Определение № 189 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1199/2014 г.

Производството е по реда на чл.288 вр.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. С. А. и Л. И. А. срещу въззивното Решение № 5952 от 01.08.2013 год. по гр.д.№ 8781/2012 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено Решение № І-4-212/02.04.2012 год. по гр.д.№ 63496/2010 год. на Софийски районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от В. и Л. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.265 ал.1 предл.2 ЗЗД, произтичащ от некачествено изпълнение по договор за изработка, подвид „строителство”, сключен на 22.08.2003 год. Становището си, че предявеният на 29.12.2010 год. иск е неоснователен, съдилищата са основали на прилагането на чл.264 ал.3 ЗЗД, доколкото работата е била приета без възражения, съгласно подписания и от ищците през 2005 год. Констативен акт обр.15 – клауза по чл.ІV.8.4 от договора. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: РС-София съд е сезиран с иск за сумата 7259 лв. – обезщетение за некачествено извършени или неизвършени СМР в собствения им недвижим имот. Едната от страните по правоотношението от което произтича спора има качеството на търговец, сключената сделка е в рамките на предмета му на дейност и тя е търговска по смисъла на чл.286 ТЗ. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно чл.280 ал.2 ГПК, производството по тези дела е двуинстанционно. Посочването в диспозитива на въззивното решение, че то подлежи на обжалване е без значение, доколкото необжалваемостта му произтича от закона. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.