Определение № 37 от 03.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 28/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Административен съд София - град (АССГ) относно компетентния съд, който да разгледа подадена от П. К. Г. искова молба срещу Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). За да се произнесе по повдигнатия от Административния съд София - град спор за подсъдност, смесеният петчленен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд съобрази следното: С определение № 4826 от 13.05.2024 г. състав на АССГ е повдигнал спор за подсъдност със Софийския районен съд относно родовата компетентност на съда, който следва да разгледа подадена от П. К. Г. искова молба с петитум да бъде осъдена АПИ да му заплати сума в размер на 97,00 лева, представляваща недължимо платена винетна такса, за която е издадена електронна винетка на лек автомобил рег. № [рег. номер] с валидност 30.07.2022 г. - 29.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на извършеното плащане до окончателното заплащане на дължимата сума. От данните по делото е видно, че П. К. Г. е сезирал с исковата претенция Софийския районен съд. С определение № 13612 от 28.03.2024 г. по гр.д. № 45682/2022 г. този съд е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София - град с мотив, че се оспорва административен акт - публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК, съединено с иск за възстановяване на вреди от административна дейност на държавата по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). АССГ е повдигнал спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 АПК, като в мотивите си е приел, че претенцията на ищеца не е насочена срещу акт, действие или бездействие на овластен административен орган, нито съдържа искане за обезщетяване на причинени вреди от такъв акт. Посочил е, че няма наведено твърдение за неизвършване на фактическо действие, което административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежащо на разглеждане в производство по чл. 256 и сл. АПК. Мотивирал е извод, че предвид фактическите твърдения на ищеца се касае за спор между равнопоставени субекти, а не се твърди сложило се правоотношение на власт и подчинение. Претендираното връщане на повторно платената сума за електронна винетка е насочено към Агенция "Пътна инфраструктура", която в случая действа като правен субект, управляващ процесите по събиране на такси и поддържащ системите за заплащане на такива за ползване на пътищата, а не като овластен за това административен орган. Поради това съдът е приел, че по своята същност спорът е гражданскоправен и следва да бъде разгледан по общия исков ред от гражданския съд. Настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Ищецът П. К. Г. твърди, че е закупил електронна винетка за един и същ автомобил два пъти. Веднъж е платил за периода 07.04.2022 г. - 06.04.2023 г. сума от 97,00 лв., втори път е платил същата сума поради заблуда за периода 30.07.2022 г. - 29.07.2023 г. С писмо изх. № 94-00-16313/05.08.2022 г. директорът на Национално ТОЛ управление при АПИ е уведомил Г., че не може да му бъде възстановена внесената сума поради значително разминаване на периода, за който повторно е платена електронната винетка за лекия автомобил. Изложените в исковата молба фактически и правни основания, както и търсената от П. Г. съдебна защита сочат на възникнал между страните гражданскоправен спор за извършено недължимо плащане. Ищецът не твърди, че е претърпял вреди от отменен административен акт или незаконосъобразни действия или бездействия, въз основа на които да претендира обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ. П. Г. претендира връщане на недължимо платена сума за закупена втора електронна винетка за лек автомобил. Този иск носи белезите на иск по чл. 55 от Закона за задълженията и договорите, чието разглеждане е от компетентността на гражданските съдилища. Ответникът по иска Агенция "Пътна инфраструктура" е определена като лице, събиращо пътни такси от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, издадена на основание чл. 10, ал. 7 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същата наредба сочи, че АПИ е правен субект, определен да оперира с Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, както и да установява и да събира съответните пътни такси чрез тази система, т.е. на АПИ в случая не е възложено упражняването на властническа дейност като административен орган. Агенцията не упражнява властнически правомощия по отношение продажбата на електронни винетки, а са й възложени функциите на лице, събиращо пътните такси по смисъла на посочената наредба, т.е. тя изпълнява икономическа дейност по стопанисване на системата за събиране на винетните и други пътни такси и законодателят я е посочил като "правен субект" и "лице". На този извод сочи и § 2 от Преходните разпоредби на Закона за държавните такси, с който таксите, събирани по Закона за пътищата са изрично изключени от приложното поле на закона. От изложеното следва, че конкретният правен спор не е административен спор, който подлежи на разглеждане и разрешаване от административен съд. Разрешаването на спора относно връщането на повторно платената сума от Агенция "Пътна инфраструктура" при така формулираното съдържание на конкретната исковата претенция е от компетентността на съответния граждански съд. Поради това по правилата на местната подсъдност делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийския районен съд. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, смесеният петчленен състав на съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд