Определение № 949 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 577/2024 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Г. В. К. против разпореждане № 371 от 28.01.2024г. по в.ч.гр.д.№ 2032/2022г.на Апелативен съд София за връщане на подадената от него частна касационна жалба с вх.№ 18908/17.07.2023г.на САС. Счита същото за незаконосъобразно, поради което иска да бъде отменено. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Настоящият жалбоподател е подал пред САС частна касационна жалба с вх.№ 18908/17.07.2023г. срещу въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд /СГС/ за прекратяване на производството пред него по предявен иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ и изпращането му по подсъдност за разглеждане на компетентния Окръжен съд София. Същата е оставена без движение с разпореждане № 3450 от 28.07.2023г. като са дадени две задължителни указания: 1. за приподписването й от адвокат или от лице, притежаващо правоспособност за това,удостоверена с приложено удостоверение за юридическа правоспособност и 2. За представяне на изложение за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, изискуеми съгласно препращането по чл.2741 ал.3 ГПК. Доколкото, жалбоподателят е лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ в Софийски централен затвор, съобщението за указанията на съда му е надлежно връчено, чрез затворническата администрация на 25.08.2023г. На 1.09.2023г. той е направил искане за предоставяне на правна помощ чрез процесуален представител. Така направеното искане е оставено без уважение, на основание чл.24, ал.1 ЗПП, с окончателен акт – определение № 4131 от 18.12.2023г. по ч.гр.д.№ 4591/2023г.на ІІІ г.о., с което е потвърдено определение № 2353 от 26.09.2023г. по в.ч.гр.д.№ 2032/2022г.на САС с решаващ мотив, че предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла за страната /в случая с изпращане на делото на компетентния съд не се преклудира правото на защита на страната/. След приключване на процедурата по ЗПП, със сега обжалвания акт, като е констатирал, че дадените от съда указания /с разпореждане № 3450/ не са изпълнени, САС е върнал подадената от Г. К. частна касационна жалба с вх.№ 18908/17.07.2023г.на САС. В настоящата частна жалба жалбоподателят излага доводи само и единствено във връзка с желанието си да му бъде назначена правна помощ. Представя декларация по чл.83, ал.2 ГПК, решение в потвърждение на твърдението му, че бракът му е прекратен през 2017г. и справка от Агенцията по вписванията. Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за неоснователна. В случая, доколкото предмет на преценка е разпореждане № 371 от 28.01.2024г., съставът на съда може да се произнася единствено относно неговата законосъобразност, т.е. дали жалбоподателят е изпълнил дадените му от САС с разпореждане № 3450 от 28.07.2023г. задължителни указания за приподписване на подадената частна касационна жалба от адвокат и за представяне на изложение за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. В случая – е безспорно, че в предоставения срок указанията не са изпълнени, а това – съгласно нормата на чл.275, ал.2, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК е основание за връщане на подадената частна жалба. Изложените в настоящата частна жалба доводи са несъотносими към настоящето производство и възможността за тяхното релевиране е преклудирана, тъй като същите са релевантни към приключилото с влязъл в сила акт производство по предоставяне на правна помощ чрез процесуален представител. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение