Определение № 30 от 31.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3559/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 64 от 09.06.2021 г. по в. гр. д. № 214/2021 г. на ОС-Сливен е потвърдено решение № 260192/18.03.2021 г. по гр. д. № 1108/2020 г. на РС-Сливен, с което са били отхвърлени предявените от С. Й. М. срещу Т. С. Б. искове по чл.45, ал.1 ЗЗД: за сумата 6000 лв. неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, изразили се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, преумора и притеснения по повод участието му в производства пред Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, АССГ и РС-Пловдив, образувани по жалби от ответницата пред КЗД, пред работодателя на ищеца и пред Министерство на транспорта; психическо натоварване и умствено изтощение, чувство на изолация и загуба на мотивация за настъпващия ден и 3000 лв. имуществени вреди – направени от ищеца разноски за производството пред КЗД за адвокатско възнаграждение и за пътуване до [населено място] и [населено място] за участие в производствата пред КЗД и пред съда, включително и водене на свидетели, ведно със законната лихва от 04.01.2018 г.

Въззивният съд е приел, че установената от първата инстанция фактическа обстановка е пълна, като на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Независимо от това съдът е изложил накратко фактите по делото, като се е съсредоточил върху оплакванията във въззивната жалба на С. М., които подробно е изложил в решението си и е дал отговор на поставените въпроси.

Прието е, че в края на м. декември 2017 г. ответницата, придружена със съпруга си, уведомила директор УДВГ П. за инцидент с ищеца през м.август 2017 г., свързан с осъществявана от него проверка в ЖП гарата, където работи ответницата. При тази проверка ищецът разбил входна врата заварил вътре ответницата и неин колега - стрелочник, като впоследствие разказал пред свои колеги – началници на гари, че ги е заварил в интимни отношения. На 04.01.2018 г. ответницата подала жалба до КЗД с оплакване срещу ищеца за осъществен сексуален тормоз върху нея.

На 26.01.2018 г. съпругът на ответницата подал жалба срещу ищеца пред министъра на транспорта с излагане на фактите по инцидента за тормоз над съпругата му с искане за проверка на случая и вземане на мерки. На 29.05.2018 г. ищецът също депозирал жалба до зам.министъра на транспорта във връзка с тази на съпруга на ответницата.

По повод оплакванията на ответницата и нейния съпруг, както и жалбите до КЗД и министъра на транспорта, работодателят на ищеца издал заповед, с която му наложил дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. По искане на ищеца тази заповед била призната за незаконосъобразна от съда.

По жалбата на ответницата КЗД постановила решение, с което приела, че не е била осъществена дискриминация спрямо нея от ищеца. Било образувано производство пред АССГ, което е прекратено поради просрочие на жалбата.

С присъда № 96/12.06.2018 г. по НЧХД № 217/2018 г. на Ямболския районен съд съпругът на ответницата е признат за невиновен за това, че на 20.12.2017 г. около 23,20 ч. в [населено място], пред заведение „О.“, е казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на ищеца, заканил му се с престъпление против неговата личност и това възбудило основателен страх за осъществяването му, както и за нанасяне на удари и блъскане, с които да е причинил на ищеца болка и страдание. Присъдата е потвърдена от ЯОС.

Обсъдени са и свидетелските показания. Свидетелят Стамболян установил, че ищецът е ходил до С. и П. във връзка с водените производства с личния си автомобил, както и че бил диабетик и хипертоник от поне 10 години. Свидетелите М. и С. установили инцидента от м.август 2017 г., както и разпространената от ищеца пред множество колеги информация, че ответницата била заварена от него в интимни отношения със свой колега стрелочник. Тази информация се разчула постепенно и стигнала до знанието на съпруга на ответницата, което поставило начало на конфликта между тях.

При тези данни съдът е приел, че предявените искове по чл.45 ЗЗД са неоснователни. Прието е, че сезирането на надлежни органи на властта или други компетентни институции с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля. Поради това подаването на жалба и сигнал поначало е правомерно действие. Това не изключва злоупотреба с право, съответно – ангажиране на отговорността по чл.45 ЗЗД. Противоправно е поведението, при което жалбата или сигналът не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а когато гражданинът знае, че тези обстоятелства са неверни, но въпреки това сезира съответния орган, за да навреди другиму. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестно упражняване на законно признато право, като доказателствената тежест е на пострадалия. За реализиране на фактическия състав на деликта от значение е наличието на вина, а не нейната форма.

Прието е, че в случая няма злоупотреба с права от страна на ответницата при депозиране на жалбата ѝ в КЗД. Не е възприета тезата на ищеца, че с това тя е целяла единствено да противодейства на жалбата на ищеца срещу нейния съпруг за нанесен побой през м.декември 2017 г. Действително, от този времеви период датира първото оплакване до работодателя, последвано от жалбата на ответницата до КЗД и жалбата на съпруга ѝ до министъра на транспорта, но това е обяснимо с оглед деликатността на ситуацията. Разгласеният от ищеца слух за наличието на интимни отношения между ответницата и неин колега първо се е разпространил в колегиална среда и вероятно е достигнал до нейното знание и това на съпруга ѝ по-късно във времето. Не е доказано, че ответницата е сезирала КЗД с единствената цел да накърни права и интереси на ищеца, а напротив, сезирането на компетентния орган е било да защити свои права, предизвиквайки проверка. За липса на злоупотреба с право може да се съди и по депозираната срещу решението на КЗД жалба пред съдебен орган. Резултатът от това сезиране е без значение, доколкото ответницата е водена от убеждение, че спрямо нея е бил извършен акт на дискриминация. Съдът е приел, че не би могло да ѝ се търси отговорност за действията, предприети от работодателя на ищеца по налагане на дисциплинарно наказание и свързания с него процес.

В обобщение съдът е приел, че действието на ответницата – подаване на жалба до КЗД, не е протиоправно деяние. Опровергана е презумпцията за вина при деликта, тъй като е установено, че целта на жалбата е изложените в нея обстоятелства да бъдат проверени и да се реагира своевременно.

На следващо място съдът е приел, че не е налице пряка причинна връзка между твърденията на ищеца за причинени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние, и действията на ответницата като единствена причина за това. Напротив, от показанията на свидетеля Стамболян, воден от самия ищец, се установява, че състоянията му на хипертония и диабет датират от преди 10 години. Освен това ищецът не доказва наличие на каквито и да е имуществени вреди в претендирания размер под формата на сторени разходи във връзка с производствата пред КЗД и РС-Пловдив.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца С. Й. М..

Жалбоподателят счита, че съдът не е дал отговор на въпросите и оплакванията, изложени във въззивната жалба. Освен това съдът дал ход на съдебното заседание и обявил делото за решаване, без да съобщи на жалбоподателя, че преди това е оставил без уважение подадената от него молба за отвод на съдебния състав. По този начин била препятствана възможността този въпрос да се отнесе до по-горен съд. Неправилно било разбирането на съда, че поведението на ответницата не е противоправно. Не било оценено правилно обстоятелството, че инцидентът, за който е сезирана КЗД, се е случил през м.август 2017 г., а жалбата е от м.декември 2017 г. и тази жалба е свързана пряко с инцидента между жалбоподателя и съпруга на ответницата, като цели дискредитиране на жалбоподателя. Не била преценена правилно и връзката между жалбата до КЗД и наложеното от работодателя дисциплинарно наказание, до което се е достигнало под заплахата, че работодателят ще бъде санкциониран, ако не вземе мерки за защита от дискриминация. Не бил оценен и резултатът от жалбите до КЗД и АССГ. Неправилен бил и изводът, че не са доказани имуществените вреди, представляващи разходи по водените производства.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

На първо място жалбоподателят поддържа, че въззивният съд обсъдил превратно изложеното във въззивната жалба и събраните от първата инстанция доказателства. По този начин втората инстанция не се произнесла по всеки един от доводите във въззивната жалба и това влизало в противоречие с практиката на ВКС – решение № 28 от 17.05.2018 г. по т. д. № 1212/2017 г. на I-во т.о. и решение № 815/15.02.2011 г. по гр. д. № 17123/2009 г. на IV-то г.о.

На следващо място – съдът неправилно процедирал и по отправеното до него искане за отвод, като във връзка с това оплакване се поставят следните въпроси:

1. Може ли въззивният съд, при направено искане за отвод въз основа на изложени доводи за пристрастност на решаващия състав при разглеждане на друго производство между въззивника и съпруга на въззиваемата, след като оставя без уважение искането за отвод, да продължи разглеждането на производството, преди да е уведомен за това процесуалният представител, направил искането за отвод, и да приключи разглеждането на делото, още повече, че по единия от исковете решението е окончателно.

2. Съставлява ли това процедиране нарушение на правото на защита на страната, с оглед липса на възможност за проверка на възприетото като основание от въззивния състав, включително и по ал.2 на чл.280 ГПК

3. Неизпълнението на посоченото в предходната т.2 нарушава ли правото на защита на страната с оглед факултативността на касационното като процедура спрямо въззивното обжалване е сравнително по-сложно и трудоемко за проверка на правилността на първоинстанционното решение.

Отделно от това се поддържа и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответницата Т. С. Б. не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима в частта по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като цената на този иск е над 5000 лв. и въззивното решение подлежи на касационен контрол. По иска за имуществени вреди, който е с цена 3000 лв., касационното производство е прекратено с влязлото в сила определение № 60210 от 30.12.2021 г. по настоящото дело.

Налице е основание за допускане на касационно обжалване по втората група въпроси, свързани с определението на съда по направеното искане за отвод. В обобщен вид те се свеждат до това представлява ли основание по чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдебния състав обстоятелството, че същият състав се е произнасял по аналогичен правен спор между ищеца и съпруга на ответницата. Въпросът е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като мотивът, поради който настоящият жалбоподател е искал отвод на въззивния съдебен състав, се състои в това, че същият състав се е произнасял по аналогичен правен спор по гр. д. № 20/2021 г. със страни настоящият ищец и съпругът на настоящата ответница. Въпросът следва да се постави поради това, че в закона не е предвидено самостоятелно обжалване на определението на съда по отвода. В този смисъл е и практиката на ВКС - определение № 73 от 25.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3206/2018 г., II т. о., определение № 301 от 9.04.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 786/2014 г., II т. о., определение № 177 от 6.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2018 г., IV г. о. и др. Спазването на чл.22 ГПК обаче се проверява по пътя на инстанционния контрол.

Касационното обжалване не следва да се допуска на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Налице е практика на ВКС - решение № 351 от 12.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 497/2010 г., II г. о., което е по сходен въпрос и което обосновава основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Не следва да се обсъждат въведените основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като преди да се разреши въпросът за произнасянето на съда от безпристрастен съд не може да се обсъжда правилността на въззивното решение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,