Определение № 12 от 13.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 72/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Постъпила е молба от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, [населено място] за спиране изпълнението на въззивно решение № 168 от 25. 11. 2021 г. по в. т. д. № 20213001000318/2021 г. на Варненски апелативен съд, ІІІ състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 1 от 12. 01. 2021 г. по т. д. № 74/2020 г. на Ловешки окръжен съд, „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е осъдено да заплати на А. И. М. сумата от 56 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от причинени й телесни повреди вследствие осъщественото на 25. 10. 2017 г. ПТП, ведно със законната лихва от 2. 09. 2019 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 533, 52 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени й телесни повреди при същото ПТП, ведно със законната лихва от 2. 09. 2019 г. до окончателното й изплащане. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 73 от 7. 01. 2022 г. от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и с нея е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК и документ за внесена такса. Приложено е платежно нареждане на „Централна Кооперативна банка“ АД, от което се установява, че по сметката на Върховен касационен съд е преведена сумата от 57 946, 97 лв. Постъпването на посочената сума по сметката за обезпечения на ВКС е удостоверено от счетоводител на съда със служебна бележка от 11. 01. 2022 г. Настоящият състав намира, че въззивното решение, постановено по предявения от А. М. иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 25. 10. 2017 г., в размер 666, 89 лв. не подлежи на обжалване, тъй като цената на този иск със самостоятелен характер е под предвидения в чл. 280, ал. 3 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване както по търговски, така и по граждански дела. Въззивното решение в осъдителната му част по този иск е влязло в сила при условието на чл. 296, т. 1 ГПК и изпълнението не може да бъде спряно по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК, поради което молбата за спиране на изпълнението в посочената част следва да се остави без уважение. Налице са предпоставките по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в частта, с която на ищцата е присъдено обезщетение в размер на 56 000 лв. за неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 25. 10. 2017 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 2. 09. 2019 г. до окончателното й изплащане, поради което молбата за спиране изпълнението на въззивното решение в тази част следва да бъде уважена. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Първо търговско отделение