Определение № 378 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 511/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на лицата, осъществяващи функциите на синдик в „КТБ“ АД /н./, срещу определение № 244/26.01.2023 г. по в.ч.гр.д. № 4/2023 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 265461/12.09.2022 г. по т.д. № 895/2020 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 248 ГПК. Жалбоподателят прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено като бъде постановено друго такова, с което да бъде уважена молбата на дружеството за изменение на определение № 263 489/28.06.2021 г. по т. д. № 895/2020 г. за осъждането му да заплати държавна такса по иска с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН в размер на 389 190, 08 лв. В жалбата инвокира доводи относно липсата на преценка от страна на въззивния съд, че единственото основание за отхвърляне на иска е обявената противоконституционност на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН, която разпоредба е била приложимо право към момента на сезиране на съда, поради което държавна такса в тежест на несъстоятелната банка не следва да бъде присъждана. Действието на отмяната е занапред, както самата Конституция предвижда в чл. 151, ал. 2. Жалбоподателят заявява искане за допускане на касационен контрол и отмяна на атакуваното определение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като формулира следните въпроси, за които счита, че са обуславящи изводите на въззивния съд и са включени в предмета на произнасянето му: „Дължат ли се разноски от ищеца при прекратяване на производството по делото следствие на противоконституционността на правната норма – основание на иска, обявена след неговото предявяване, за което вина няма ищецът, т. е. не е причина да неоснователно завеждане на делото?“; „При недопустимост на предявения иск, настъпила след обявяване на противоконституционност на нормата, на която ищецът се позовава, следва ли да се събира в пълен размер държавна такса при прекратяване на производството след обявяване на нормата за противоконституционна?“ тивен съд София е отчел обстоятелството, че с влязло в сила определение на Софийски градски съд № 263 398/22.06.2021 г. по т. д. № 895/2020 г. е прекратено производството по предявения от лицата, упражняващи функциите на синдик в „КТБ“ АД /н./, срещу „Костенец ХХИ“ АД иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН. Основание за постановяване на определението е станало обявяване на разпоредбата за противоконституционна с решение № 8/27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. на КС. В приложение на чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата се държавна такса не е била предварително събрана. Поради прекратяване на делото обаче тя е дължима и следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността, което е и било сторено от първоинстанционния съд. Въззивната инстанция се е позовала и на практика на ВКС. Не са налице сочените от частния касатор основания за достъп до касационен контрол на обжалваното определение. С оглед разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК намират приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставените от жалбоподателя въпроси са релевантни за изхода на производството, но не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН в достатъчна степен ясно регламентира, че банката в несъстоятелност е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл.60а, ал.1 ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тях. Поради тази причина предвиденото в посочената норма, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, дава отговор на въпроса за дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното ѝ внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество /при връщане на исковата молба и прекратяване на производството/. Обстоятелството дали страната е дала повод за завеждането на делото, респ. дали към момента на завеждането му е било налице основание за това, е относимо към въпроса за разпределяне на отговорността по чл. 78 ГПК за направените по делото разноски, но не и за дължимостта на държавната такса в полза на бюджета на съда. С оглед на изложеното, не може да се счете, че произнасянето от касационната инстанция по приложението на чл.60а, ал.2 ЗБН ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, още повече, че освен цитираната от състава на Апелативен съд София практика, е формирана и друга такава, намерила израз в решение № 60131/2021 г. по т. д. № 2676/2019 г. на I ТО, решение № 60158/2021 г. по т. д. № 763/2020 г. на I ТО, решение № 60167/2021 г. по т. д. № 1284/2019 г. на II ТО, решение № 601329/2021 г. по т. д. № 1828/2019 г. на I ТО, решение № 34/2022 г. по т. д. № 571/2021 г., решение № 60 131/2021 г. по т. д. № 2676/2019 г., решение № 60142/2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ТК на ВКС. Поради липса на предпоставките, регулирани от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, достъп до касационен контрол следва да бъде отказан. Твърдението за очевидна неправилност е само заявено без да е обосновано надлежно. Частният касатор е смесил основанията за обикновена с тези за очевидна неправилност, ясно разяснени в практиката на ВКС. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС