноските за касационното производство в размер на 938.80 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение