Определение № 50259 от 22.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1036/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение №10554/12.11.2021г. по гр.д.№124/2020г. Софийски апелативен съд е отменил решение №5929/06.08.2019г. по гр.д.№4431/16г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която са уважени предявените от М. Р. С. и С. Ц. С. срещу ЗД“Бул инс“АД искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 40 000 лв. до присъдените 80 000 лв. и за разликата над 30 000 лв. до присъдените 60 000 лв. /съответно/, представляващи застрахователно обезщетение за причинени им неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.11.2013г. и за имуществени такива за разликата над 3900,89 лв. до 6906,16 лв. и за разликата над 314,52 лв. до 4311,65 лв. /съответно/, като е отхвърлил исковете в тази им част.С решението е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната от ЗД“Бул инс“АД и третото лице А. Г. Н. част, с която са уважени главните осъдителни искове и обратния иск срещу третото лице до предявения като частичен размер от 15 000 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали ищците и третото лице А. Г. Н., които са депозирали касационни жалби в законоустановения срок. Ищците М. Р. С. и С. Ц. С. оспорват въззивното решение в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение исковете им са отхвърлени за посочените разлики, както и в частта, с която решението на първата инстанция в частта, с която исковете им са отхвърлени до пълните предявени от тях размери от по 120 000 лв., е потвърдено. Излагат съображения за неправилност на всички посочени в разпоредбата на чл.281 т.т.1-3 ГПК основания, които обосновават с липсата на обсъждане на приетото по делото заключение на комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза, едностранчиво и избирателно обсъждане на други събрани по делото доказателства, непроизнасяне по наведените във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт, което е довело до неправилна преценка на критериите, обуславящи справедливия размер на сумите за обезвреда, подлежащи на присъждане в рамките на предявените искове. Поискали са решението да бъде отменено в обжалваните му части и вместо него – постановено друго, с което предявените от касаторите искове за неимуществени и имуществени вреди бъдат уважени изцяло. Претендират направените за трите инстанции разноски в пълния им размер. В писменото си изложение към касационната жалба по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите поддържат, че съдът неточно е приложил въведения с чл.52 ЗЗД критерий за справедливост и не е изложил мотиви, които да обосноват частичната отмяна на решението и частичното отхвърляне на исковете. Формулират като общо основание за допустимост въпроси, които считат,че са от значение за определянето на обезщетението за неимуществени вреди – болки и страдания, в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател и за задължителното излагане от страна на съда на съображения при определянето му, а именно: 1. Кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застраховател? и 2. Може ли съдът да обоснове решението си без да обсъди всички събрани по делото доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност?. Поддържат,че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси е обуславящо за изхода на спора и същевременно – в противоречие с установената практика на Върховен касационен съд, обективирана в ППВС №4/68г., решение №78/07.05.13г. по т.д.№490/12г. на второ т.о., решение №24/25.06.13г. по т.д.№767/11г. на второ т.о., решение №104/25.07.14г. по т.д.№2998/13г. на първо т.о., решение №136/01.03.12г. по гр.д.№414/10г. на трето г.о., решение №93/23.06.11г. по т.д.№43/10г. на второ т.о., решение №127/31.12.20г. по т.д.№1555/19г. на първо т.о., решение №71/18.06.20г. по т.д.№900/19г. на второ т.о., решение №219/02.12.14г. по гр.д.№1325/14г. на трето г.о. на ВКС. Искането за допускане на подадената от ищците касационна жалба е оспорено в писмен отговор на касационната жалба от третото лице А. Г. Н., по съображения за липса на разписаните в закона предпоставки за това. Ответникът по исковете ЗД“Бул инс“АД е заявил в писмения си отговор становище за недопускане на касационен контрол върху въззивното решение по касационната жалба на ищците. От своя страна третото лице А. Г. Н. е оспорил с бланкетна касационна жалба въззивното решение в частта, с която е потвърден частично в осъдителната му част първоинстанционния съдебен акт. В приложеното към нея писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК този касатор поддържа искане за допускане на касационния контрол върху решението на въззивния съд в обжалваната от него част, твърдейки,че същото е недопустимо, очевидно неправилно и постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1. Разрешен ли е в противоречие със задължителната практика на ВКС въпросът за преценката на всички относими за определяне на вредите и присъждане на справедлив размер на обезщетението обстоятелства? /ППВС №4/68г., ТР №3/22.04.2005г. по тълк.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС и решение по гр.д.№60225/16г. на четвърто г.о. на ВКС/; 2. За задължението на съда да посочи кои са тези обстоятелства и как конкретно са се отразили в духовната сфера на ищеца при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди и за надлежното мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, което изисква освен изброяване на релевантните обстоятелства, също и посочване на тяхното значение при конкретно установените по делото факти и дали въззивният съд е изпълнил тези свои задължения? /решение по гр.д.№2300/13г. на четвърто г.о. на ВКС/; 3. Дали въззивният съд е изпълнил задължението си да основе решението на установените по делото обстоятелства? /решение по гр.д.№1183/09г. на трето г.о. на ВКС/; 4. За съответствието на мотивите на въззивното решение с изискването за съдържанието на съдебното решение и за съдържанието на мотивите, съгласно чл.235 и чл.236 ал.2 ГПК? Налице ли е липса на мотиви във въззивното решение? /решение по гр.д.№761/10г. на четвърто г.о. на ВКС, решение по гр.д.№850/11г. на второ г.о. на ВКС и решение по гр.д.№4621/15г. на трето г.о. на ВКС/; 5.Длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора на жалбата доводи и възражения на страните? /определение по гр.д.№965/21г. на първо г.о. на ВКС, решение по гр.д.№682/85г. на първо г.о., ППВС №1/53г., ППВС №1/85г., решение по гр.д.№761/10г. на четвърто г.о. на ВКС, решение по гр.д.№1332/10г. на първо г.о. на ВКС/; 6.Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения и дали въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните? /решение по т.д.№1106/10г. на второ т.о. на ВКС, ППВС№1/53г./; 7. Изпълнено ли е задължението на въззивната инстанция служебно да следи за годността на представени нечетливи копия от писмени доказателства при приемането им за задълженията на въззивния съд когато служебно констатира пропуски на първостепенния съд по обжалваното решение? /решение по гр.д.№1299/089г. на трето г.о. на ВКС/. С предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК формулира следните въпроси: 8.На основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по процесуалния въпрос за обсъждането на доказателствата, доводите и възраженията на страните в съвкупност и поотделно; 9. За задължението на въззивната инстанция за постановяване на решението в съответствие с правилата на тежестта на доказване; 10. За задължението и правомощията на въззивния съд по чл.201 и чл.202 ГПК и конкретно – следва ли съдът да възприеме изцяло приетото по делото заключение на съдебните експертизи, базиращи се на нечетливи и неясни доказателства, включително такива, които не са представени по делото?; 11. Как трябва да процедира съдът когато констатира,че заключението е непълно, неясно, неточно и/или необосновано?; 12. Има ли задължение за въззивната инстанция служебно да следи за годността на представени нечетливи копия от писмени доказателства при приемането им и какви са задълженията на въззивния съд,когато служебно констатира пропуски на първостепенния съд в тази връзка? Длъжен ли е съдът да даде отговор на оплакванията в тази връзка на ответника?; 13.Какво е значението за размера на обезщетението на установеното обстоятелство, че от увреждането са търпени интензивни вреди само един месец при срок за възстановяване 3 или 6 месеца, при положение,че липсват конкретни доказателства за характера и интензивността на вредите за останалото време до датата на пълното възстановяване? Твърдяната в изложението очевидна неправилност на въззивния съдебен акт този касатор обосновава с оплаквания за незаконосъобразни изводи при преценката на доказателствата и по приложението на закона и излагането на „частични“ мотиви. Ищците по делото не са се ангажирали със становище по касационната жалба на третото лице. Липсва писмен отговор и от ответника по исковете – ЗД „Бул инс“АД. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира, че касационните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При произнасянето си по реда на чл.288 ГПК настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Софийски апелативен съд е приел за неоснователно принципно направеното от третото лице възражение за недопустимост на исковете /необосновано със съответните конкретни доводи/, изхождайки от общите правила за допустимост на преките искове срещу застраховател и на обратните такива, поради което е приел да ги разгледа и се произнесе по тях. По същество е приел исковете за основателни, доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.226 ал.1 КЗ/отм./. – настъпило на 23.11.2013г. ПТП, вследствие противоправно и виновно поведение на третото лице – водач на превозното средство, причинило произшествието; наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“; претърпени от ищците неимуществени и имуществени вреди. Съобразявайки наведените във въззивните жалби на всички участници в процеса оплаквания, въззивният съд е определил като спорен единствено въпросът за размерите на дължимите обезщетения за репариране на причинените на пострадалите ищци вреди. По предявения от М. С. иск за неимуществени вреди съставът е намерил определения от първоинстанционния съд размер от 80 000 лв. за силно завишен. За да обоснове този си извод, същият е посочил, че кредитира всички заключения на допуснатите и изслушани по делото експертизи – в т.ч. медицинска и комплексна такива, като е приел за установено,че С. е претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментарно счупване на лявата бедрена кост в три зони, разкъсно-контузни рани в двете колена; претърпял е операция в спешен порядък,при която са му били поставени в крака импланти,чието отстраняване също е оперативно; търпял е интензивни болки и страдания около месец, а периодът за възстановяването му е бил 6 месеца. Отрекъл е останалите увреди /получената в периода на възстановяването допълнителна травма – повторно счупване на бедрената кост и търпените от нея болки и страдания/, да са в причинно-следствена връзка с деликта, тъй като са настъпили вследствие падане на ищеца от собствен ръст. По тези съображения е признал за основателен и иска за имуществени вреди само до размера на понесените такива без разходите за повторното счупване на крайника. Размерът на присъденото от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди на С. С. искове съдът също е намерил за завишено, приемайки наличие на пряка причинна връзка само между настъпилото ПТП и претърпяната от нея средна телесна повреда, изразяваща се в трансверзална двуколонна фрактура на левия ацетабулум с централна луксация и импактирана фрактура на бедрената глава и счупване на лъчевата кост в дисталната част, във връзка с която ищцата е лекувана консервативно чрез имобилизация и обездвижване, при постелен режим за около 4 седмици, търпейки през това време интензивни болки и страдания и възстановявайки се за 10-12 седмици. За останалите твърдени като търпени вреди от ПТП – оперативни интервенции за ендопротезиране и последвалите неблагоприятни изменения в левия крак – съдът е приел, позовавайки се на заключението на първоначално назначената медицинска експертиза, че не може да бъде направен извод,че са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. По тези съображения е намерил за справедлив размер на дължимото обезщетение сумата 30 000 лв., като в съответствие с тях е изменил и размера на понесените имуществени вреди, представляващи разходи по лечението. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и дадените от въззивната инстанция отговори да са я мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени от него процесуални действия да са довели именно до този резултат. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на касатора или от сочените от него факти и обстоятелства,с оглед спазването на принципа за диспозитивното начало,а непосочването на правен въпрос съобразно тези изисквания само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се разглеждат сочените допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Предвид горните принципни постановки настоящият състав намира за обосновани както общата, така и допълнителната предпоставки за допускане до разглеждане по същество на касационната жалба на ищците. Формулираните от тях в писменото им изложение правни въпроси са обуславящи изхода на спора, поради връзката им с предмета му, в който се включва начинът, по който съдът следва да процедира при решаването на делото и критериите, от които следва да се ръководи, за да определи справедливия размер на обезщетението за деликт. При разрешаването на тези въпроси въззивният състав е допуснал отклонение от цитираната от касаторите и служебно известна на състава практика на ВКС / решение № 124/09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г. на І г. о., решение № 317/01.07.2011 г. по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о., решение № 407/26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 140/24.07.2013 г. по гр. д. № 1328/2012 г. на ІІІ г. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г. на ІV г. о., решение № 51/13.02.2012 г. по гр. д. № 465/2011 г. на І. г. о., решение № 184/08.11.2011 г. по т. д. № 217/2011 г. на ІІ т. о., решение № 173/27.10.2016 г. по т. д. № 2663/2015 г. на І т. о., решение № 55/14.05.2012 г. по т. д. № 362/2011 г. на ІІ т. о., решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о., решение № 141/28.01.2016 г. по т. д. № 1398/2014 г. на І т. о., решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о., решение № 251/20.01.2017 г. по т. д. № 72/2016 г. на І т. о., решение № 174/27.10.2016 г. по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о. и др./, според която при мотивиране на решението си съдът дължи да извърши анализ на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като задълбочено изследва както общите, така и специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите – възрастта на пострадалия, броя, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, вида и периода на лечебния и на възстановителния процес, да отчете дали вредите продължават да се търпят към момента на постановяване на решението и в каква степен, има ли остатъчни поражения за здравето на пострадалия и какви са прогнозите за по-нататъшното му състояние, да съобрази конкретните икономически условия в страната, ориентир за което са съответните нива на застрахователно покритие.При определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд не е изпълнил в цялост задълженията си да обсъди задълбочено събраните по делото доказателства, като макар да е посочил в решението си,че кредитира заключенията на всички допуснати и изслушани по делото експертизи, е отчел единствено това на първоначално назначената медицинска експертиза, която е била изготвена при непълнота на писмените доказателства, представляващи медицинска документация и не е съобразил последващо приетото заключение на комплексната експертиза, както и дадените от вещото лице – медик устни обяснения в откритото съдебно заседание, пряко относими към преценката на посочените по-горе критерии, поради което и е приложил неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства – възрастта на ищците, характерът и тежестта на получените от тях увреждания, последиците от тях върху цялостното им здравословно и психическо състояние и конкретно връзката между тях и последващо наложените им оперативни намеси. Поради това касационното обжалване на решението в обжалваната от тях част следва да бъде допуснато. Не следва да се допуска касационен контрол на решението в останалата му обжалвана от третото лице А. Н. част. При извършена от настоящия състав служебна проверка на допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатира вероятна такава, според общите и специфични предпоставки за допустимост по т.9 на ППВС №1/85г. Решението е и валидно, тъй като е постановено от надлежен състав в рамките на предоставената му правораздавателната власт, изразено е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е разбираема. С поставените от този касатор в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси не се обосновава общата предпоставка за допустимост. Част от тях са по правилността на постановеното решение, налагаща преценка на фактите по делото, установени със съответните доказателствени средства /въпроси 1,2,3,4,7,13/; от останалите, въпросите под т.5,6,8,9 и 10 /които са от процесуален характер/ касаят изпълнението на задълженията на въззивната инстанция при осъществяване на решаващата ѝ дейност, но не са обвързани със съответни оплаквания, наведени в касационната жалба на третото лице, която е депозирана в бланкетен вид, а тези под т.11 и 12 съдържат твърдения за негодност на приети по делото като писмени доказателства медицински документи /неиндивидуализирани от страната нито във въззивното производство, нито в касационната жалба и изложението/, по приемането на които третото лице не е направило възражения в производството пред първата инстанция, поради което тези въпроси не могат да се приемат като обуславящи изхода на спора. Поради липсата на обосновано общо основание за допускане на касационния контрол настоящият състав няма задължение да се произнася по наведените във връзка с поставените въпроси допълнителни критерии за извършване на селекцията /от които приложимостта на този по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не е и обоснована, съобразно указанията в т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Не се констатира и основанието за осъществяване на селекцията поради очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт. Не всяка форма на неправилност е меродавна за прилагането на критерия по чл.280 ал.2 предл.3 ГПК. За да е очевидно неправилно решението следва да страда от такъв особено тежък порок, който е установим изначално от прочита на съдебния акт, без да се налага извършване на допълнителна проверка според събраните доказателства и извършените процесуални действия от съда и страните. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона обратно на неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга форма на неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая касаторът не обосновава твърдението си за приложимост на предпоставката на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК поради наличието на някоя от изброените хипотези, а излага оплаквания за неправилност, които са неотносими към произнасянето в настоящата фаза от производството пред касационната инстанция. Така мотивиран, Върховен касационен съд,състав на Второ търговско отделение