Определение № 573 от 23.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2365/2020 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението от 28.02.2020 год. по гр. д. № 816/2019 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 16.09.2019 год. по гр. д. № 1024/2018 год. на Самоковския районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на П. Б. Б., Л. Б. Б., Л. П. Б.-С. и А. П. Б., че В. С. Б. е собственик по наследство от Д. И. К. на 1/2 ид. ч. от земеделските имоти в землището на [населено място], [община], възстановени с решение № 2Я от 27.03.1995 год. на ПК – Самоков. Въззивното решение се обжалва в срок от Л. П. Б.-С., А. П. Б., П. Б. Б. и Л. Б. Б., чрез пълномощника им адв. М. К. от САК, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с искане за отмяната му, като вместо това исковете за собственост бъдат отхвърлени. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Считат, че произнасянето на въззивния съд по процесуалноправните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение по предмета на делото и 2. За задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с формирането на решаващата си воля за изхода на делото противоречи на цитираната и представената съдебна практика – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите за предмета на въззивното производство и задълженията на въззивния съд, решение № 212 от 1.02.12 год. по т. д. № 1106/2010 год. ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.13 год. по т. д. № 866/2012 год. І т. о., решение № 764 от 12.06.12 год. по т. д. № 377/2011 год., 2 т. о., и др. относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно всички доказателства и доводи на страните, както и относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК за задължението на съда да изложи мотиви, така както е разяснено в ППВС № 7/65 год. и т. 19 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и цитираните решения на ВКС. Формулиран е материалноправен въпрос относно демонстриране на промяна в намерението на съсобственика при упражняването на фактическата власт върху частите на друг съсобственик дали е задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота, като касаторите поддържат произнасянето на съда по него да противоречи на приетото в решение № 15 от 3.04.2019 год. по гр. д. № 942/2018 год. 2 г. о. ВКС, обосноваващо поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпросите: Длъжен ли е съсобственикът, претендиращ промяна в намерението, с което упражнява фактическа власт върху частите на друг съсобственик, да знае фактите, обуславящи кумулативното наличие на предпоставките съгласно ТР № 1/98 год., от които следват права на другия съсобственик спрямо имота и При незнание на тези факти и липса на задължение за това обективно възможно ли е да се демонстрира промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик, когато не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическата власт върху имота, касаторите поддържат липса на формирана съдебна практика, както и необходимост от тълкуване на разпоредбите на чл. 68, чл. 79 ЗС и чл. 9а ЗН, обосновавайки допускане на касационното обжалване в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ТПК. Ответникът по касационната жалба В. С. Б., чрез пълномощника му адв. Л. Д. от САК, оспорва наличието на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. оспорва жалбата по същество като неоснователна, по съображенията в писмения му отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното: За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от ищеца установителни искове за собственост в размер на 1/2 ид. ч. от описаните земеделски имоти в землището на [населено място] по наследство от майка му, въззивният съд приел, че процесните имоти са останали в наследство от Р. К., починал на 4.12.1986 год. Към този момент негови наследници са съпругата му, майка на ищеца, и Р. Р., негов син, с равни права, като първата не е „последваща съпруга” по смисъла на чл. 9а ЗН с оглед установения по делото от доказателствата факт на внасяне на имотите в ТКЗС след сключването на брака им. Поради това и след възстановяване на собствеността им с решение на ПК същите се наследяват от наследниците на бившия собственик, като след смъртта на съпругата Д. К. нейният дял /равен на дела на сина на наследодателя от предходен брак Р. К./ преминава по наследство у сина й от неин предходен брак, ищецът по делото В. Б. Въззивният съд приел за обоснован извода на първинстанционния съд, че не се доказват действия на ответниците и техните праводатели, манифестиращи владение на идеалните части на ищеца, с приложение на аргумент от чл. 34, ал. 2 ЗС. По тези съображения потвърдил първоинстанционното решение, с което искът за 1/2 ид. ч. е уважен. Произнасяне по доводите на ответниците за придобивната давност няма – а във въззивната жалба същите са изложили оплаквания за липса на знание у тях, че имат съсобственик в земеделските имоти – не са знаели нито кога е сключен брака на наследодателя им Р. и Д., нито кога са внесени имотите в ТКЗС, нито ищецът е посочен в удостоверенията за наследници на Р. като такъв – в нито едно от тях същият не фигурира. При това и обективно е невъзможно да извършват каквито и да било действия спрямо него, тъй като не е известно неговото местонахождение, както и той от 1995 год. не е проявявал никакъв интерес към тези имоти с оглед упражняването на правата си. Затова и упражняваната от праводателите на ответниците – сина на Р. – Р. до смъртта му през 2002 год., след това от неговия син Р. до смъртта му 2010 год. фактическа власт е спрямо всички, намерението да своят имота за себе си е обосновало наличието на явно, непрекъснато и необезпокоявано владение в продължение на необходимия давностен срок. По тези оплаквания във въззивната жалба липсват изложени съображения на въззивния съд, т. е. по процесуалноправните въпроси относно задължението на в ъззивния съд да обсъди в мотивите на решението всички доказателства, доводи и възражения на страните, които имат значение за решението по делото, съобразно оплакванията в жалбата и да даде собствено разрешение по предмета на делото и за задължението му да изложи мотиви във връзка с формирането на решаващата си воля за изхода на делото се констатира произнасяне на въззивния съд в противоречие с цитираната и представена съдебна практика – ТР № 1 от 9.12.2013 год. по т. д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите за предмета на въззивното производство и задълженията на въззивния съд, решение № 212 от 1.02.12 год. по т. д. № 1106/2010 год. ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.13 год. по т. д. № 866/2012 год. І т. о., решение № 764 от 12.06.12 год. по т. д. № 377/2011 год., 2 т. о., и др. относно задължението на въззивния съд да обсъди съвкупно всички доказателства и доводи на страните, както и относно приложението на чл. 236, ал. 2 ГПК за задължението на съда да изложи мотиви, така както е разяснено в ППВС № 7/65 год. и т. 19 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС и цитираните решения на ВКС. Това обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Произнасяне по останалите формулирани въпроси, респ. основания за допускане на касационното обжалване е безпредметно, извън констатираната липса на произнасяне по възражението за придобивната давност. Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение