Определение № 1037 от 06.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 2431/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ц. П., М. Ц. Маджарска, М. В. Маджарска и А. С. Н., представлявани от адв. Й. Д., срещу въззивното решение № 778 /06.06.2025г. по в.т.д. № 935/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 146 от 31.10.2023 г. по гр.д. 143/2023 г. на Окръжен съд - Видин, исковете на М. Ц. П., М. Ц. Маджарска, М. В. Маджарска и А. С. Н., предявени срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Ц. М., настъпила при ПТП от 07.06.2022 г., са отхвърлени за разликата над сумата от 130 000 лв. до размер от 200 000 лв. за М. Ц. П. и М. Ц. Маджарска, за разликата над сумата от 150 000 лв. до 200 000 лв. – за М. В. Маджарска, а искът на А. С. Надейнова, сестра на починалия, предявен за сумата от 60 000лв., е отхвърлен изцяло. Касационните жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Твърдят, че определеното като справедливо по размер обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния родственик – съпруг, баща, син и брат, е несъответно на обстоятелствата по делото и установените неимуществени вреди, както и силно занижено с оглед практиката на съдилищата по сходни казуси. Жалбоподателите изтъкват, че изложеният от въззивния съд довод, че съпругата на починалия имала други близки, които я подкрепяли, е неотносим. Считат, че съдът неправилно e приел, че предвид възрастта на дъщерята на починалия / 33 години /, тя нямала нужда от ежедневна грижа от баща си. Оспорват извода на съда за липса на изключителна установената по делото силна емоционална връзка между ищцата А. Н. и починалия й брат. По подробно изложените доводи касаторите претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и уважаване на исковите им претенции в посочените размери. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „При определяне на справедливия размер на заместващо обезщетение за неимуществени вреди, търпени по повод смъртта на близък родственик, следва ли съдът подробно да аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ?“; 2. „Наличието на собствено семейство /съпруга и низходящи/ изключва ли наличието на силна емоционална връзка, отношения на близост, привързаност и подкрепа и основание ли е за присъждане на по-ниско по размер обезщетение?“; 3. „Наличието на възходящи и низходящи, оказващи морална подкрепа, но и скърбящи за починалия, основание ли е за присъждане на по - ниско по размер обезщетение?“; 4. „Загубата на родител в ранна зряла възраст обуславя ли присъждане на по - ниско по размер обезщетение?“; 5. „Следва ли при определяне размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на родител, да се взема предвид възрастта на скърбящия, респ. същото основание ли е за присъждане на по - ниско или по - високо по размер обезщетение?“; 6. „Честите гостувания, взаимната подкрепа и телефонни разговори между братя и/или сестри, обуславят ли извод за наличие на силна емоционална връзка помежду им, респ. правото да се получи обезщетение от смъртта на починал брат/сестра?“; 7. „Представлява ли достатъчно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починал брат/сестра, ако по делото душевните болки и страдания са установени посредством съдебно-психологична експертиза, респ. води ли до извод за отношения между братя и сестри, надхвърлящи обичайните за българския бит и култура?“. Касаторите поддържат, че въззивният акт противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 179/29.01.2016г. по т.д. № 2143/2014г., 1 т.о., решение № 60117/01.02.2022г. по т.д. № 667/2020г., 2 т.о., решение № 108/21.10.2020г. по т. д. № 1287/2019г., 2 т.о., решение № 39/14.04.2022г. по т.д. №647/2021г., 2 т.о. и др., както и на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Ответникът по касационната жалба – „Застрахователна компания Лев инс“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – юриск. А., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 27.08.2025г. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинна връзка между деянието и травмите на починалия, както и претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт за майката, дъщерята и съпругата на починалия. Отчел е и наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и водача на МПС, предизвикал сблъсъка с локомотива, при който на 07.06.2022г. е починал машинистът Ц. С. М., на 57 години. По претенцията на сестрата на починалия – А. Н., въззивният съд, позовавайки се на разрешенията в ТР № 1/2016 на ОСГТНК на ВКС по т.д. 1/2016 г. е приел, че А. Н. и починалият й брат са били в близки отношения, често са си гостували взаимно и се чували по телефона. Отчел е, че след като се омъжила, А. Н. е отишла да живее със съпруга си в друго населено място, има две дъщери и две внучета. Съдът е приел, че и братът, и сестрата са имали отделно семейство, живеели са на различни места и отношенията им не се отличават с изключителност. Въззивният съд е посочил, че от заключението на съдебно-психологическа експертиза, изготвено от В. Д., се установява, че емоционалното и психическото състояние на ищцата А. Н. е нестабилно след смъртта на брат й, тя се чувствала безпомощна, нямала интерес от социални контакти, освен за разговори за състоялото се ПТП, усещала липсата му. Въз основа на доказателствата съдът е заключил, че не се установяват отношения приживе, които да са различни от общоприетите в българското общество, както и свръхреакция на останалия жив близък, поради което не са налице житейски обстоятелства, налагащи извод за наличие на особена емоционална и духовна близост. С тези мотиви е потвърдил решението на ОС – Видин за отхвърляне на иска на А. Н.. По отношение на справедливия размер на обезщетението на останалите ищци, излагайки критериите по чл. 52 ЗЗД и постановките на ППВС 4/1968г., апелативният съд е приел, че между починалия и ищците е съществувала близка връзка. При определяне на обезщетението за съпругата М. П. съдът е отчел внезапната загуба и факта, че е останала без съпруга си след дълъг съвместен живот, но е посочил и че ищцата ползва подкрепата на близките си – останалите три ищци. При определяне на обезщетението на дъщерята на загиналия въззивният съд е изложил, че съобразява, че е била на 33 години към момента на загубата и е преминала възрастта, в която има нужда от ежедневна грижа и подкрепа от баща си. САС е изтъкнал, че от значение за майката на загиналия е фактът, че има дъщеря, внуци и правнуци, чрез които би могла да намери смисъл да продължи живота си. Въззивният съд е изложил, че претендираната материална обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние, финансовия и социален стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на настъпването на вредите. Въззивният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед съдебната практика по сходни случаи за събития от 2022 г., както и при отчитане на изложените по-горе фактори, е 130 000 лева за съпругата и за дъщерята на загиналия, като са основателни оплакванията във въззивната жалба за завишен размер на обезщетенията от по 200 000 лева. САС е счел, че обезщетението на майката на загиналия не следва да надвишава сумата от 150 000 лева. С така изложените мотиви е отменил частично първоинстанционното решение и е отхвърлил претенциите за разликите над тези суми, а отхвърлянето на иска на сестрата е потвърдил. Настоящият съдебен състав по предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване намира следното: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни, но не и да го изведе от изложението към касационната жалба. Първите пет поставени въпроса са взаимосвързани и касаят критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, поради което следва да бъдат обсъдени общо. Въпросите удовлетворяват общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са относими към решаващите мотиви на съда и са обуславящи за изхода на спора. Относно критериите при определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Възприето е разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о., решение №157/28.10.2014г. по т.д. № 3040/2014г. на ВКС, II т.о. и други/. Правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е обусловено от съобразяването на указаните в ППВС общи критерии, които в случай на причинена смърт са: моментът на настъпване на смъртта, възрастта на загиналия, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което претендира обезщетение, причинените морални страдания. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 212/24.07.2025г. по т.д. № 1850/2024г. на ВКС, 2 т.о., решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. № 916/2011г. на І т.о., решение № 154/30.10.2012г. по т.д. № 807/2011г. на ІІ т.о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания от загубата на починалия не са ново правопораждащо основание. Както се посочва в решение №28/27.02.2024г. по т.д. №2250/2022г. на ВКС, 2 т.о. справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, така както са установени и доказани от ангажираните по делото доказателства, като същите следва не само да се изброят, но и да се анализират. Съгласно практиката, обективирана в решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д. № 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и мн. др., справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди от един и същи вид. Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на ищцата М. П. - съпруга на починалия Ц. М., въззивното решение в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът й по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 130 000 лв. до претендирания размер от 200 000лв., следва да бъде допуснато до касация за преценка дали същото е в съответствие с горецитираната практика, на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по следния обобщен и уточнен от съда съобразно правомощието му по реда на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, и кои са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“. По отношение на касаторките - ищци М. Ц. Маджарска и М. В. Маджарска, въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по така поставените въпроси във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера на обезщетението за тези две ищци въззивният съд е съобразил горепосочената практика на ВКС и не е постановил акта си в противоречие със същата. Определеното от апелативния съд обезщетение за майката на починалия - М. Маджарска в размер на 150 000 лв. е съобразено с обществено - икономическите условия в страната към момента на деликта, като е отчетено, че се касае за загуба на пълнолетен син, който е живеел в самостоятелно и отделно домакинство, преценени са възрастта на починалия и възрастта на търсещата обезщетение ищца. По отношение на касаторката М. Ц. Маджарска – дъщеря на загиналия при ПТП, въззивният съд е отчел, че при обезщетяването на неимуществени вреди на малолетни и непълнолетни лица съдебната практика на касационната инстанция приема, че загубата на родител в детска и неукрепнала възраст има много по - дълбоки и трайни последици за личностното изграждане и развитие и психическото здраве на лицата, като присъжданите обезщетения са в по - висок размер от тези за загуба на родител от пълнолетен син / дъщеря в една вече по - зряла възраст / над 30 години /. Следва да се отбележи, че при присъждането на обезщетението съдът е съобразил конкретно установените факти относно отражението на загубата на Ц. М. спрямо тези лица, като е ценил събраните гласни доказателства, доколкото касаят психическите травми на майката и дъщерята на починалия. Преценката на отделните факти и събраните доказателства по делото е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК на въззивното решение. Произнасянето на въззивния съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди за ищците М. Маджарска и М. Маджарска е в съответствие с формираната практика на ВКС, а разликите в размера на сумите спрямо присъжданите по други дела, е с оглед различието във фактите и не съставлява основание за допускане до касация. Поставените шести и седми въпроси от изложението на касатора следва да бъдат обобщени, тъй като касаят предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и критериите за съществуваща трайна и дълбока емоционална връзка между претендиращия обезщетение и починалия. Те са значими за изхода на делото относно претенцията за обезщетение, заявена от сестрата на починалия – А. С. Н., поради което отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. На същите е дадено разрешение в задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, съгласно което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди. Според тълкувателното решение възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най - близък семеен и родствен кръг, се допуска по изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална връзка по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат предмет на обобщаване в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните доказателства. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 17/16.03.2021г. по т.д. № 291/2020г. на ВКС, II т.о., решение № 92 / 17.11.2020г. по т.д. № 1275 / 2019 г. на ВКС, II т.о., решение 45 / 10.05.2021 г. по т.д. № 370 / 2020 г. на ВКС, II т.о., решение № 50108 / 09.11.2023 г. по т.д. № 1631/2022г. на ВКС, I т.о. и др., се приема, че за да е налице особено близка връзка, е необходимо, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, трябва да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по – голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка / примери, относими към връзката между братя и сестри, са съвместното израстване като деца при загуба / отсъствие на родител и др./. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е придържал към постановките на цитираното тълкувателно решение и не се е отклонил от практиката на ВКС. Решаващият състав е преценил установените факти и обстоятелства по делото и въз основа на тях е направил извод за съществувала между ищцата А. Н. и починалия й брат връзка на емоционална близост, но е счел, че отношенията им не се отличават с изключителност. За този си извод съдът е обсъдил заключението на изслушаната съдебно-психологична експертиза, като е отчел и фактът, че от дълги години сестрата живеела в друго населено място, всеки от двамата е имал свое семейство, деца. САС е приел, че липсват установени събития и обстоятелства, които да обуславят извод за различни от типичните за българското семейство отношения между брат и сестра. Поради това е счел, че няма изключителност на връзката и не следва да се присъжда обезщетение на сестрата на починалия. Несъгласието на касационната жалбоподателка Н. с направените изводи е свързано с правилността на обжалваното решение и не може да се преценява във фазата по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Предвид горното така поставените въпроси не могат да обусловят допускането на въззивното решение в частта по исковата претенция на ищцата А. Н. до касационно обжалване. Неоснователни са и доводите за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК по жалбата, подадена от А. Н., М. Маджарска и М. Маджарска. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, т.е. наличие на особено тежки пороци на съдебния акт. Тези пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без да се извършва касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационното обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания по чл. 280 ГПК. В случая мотивите на въззивното решение не разкриват пороци, които могат да обосноват очевидната му неправилност. Касационните жалбоподателки М. Маджарска, М. Маджарска и А. Н. не са изложили конкретни доводи за сочената очевидна неправилност, като общите им твърдения по жалбата за несъобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди и във връзка с активната легитимация на сестрата на починалия представляват оплаквания за материална незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да се обсъждат само след допускане на съдебния акт до касационен контрол при наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Тези оплаквания изискват анализ на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните, което изключва хипотезата на очевидна неправилност. Предвид гореизложените съображения съдът намира, че въззивното решение в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по касационните жалби на А. Н., М. Маджарска и М. Ц. Маджарска. Следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение единствено по жалбата на М. Ц. П. - съпругата на починалия при ПТП, в обжалваната му част, с която е отхвърлен искът й по чл. 432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 130 000 лв. до претендирания размер от 200 000лв. Касационната жалбоподателка М. Ц. П. е освободена на основание чл. 83, ал.2 ГПК от задължението за внасяне на държавна такса с определение №240/02.05.2023г. по гр.д.№143/2023г. на Окръжен съд – Видин, поради което делото следва да се докладва за насрочване на открито съдебно заседание по допуснатата до касационно обжалване част, без да бъде задължавана да внесе държавна такса. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо търговско отделение