Определение № 1928 от 30.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3975/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Технострой инженеринг 99“ АД, срещу въззивно решение № 41 от 02.07.2021 г. по в. гр. дело № 162 /2021 г. на Бургаския апелативен съд в частта му, с която е отменено решение № 11 /25.04.2019 г. по гр. дело № 284 /2018 г. на Ямболския окръжен съд и е уважен предявеният от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на жалбоподателя да заплати сумата от 25 000.14 лева по иска, предявен като частичен до тази сума от общо дължими 151 079.23 лева, с които неоснователно се е обогатил от ползването на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна сграда – столова към почивна база “Лада - 1“, с идентификатор 51500.502.552.2 по КККР на гр.Несебър, за периода от 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г. Ответникът по касационната жалба „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД (нататък и „Про“ ЕАД) в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За мотивите на въззивния съд: Той е възприел изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и е препратил за нея към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. Фактическата власт върху процесния имот е била предоставена на жалбоподателя „Технострой инженеринг 99“ АД на 28.03.2016 г. в срока за доброволно изпълнение с приемо-предавателен протокол по изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден по невлязло в сила въззивно решение на Бургаски апелативен съд, с което е бил уважен предявеният от „Технострой инженеринг 99“ АД срещу „Про“ ЕАД осъдителен иск по чл.108 ЗС за имота. Решението на апелативния съд е отменено с решение на ВКС, с което искът е отхвърлен, вследствие на което „Технострой инженеринг 99“ АД e предал на „Про“ ЕАД имота с приемо-предавателен протокол на 15.03.2017 г. Исковата претенция по чл.59, ал.1 ЗЗД се основава на твърдението, че за периода между двете предавания на имота – общо 11 месеца и 15 дни, ищецът, като негов собственик, е бил лишен от ползите от собствената си вещ, а ответникът се е обогатил за негова сметка, ползвайки имота без правно основание. Несъмнено отмененото като неправилно съдебно решение на въззивния съд, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, не може да послужи за правно основание, на което ответникът ползва чужд имот. Отмененото съдебно решение не съществува в правния мир и последиците, които възникнали от него, губят правното си основание и действието си по аргумент от чл.245, ал.3 ГПК. В исковия период процесния имот е бил във фактическа власт и ползване на ответника. Обезщетението следва да бъде в размер на пазарния наем на недвижимия имот, който ответникът е спестил и с който ищецът се е обогатил. Начинът на ползване е без значение, както и дали ответникът е развивал дейност и е реализирал приход. Съдът е приел за неоснователен довода на ответника, че поради състоянието си имотът не е бил годен за ползване през процесния период. Съдът е приел, че констатациите на вещите лица се отнасят до по-късен период – този на огледа през м. юли 2018 г. и че за състоянието на имота кредитира съдържащата се информация относно наличното специално оборудване в представените от страните приемо-предавателни протоколи. Относно размера въззивният съд се е основал на приетото заключение на съдебно-техническа експертиза, която е определила средния пазарен наем за процесния период на 105 712 лева. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по изведения от жалбоподателя „Технострой инженеринг 99“ АД процесуалноправен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на всички доказателства, събрани по делото, заедно и поотделно, да отговори на всички възражения и доводи на страните и при произнасянето си да вземе предвид всички факти от значение за правния спор? Въпросът е обуславящ, защото в исковата си молба „Про“ ЕАД е основал иска си за обезщетение, разгледан от въззивния съд, на твърдение, че е собственик на процесния имот, а ответникът за посочения период от време от 28.03.2016 г. до 15.03.2017 г. е осъществявал неправомерно държане на имота, което е довело до неправомерно ощетяване на ищеца. В отговора на исковата молба (л.55 и сл.) ответникът „Технострой инженеринг 99“ АД е оспорил основателността на иска, като е оспорил твърдението на ищеца, че е собственик на имота и като е навел довод, че имотът е със сезонно ползване. В отговора на въззивната жалба на „Про“ ЕАД „Технострой инженеринг 99“ АД е заявил изрично, че е предявен иск на собственика срещу владелеца за обезщетение на ползите, от които го е лишил за периода на владението си, уреден в чл.73, ал.1 ЗС, поради което иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е недопустим поради това, че ищецът има на разположение друг иск, с който да се защити – този по чл.73, ал.1 ЗС. „Технострой инженеринг 99“ АД е направил и две евентуални възражения срещу основателността на иска – че липсва обедняване на ищеца, тъй като сградата не е могла да се ползва поради лошото си техническо състояние и че ответникът има и друго основание освен изпълнителния лист да ползва сградата - вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД. И че всяко от възраженията обосновава отхвърлянето на иска изцяло. Въззивният съд е разгледал наведените като основания на иска фактически твърдения, първото от които е, че ищецът е собственик на процесния имот, като е приел този факт за установен, въпреки оспорването му от ответника и без да обсъжда довода на ответника, че ищецът не е собственик на процесния имот и без да обсъжда никакви доказателства за правото на собственост на ищеца и без да обсъжда евентуалното възражение на „Технострой инженеринг 99“ АД срещу основателността на иска – че той е имал и друго основание да ползва сградата - вливането на „Технострой инженеринг“ ЕООД в „Технострой инженеринг 99“ АД. Изведеният въпрос е разрешен в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 22 /02.07.2019 г. по т. дело № 587 /2018 г., на ВКС, I т. о., с което е прието, че въззивният съд е задължен да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред. Задължението на съда е пряко регламентирано от закона – чл.236, ал.2 вр. чл.273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен - поражда основанието по чл.281, т.3 ГПК. Въпросът е разрешен в противоречие и с посоченото от жалбоподателя решение № 63 /28.06.2019 г. по гр. дело № 2296 /2018 г. на ВКС, на II г. о., с което е прието същото разрешение. С това е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С касационната жалба ще бъде разгледана и частната жалба на „Про“ ЕАД срещу определение по въззивното дело (в. гр. дело № 162 /2021 г. на БАС), с което е оставено без уважение искането на „Про“ ЕАД за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Воден от изложеното съдът