Определение № 191 от 17.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3556/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1460/24.02.2020 на Софийския градски съд по гр. д. № 7022/2018, с което е отменено частично решение № 327484/31.10.2018 на Софийския районен съд по гр. д. № 7524/2016, с което е уважен предявеният иск за предоставяне на родителските права на бащата, като е определен режим на лични отношения с майката. Недоволна от решението е касаторката П. В. К., представлявана от адв. Ир. Ц. от САК и Кр. К. от Ш., която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото относно правно релевантните факти и по-специално да обоснове изводите си само на едно доказателство, без да обсъжда останалите в съвкупност, когато следи служебно при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака деца, както и по материалноправните въпроси за критериите при определяне на родителския капацитет на двамата родители и значението им за упражняване на родителските права, за правното значение на желанието на детето да живее при единия от родителите, за висшия интерес на детето, за който съдът следи служебно, и за критериите, които следва да бъдат приложени при определяне на мерките относно упражняване на родителските права и обуславя ли интересът на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права при наличие на синдром на родителско отчуждение и причините за това, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ППВС № 1/12.11.1974, ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС и практика на ВКС, която прилага. Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Д. Д. К., представляван от адв. Й. В. и Н. А. от САК, я оспорва, като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като въззивното решение е правилно и е постановено изцяло в интерес на децата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предявеният иск е неоценяем, намира, че то подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са сключили граждански брак, от който имат родени две деца Р. С. ( [дата на раждане] ) и А. ( [дата на раждане] ). От събраните по делото доказателства съдът е приел, че макар вина за развода да имат двамата родители, те имат добър родителски капацитет и двамата биха се справили и сами с грижите за децата, без постоянна помощ от разширените си семейства. Страните по делото са изслушани в съдебно заседание, като е прието, че майката живее в [населено място], в апартамент под наем, че последната година работи в Л. техник, с осемчасово работно време, до 17 ч., 18 часа, от понеделник до петък, има помощта на своите родители и на сестра си, които са тясно свързани с нея и децата, винаги са били близо до нея. Родителите й живеят във В. и винаги са й помагали за децата. Сестра й живее на една улица от нея и винаги е до нея, ако има нужда от помощ, но тя се справя сама с нуждите на децата си. Посочва, че откакто живее с децата в България – месец юни 2016 г., децата са се виждали с баща им, когато последният е идвал в България, макар той да не спазва споразумението за привременните мерки, тя винаги е пускала децата във всеки момент, в който бащата пожелае. Сочи, че бащата не проявява интерес към живота на децата, обажда се и в повечето случаи ги разстройва, защото ги разпитва за нея или я обижда, въвлича ги в разговори за имоти и за дела. Бащата е заявил, че живее в М., щата А., работи със съставено от него работно време, според работата, няма точно определено работно време, от много години се опитва да установи някаква нормална връзка с децата си, за които майка им е започнала да се грижи сама от 2019 г. (докато са били в Катар, майката е имала прислужница). В България оставяла децата във В. да ги гледат баба им и дядо им, а те имали трудности с училището, което посещават и с българския език (английският език е този, който първо са усвоили). Посочва, че понастоящем не съжителства с никого, майка му и брат му Д. живеят в щата А., Л. Л., на час, час и половина от него. Възприема се като добър родител. По делото е изслушано детето Р. С., което посочва, че живее с майка си, в България от 3-4 години (родена е в Америка, но никога не е живяла там), като с баща си се вижда няколко месеца в годината (миналата година той е бил в България за 3-4 месеца, а през останалото време общува с него по вайбър). Казва, че тук училището й харесва, има приятели, близки; има малки проблеми с учебния материал, поради това, че е знаела по-малко български език. Посочва, че брат й учи в същото училище, а баща й живее в Америка, Л., но никога не е ходила там (баща й я е канил, но тя не иска да е с него, тъй като не се чувства удобно да пътува с него). Иска да живее с майка си и с брат си, защото се чувства по-удобно с нея, харесва и много тук, а с баща си би желала да се вижда 1-2 месеца в годината или 3. Сигурна е, че не иска да живее с баща си в САЩ. Страх я е от баща й. Миналата година, когато баща й е бил тук, много им е викал и я е било страх от него, защото той само е крещял и е говорил лоши неща за майка й. Казва, че засега баща й се държи добре с нея. Посочва, че след раждането й са отишли в Катар и са живели там до идването им в България, там е учела в английско училище, не познава много добре баба си по бащина линия, виждала я е по скайп. Не си спомня нищо, когато е била в Америка. На основание чл. 15 ЗЗДт е изслушано и детето А., който е заявил, че от 4 години живее при майка си, оттогава се вижда с баща си всяка година или на 6-7 месеца. Не иска да говори с баща си, защото един ден той е направил нещо много лошо, за което не иска да говори с него. Когато баща му е бил тук миналата година, са си прекарали много добре, но иска да живее не с него, а с майка си. Баща му много иска той да отиде в Америка, но А. не иска, защото иска да бъде при майка си и мисли, че ако отиде в Америка, баща му няма да го върне при майка му. Познава баба си - майката на баща му (никога не я е виждал), дядо си не познава – той се е самоубил; познава брата на баща си – Д.; другият брат Т., но не го е виждал, а Д. живее близо до баща му, на 1-2 часа с кола. Социалният работник, присъстващ на изслушването на децата е заявил, че те са казали, което са споделили и пред социалния работник и е изразила становище, че предвид емоционалната обвързаност на децата, в техен интерес е да останат при майката. От разпитаните по делото свидетели Р. К. - майка на П. К. и Д. К. - без дела и родство със страните, съдът е приел, че децата са нямали мобилни телефони, откакто са в България, че П. К. е работела в [населено място] с работно време от 10 ч. до 19 часа, като е имало редки случаи, когато е била нощна смяна, че майката, децата, свидетелката и нейния съпруг са живеели в къщата в [населено място], като когато майката е на работа, свидетелката и съпруга й са се грижили за децата. В Катар отношенията на Д. К. с децата му са били много добри, че той бил добър баща, винаги искал най-доброто за тях. Свидетелят се е чувствал спокоен, когато е оставял своите деца с г-н К., на който през 2016 г. децата му са били в чужбина (предполага - в България). От показанията на брата на Д. К. пред въззивния съд е прието, че на среща с децата Р. и А. с баща им за една седмица през месец юни 2017 г., те са нямали никакъв проблем с комуникацията с баща им, докато когато бащата е в САЩ през по-голямата част комуникацията се ограничава и контролира от майката. Посочва, че брат му не знае точно колко време ще му бъде позволено да бъде с децата, дали ще ги има, колко да е голямо мястото, на което ще отседне докато е в България, трудно му е да планира, освен създаването на финансови проблеми. Същевременно домът му е пригоден за децата, има семейство, което може да му помага, финансово обезпечен е, дори от емоционална и физическа гледна точка може да се справи с отглеждането на децата си. Последният път е бил в България за 4 месеца, когато е бил в отпуск между две работни места и е виждал децата редовно. Дошъл е в България, за да разреши всички проблеми, за да види дали ще може да работи тук. От показанията на свидетелката М. В. съдът е приел, че майката П. има добра лична връзка с децата, имат топли отношения, майката умее да обяснява на децата, те могат да говорят с нея на всякакви теми. Съгласно приетата по делото съдебно-психологична експертиза, въззивният съд е приел за установено, че децата Р. и А. са живели заедно с двамата си родители до навършване съответно 9 и 6 години. До раздялата на родителите децата са били силно привързани към двамата си родители, а след раздялата децата живеят с майка си и са се виждали с баща си, но влошаващите се отношения между родителите започват да влияят на качеството на контактите им. След идването на децата в България контактите с баща им се затрудняват още повече, личните срещи са все по-редки. Към момента децата остават силно привързани към майка си и отношението им към нея е изцяло положително и безкритично. Привързаността към баща им е все още жива, обичат го, но отношението им към него е променено, като преобладават негативните нюанси. Като причина вещото лице посочва постепенното формиране на убеждението у тях, че баща им не се държи добре, „стресира“ ги, явява се пречка за много неща в живота им (даваните примери за подобни действия на бащата психолога счита за неубедителни: Р. твърди, че тя се стресира само при мисълта, че баща й е в София, въпреки че няма данни той да е предприел някакви по-решителни или груби стъпки за налагане на правото си да се вижда с нея, а А. е значително раздвоен в отношението си: от една страна „да го има за баща - да, интересно е с него“, от друга страна - изразява страх и притеснение). Децата споделят с вещото лице за приятелски кръг и добро приемане от другите деца в училище. Въпреки, че не е установено външно притеснение при децата, резултатите по скалата за тревожност разкрива повишена тревожност и при двамата, която за Р. е свързана с трудности в училище, известна себенеувереност при справянето й в училище, и притеснения при срещите с баща й. А. показва повишена тревожност относно споровете и особено изхода на делата между родителите му; въвлечен е в тези проблеми повече, отколкото може да разбере и оцени какво точно се случва. Емоционалното равновесие на двете деца е застрашено най-вече от тежкия конфликт на лоялност, в който те са поставени след раздялата на родителите, също и от прогресивно задълбочаващият се синдром на родителско отчуждение по отношение на бащата. При двете деца психологът установява конфликт на лоялност по отношение на двамата родители. За всяко дете, което е обичало и двамата си родители, раздялата на родителите е силно натоварваща и за да съхрани себе си, то избира да бъде на страната на този родител, с когото живее. В случая Р. и А. проявяват пълна лоялност към майка си и към нейните действия, като постепенно лоялността им към баща им намалява до степен на изчезване (тя се свежа единствено до съгласието им да се виждат с него, а при А. и известно очакване за нещо хубаво). Според вещото лице причината за този конфликт на лоялност се корени в начина, по който родителите са се разделили, без да се споразумеят предварително при кого и къде ще живеят децата, как ще се срещат с другия; как да обяснят на децата защо няма повече да живеят заедно. Експертът стига до извод, че родителите като цяло имат добър родителски капацитет и двамата биха се справили и сами с грижите за децата, без постоянна помощ от разширените си семейства. Като негативи в родителския капацитет на майката експертът сочи отвеждането на децата в България и трайното им устройване тук, без да се съгласуват тези решения с бащата и без отчитане на трудностите пред децата: езикова бариера, друг стандарт на живот и култура, затрудняване на контактите с бащата, по-точно формалното им „подкрепяне“. При бащата е посочен като негатив известната променливост на настроенията и допускане на донякъде нездрав интерес към живота на майката чрез децата, въпреки наличието на възможни обяснения за това: затрудненията при осъществяване на контактите му с децата и отдалечеността му от тях, както и липсата на пряка комуникация с майката. Констатирано е задълбочаване на синдрома на родителско отчуждение (за началното има данни от 2017 г. по делото в СРС), което уврежда сериозно психичното здраве на родителите и застрашава нормалното психично израстване на децата. Наличието му покрива почти всички критерии: след раздялата на родителите контактите на бащата с децата са се осъществявали със съдействието на К. първоинстанционен съд и Център за семейни консултации в Катар; след идването на децата в България през юни 2016 г. контактите са били прекратени и възобновени постепенно по имейл едва през декември 2016 г. след определянето на привременни мерки от СРС, като А. не участва; общуването между бащата и децата през електронна поща, видеовръзка социални мрежи, не е редовно, явяват се редица пречки. През 2017 г. личните контакти през 2017 г. на децата и бащата са преминали добре, били са заедно. През 2018 г. те вече не са били толкова пълноценни, тъй като децата са били ту при майката, ту с бащата (Р. е споделила с експерта, че понякога е лъгала баща си, че не й е добре, вместо да му каже, че не иска да излиза). През 2019 г. предвидените контакти през лятото са се провалили изцяло. Този начин на общуване между децата и бащата - непълноценно по телефон и чрез възможностите по интернет, и съвсем рядко като контакти на живо в непозната за бащата среда, създава предпоставки за отчуждаване на децата от него като родител, с когото не живеят. Д. К. планира идванията си в България, като предлага конкретно по дни и периоди как да вижда децата (за 2019 г. също е имал предложение да се видят на вечеря, Р. е била съгласна, но след това поради липсващата комуникация директно между родителите тази среща не се е състояла). Причините за това са комплексни, като началото може да се открие в начина, по който родителите се разделят, след това в едноличните решения, които П. К. взема относно местоживеенето на децата, несвоевременното информиране на бащата за промените, свързани с децата, затрудняване на комуникацията между бащата и децата, и включване на децата в плановете за осуетяване на планирания съвместен престой през 2019 г. Съществена причина е и прекратяването на комуникацията от страна на майката с бащата, което е ясно послание за децата, че това е правилно и за тях. По отношение степента на синдрома на родителско отчуждение, психологът е посочил, че засега е в умерено-тежка форма, при която връзката между родител и дете все още е съществуваща, въпреки негативното отношение и оценка на този родител. Децата изразяват амбивалентни чувства към баща си и това е важно условие за бъдещото възстановяване на нормалните им взаимоотношения от периода преди раздялата. А. проявява интерес и дори желание да посети за кратко Америка и да се запознае с роднините си там, за които само е слушал. Р. е по-крайна: тя има желание да пътува и да посети други страни, дори евентуално да живее в някоя от тях, но САЩ не е сред желанията й. При тази форма на отчуждение е посочено, че е крайно наложително да се предприемат мерки за предотвратяване на по-нататъшно задълбочаване и преминаване в тежката форма, при която рискът от трайни психични нарушения и страдания при децата е сериозен. Експертът е установил, че Р. и А., макар и отчуждени от баща си, имат потребност от възстановяване на връзката с него. Като най-добър вариант и предпоставка за осъществяване на ефективен режим на лични отношения на родителя, който не отглежда пряко децата с тях би бил ако всички членове на бившето семейство живеят в една и съща държава, като по редица причини вещото лице счита, че е реалистично това да е в САЩ: Р. и А. са англоговорящи и английският език е техен първи език; учили са в британско училище в Катар; в България се справят, но все още имат трудности с българския език, Р. се притеснява от оценките и представянето си в училище; бащата твърди, че е направил опит да започне бизнес в България, без успех; той не знае български език; единствената му собственост в България е половината от къщата в [населено място] в съсобственост с майката; майката е живяла и работила извън България преди брака си с бащата, тя има американско гражданство и за нея установяването в САЩ би било по-лесно. Психологът установява, че ако родителските права се упражняват от майката, то след един кратък период на адаптация, успокояване и добиване на увереност, че няма да бъдат „отвлечени“ от бащата срещите на децата с баща им могат да са в рамките на максимално разширен режим, за да имат достатъчно време за взаимно осъзнаване след изминалите почти 4 години, да развият отношенията си и да опознаят страната. Ако родителските права се упражняват от бащата, вещото лице счита за подходящо в началото, в paмките на 2-3 месеца срещите с майката да са редуцирани, за да могат баща и деца да си изградят свой динамичен стереотип в ежедневието, да възстановят предишните си отношения и да ги развиват, в една нова среда. Като по-лош вариант експертът установява родителите да продължат да живеят на огромно разстояние в България и в САЩ, възможностите за реализиране на пълноценни лични отношения са по-ограничени. Ако родителските права се упражняват от майката, то личните контакти на децата с бащата трябва задължително да се провеждат в САЩ, за да може той да общува с тях на свой терен, да им покаже и даде възможност да опознаят неговата родина, която е и тяхна родина по произход. За да са по-спокойни децата поради внушения им страх е добре при първото пътуване те да бъдат придружени от България до САЩ от майката, а от САЩ до България - от бащата, тъй като така децата ще получат символично положително послание от всеки от родителите си. Ако родителските права се упражняват от бащата и децата живеят при него в САЩ, то режимът трябва да е реципрочен. Вещото лице установява застрашаване в значителна степен на психо-емоционалното състояние на децата от наличния тежък конфликт на лоялност и задълбочаващия се синдром на родителско отчуждение и посочва, че в подобни случаи се препоръчва промяна на родителските права. Счита, че е необходима е не просто смяна на местоживеенето на децата от отчуждаващия родител при отчуждения, а и включване на децата в програма за психологична подкрепа и сериозна психологична работа с родителите от подготвени специалисти (посочва, че в САЩ има наличие на добри практики в това отношение за разлика от България). При изпълнение на тези условия и най-вече при установяване на двамата родители в една държава предоставянето на родителските права на бащата би имало положителен ефект върху емоционалното състояние на децата, свързан с преодоляване на последиците от родителското отчуждение, които все още са обратими. Отбелязва, че бащата има добри умения да се грижи за децата, да ги стимулира по адекватен начин, изхождайки от техните интереси, предпочитания и силни страни. Същевременно относно преките грижи за децата, подкрепата в училище, споделянето и изграждането на доверителна връзка се отчита, че майката има добри умения; осигурява добра среда за тяхното отглеждане и възпитание. Експертът установява съзнателно или несъзнателно съдействие на майката за задълбочаване на отчуждаването на децата; майката разсъждава егоистично, докато бащата проявява готовност и желание проблемът, свързан с отчуждението на децата от него, да бъде разрешен, като е готов да съдейства по всички възможни начини. Посочва, че осъществяването на контактите на двете деца с баща им в България до момента се отразява отрицателно на тяхната връзка, поради това, че за децата България е била място за ваканция, а като място за живот, обучение и т.н. е нещо ново, различно от страната, в която са живели постоянно преди това. За бащата България е съвсем непозната страна и поради това той е ограничен във възможностите да предлага идеи за интересно прекарване на ваканцията. Допуска, че при провеждане на срещите в САЩ, там той би могъл да запознае децата с много нови и интересни неща, да им разкаже за тях, както и за формиране и развиване на връзка между децата и роднините им по бащина линия. Посочва, че довеждането на А. в България и оставането му тук е променило отношението към баща му в негативна посока (поради възрастта си е бил повлиян от общото мнение на близките му за баща му като човек, който е агресивен, лош, пречи им да пътуват, не се интересува от тях). А. и Р. нямат достатъчно личен опит от общо време и преживявания с баща си след раздялата на родителите, не го познават в обичайната за него среда, поради което и двете деца не биха могли да направят свой избор, а остават лоялни към избора, направен от тяхната майка. Посочва, че връзката на децата с баща им е била подпомагана и подкрепяна от майка им в неостатъчна степен. Отбелязва, че е установил склонност при майката да изолира бащата като фактор в живота на децата (той е поставен в ситуация да научава всичко пост фактум, без да се отчита мнението му). Експертът установява, че корените на демонстрираното от децата нежелание и страх да отидат в САЩ само с баща си са в зле протеклата раздяла между родителите и липсата на предварително споразумение относно бъдещото местоживеене да децата и контактите им с двамата родители поотделно. По отношение на роднините на децата по бащина линия вещото лице констатира по-скоро липса на отношение. В съдебно заседание, вещото лице-психолог е уточнило, че при факта, че привременните мерки се упражняват в България и се е стигнало до задълбочаване на родителското отчуждение, ако това продължи, неминуемо отчуждението ще се задълбочи, до степен, че децата няма да искат да ходят на срещи с баща си. По делото е приет и социален доклад, изготвен от ДСП-О., отразяващ, че майката и децата живеят в тристаен апартамент под наем, в който за всяко от децата има обзаведена детска стая, като между майката и децата се наблюдава силно изразена емоционална привързаност. В социалния доклад, изготвен за въззивната инстанция М. САЩ излага, че бащата живее в [населено място], А., САЩ в двуетажен дом, състоящ се: на първия етаж - от главна спалня, тоалетна, трапезария, всекидневна, кухня и перално помещение, а на втория етаж: от три спални и баня. Едната от спалните на втория етаж се използва като офис. Домът е адекватен и подходящ за Д. К. и неговите две деца. Майката на г-н К. и нейния втори съпруг посещават дома от време на време (те много пътуват и няма да предоставят цялостна грижа за децата, но ще бъдат на разположение да предоставят подкрепа и помощ). Д. К. има по-голям и по-малък брат, като разширеното му семейство живее в М., А.. Бащата има здравна осигуровка, като децата ще бъдат покрити от тази полица. Има годишен доход от 84 000 щатски долара, като финансовите му ресурси са достатъчни, за да се грижи за децата си в М., А.. Предвид установените факти и съобразявайки критериите, залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от СК, въззивният съд е приел, че местоживеенето на децата Р. С. К. и А. Д. К. следва да бъде при бащата Д. Д. К., който да упражнява родителските права. Прието е, че в настоящия случай не следва да се съобрази с желанието на децата относно упражняването на родителските права от тяхната майка, въпреки емоционална свързаност на децата с майката. И двете страни имат сравнително добър родителски капацитет, установен със заключението на допуснатата експертиза, но негативите на родителския капацитет на майката налагат упражняването на родителските права и местоживеенето на децата да се концентрират у личността на бащата. Поведението на майката, която еднолично е променяла местоживеенето на децата в различна държава, в последствие - в различни градове и което, най-вече е насочено към отчуждаването на децата от бащата, е в разрез с висшия интерес на децата да им бъде осигурено спокойствие и душевен комфорт и е израз на лошо родителстване и по-нисък родителски капацитет на майката. Бащата е силно мотивиран да полага грижи за децата си, като не може да се счита, че децата изпитват действителен страх от бащата и в случай че децата живеят при майката, тенденцията за отчуждаване от бащата ще се засилва. В този смисъл е постановеното решение на първоинстанционния съд, но въззивният съд е приел, че следва да бъде изменен определеният режим на лични отношения на майката с децата, с оглед за запазване на емоционална и доверителна връзка между децата и тяхната майка, на интересите на ненавършилото пълнолетие дете Р. и малолетното дете А., които да имат пълноценна връзка и с двамата си родители (още повече – Р. - с нейната майка, тъй като има необходимост, с оглед пола си, да наблюдава женски тип модел на поведение), а именно: първите два месеца майката да има право да вижда и взима децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 9 часа до 18.00 часа (без преспиване). След изтичане на този период - майката има право да вижда и взема децата всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, след приключване на училищните и извънкласните занимания на децата в петък, със задължение да води децата на училище в понеделник, на четна година за ученическата ваканция на децата по време на В. празници, от 8.30 часа на първия ден, до 20 часа на последния й ден и за рождените дни на децата, а на нечетна година- за ученическата ваканция на децата по време на Коледните празници, от 8,30 часа на първия ден до 20 часа на последния й ден. Всяка година майката има право да вижда и взема децата за първата половина на лятната им ученическа ваканция. Майката има право да контактува с децата по един час дневно чрез технически средства за комуникация, съобразено с училищната ангажираност на децата и часовата разлика, като задължава бащата да осигури възможност за тази комуникация. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и са разрешение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение