Определение № 1621 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 237/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадената чрез особен представител адв.С. К. от АК - Габрово касационна жалба на ответницата Д. В. С., от [населено място], срещу решение № 197 от 25.10.2023г., по възз.гр.д.№ 179/2023г. на АС - В.Търново.С него е потвърдено решение № 36/02.03.2023г. по гр.д.№ 237/2022г. на ОС - Габрово, с което по предявения от „Банка ДСК“ АД иск по реда на чл.422 ГПК се признава за установено, че Д. В. С., от [населено място], дължи на „Банка ДСК“ АД произтичащите Договор за кредит Експресо № 393505 от 18.12.2014г. вземания за главница в размер на 30 065.44лв, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.09.2021г. до окончателното изплащане, както и за възнаградителна лихва за периода 11.01.2018г.-28.09.2021г.в размер на 1489.90лв., за обезщетение за забава за периода 10.01.2018г.-29.09.20121г. в размер на 1967.77лв. и за застрахователни премии в размер на 1489.90лв., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1672/2021г. на РС - Габрово. В касационната жалба са релевирани основанията за касационно обжалване по т.3, предл.1 и предл.3 на чл.281 ГПК – материална незаконосъобразност и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и за постановяване на друго за отхвърляне на иска. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са въведени основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси: 1.Достатъчно ли е подписването на изричното волеизявление на заемополучателя, че е уведомен от банката за всички условия на кредита, достатъчно за него време преди сключването на договора за потребителски кредит, и той да не съдържа неясни и неразбираеми клаузи и текстове, за да се приеме от съда за доказано, че заемополучателят е получил изискуемата преддоговорна информация в предвидените от чл.5 ЗПК обем и форма, и това изрично изявление замества ли задължителния образец на формуляра за преддоговорната информация-стандартен европейски формуляр, инкорпориран във вътрешното законодателство като Приложение № 2 към чл.5, ал.2 ЗПК? 2.След като в договора за потребителски кредит липсват разпоредби, препращащи към общите условия на банката за потребителски кредити, и тези общи условия не са приложени към договора, нарушена ли е императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК? 3.При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече, съгласно чл.114 ЗЗД, давностният срок за главницата и възнаградителните лихви - от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг? С подадения чрез юрисконсулт писмен отговор насрещната страна „Банка ДСК“ АД оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е сезиран с подадената от назначения от съда особен представител на ответницата Д. С. въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, с което е уважен изцяло предявеният против нея иск по реда на чл.422 ГПК. От фактическа страна във въззивното решение е прието за уставновено че на 18.12.2014г. между от една страна „С. Женерал Експресбанк“ АД/чийто универсален правоприемник е „Банка ДСК“ АД/ и от друга страна И. А. и ответницата Д. С. е сключен Договор за кредит Експресо № 393505, по силата на който е предоставен потребителски кредит в размер на 38 000лв. със срок за издължаване 120 месеца от датата на усвояването, на равни месечни вноски с падежи 10-о число на месеца, при фиксиран лихвен процент 8%, наказателна надбавка при просрочие, ГПР – 10.24% и групова застраховка „Живот“, като е уговорено банката да може да обяви кредита за предсрочно изискуем при посочените условия. Установено е, че кредитът е усвоен на 18.12.2014г., след което ответницата е заплатила като съдлъжник по договора сума в размер на 19 875.78лв., но след 10.01.2018г. е спряла плащанията и такива не са постъпвали и от И. А., банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и предсрочната изискуемост е настъпила на 02.09.2021г. с връчване по реда на чл.47, ал.5 ГРПК на изходящата от банката покана-уведомление. От правна страна съставът на апелативния съд е приел, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение по договора за потребителски кредит от 18.12.2014г. Счел е за неоснователно възражението на особения представител на ответницата за сключване на договора в нарушение на чл.143-148 ЗЗП.Намерил е за неоснователно и възражението, че договорът е недействителен, на осн. чл.22 ЗПК. В тази връзка е приел, че е неоснователно възражението за непредоставяне на ответницата на необходимата пълна преддоговорна информация, тъй като тя изрично е декларирала, че такава информация й е била предоставена, както и е неоснователно и оплакването за нарушение на чл.11, ал.2 ЗПК, тъй като не може да се приеме договорът да е сключен при общи условия. Съставът на апелативния съд е намерил за неоснователно и възражението за погасителна давност. Счел е, че в случая давността за вземанията за погасителни вноски за главница и лихви започва да тече от датата, на която кредитът е станал предсрочно изискуем - 02.09.2021г. Тъй като по значимия за крайния изход на делото по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос № 3 е образувано тълкувателно дело № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС, висящо към настоящия момент, са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 ГПК за спиране производството по делото до постановяване на тълкувателно решение. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: