Определение № 960 от 12.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 139/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Х. С. Д., [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат П. П. и „ [фирма]”АД, [населено място], приподписана от пълномощника му юрисконсулт Д. И., срещу решение №33 от 19.07.2010 г. по гр. дело №275/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение №78 от 11.02.2010 г. по гр. дело №985/2009 г. на Видинския районен съд. С първоинстанцинно решение Х. С. Д. е осъден да заплати на Р. А. Б. 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от счупване на гръбначния стълб вследствие ПТП, претърпяно на 09.05.2003 г. Касаторът „ [фирма]”АД, [населено място], е трето лице помагач на Х. С. Д.. Въззивният съд е приел, че срещу Х. С. Д. е водено наказателно производство за настъпилото на 09.05.2003 г. ПТП. В наказателното производство ищцата е предявила граждански иск и е била конституирана като граждански ищец. По нохд №565/2003 г. на Видинския районен съд е уважен гражданският иск. С решение от 02.04.2004 г. на Видинския окръжен съд тази присъда е остава в сила в частта и относно гражданския иск. С решение №354 от 10.05.2005 г. ВКС е отменил решението на Видинския окръжен съд и делото е върнато за разглеждане на Видинския районен съд по реда на раздел IV на глава дванадесета НПК.С влязло в сила на 10.08.2005 г. решение по нохд №503/2005 г. на Видинския районен съд ответникът по иска е признат за виновен и по реда на чл.78а, ал.1 НК му е наложено административно наказание глоба. Съдът не се е произнесъл по гражданския иск, нито е прекратил производството в тази част. По тази причина към момента на предявяване на иска 08.06.2009 г. давността не е изтекла. Ответницата по касационната жалба Р. А. Б., [населено място], оспорва жалбата. Жалбоподателите са изложили доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси относно това дали прекратяването на производството по гражданския иск в наказателния процес и отмяната на определението, с което разглеждането му е допуснато, води до спиране на погасителната давност; обявеният за недопустим граждански иск прекъсва ли давностния срок; дали висящият наказателен процес е съдебен процес за вземането за вреди по смисъла на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД и дали има спиране на давностния срок по време на висящ наказателен процес. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са ТР №5/2006 г. по т. дело №5/2005 г. на ОСГК на ВКС, решение и определения на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №33 от 19.07.2010 год. по гр. дело №275/2010 г. на Видинския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателите въпроси не обуславят крайното решение. За да се допусне касационно обжалване материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая изводът на съда, че предявеният иск не е погасен по давност е обусловен от това, че производството по гражданския иск в наказателния процес нито е прекратено, нито искът е обявен за недопустим. След като искът за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е предявен преди да изтече срокът по чл.110 ЗЗД и производството по него не е прекратено, то не може да се приеме, че е изтекла общата петгодишна погасителна давност и вземането на ищцата е погасно. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 500 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.