Определение № 50259 от 05.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4016/2021 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. А. Д., чрез пълномощника й адв. С. Л., срещу определение № 2573 от 20.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 2913/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение, инкорпорирано в решение № 3108 от 14.07.2020 г., постановено по гр. д. № 6511 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което е прекратено производството по делото за приемане за установено по отношение на И. А. Д., че Д. К. Д., М. К. Д., К. А. Д. и И. Б. Д. не са собственици на 19/20 ид. ч. от реална част с площ 483 кв. м. от новообразуван поземлен имот № 508. 2166, целия с площ от 4220 кв. м. по ПНИ на местност "В. чешма", землище А.. С определение № 17 от 28 .0 1.2022 г. производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане и обявяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, предмет на което е въпросът: „Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част ?“. С Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос, предвид на което и пречката по движението на настоящето производство е отпаднала и същото следва да бъде възобновено. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Посочва се, че за ищцата е налице правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: Може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост за идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част, в случай, че отричането на правата на ответниците е предпоставка за завършване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ? Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Ищцата е изложила твърдения в исковата си молба, че със заповед № 122/24.08.2015г. на Кмета на [община] на основание пар. 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ на наследници на Л. М., един от които е тя, е възстановена собствеността върху новообразуван имот 508.2166 по плана на новообразуваните имоти. Съгласно изработения през 1990г. кадастрален пран, отразяващ имотите, предоставяни по ПМС, визирани в пар.4 на ПЗР на ЗСПЗЗ, във възстановения имот 508.2166 попада и имот № 276, за който ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт. Ответниците поискали изменение на плана на новообразуваните имоти с мотив, че не е отразено правото им на собственост, съгласно констативния нотариален акт. Ищцата поддържа, че не може да завърши реституционната процедура и да получи въвод във владение на ПИ № 508. 2166 до решаване на спора за материално право и е поискала да се приеме за установено, че ответниците не са собственици на реална част с площ 483 кв. м. от новообразуван поземлен имот №....., целият с площ от 4220 кв. м. Ответниците са признали иска, като в отговора на исковата молба са изложили твърдения, че са ползвали имота повече от 20 години на основание ПМС / не уточняват кое/, че не са могли да го закупят по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като през 2010г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на притежаваната от ищцата 1/20 ид. ч. от имота и е прекратил производството по делото в останалата му част поради липса на правен интерес от предявяване на иска. За да потвърди решението на районния съд в частта му, с която производството по делото е прекратено, въззивният съд е приел, че предявяването на установителен иск винаги е обусловено от наличието на правен интерес за това. В конкретния случай ищцата обосновава правния си интерес от провеждането на отрицателен установителен иск за собственост на реална част с площ от 483 кв. м. от спорния имот с претендирани насрещни права от ответниците върху процесната реална част, за която същите през 2010г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Съдът е приел, че при тези твърдения не може да се отрече правния интерес на ищцата от предявения иск, но същият е относим единствено до притежаваната от нея 1/20 ид. ч. от имота, съобразно наследствените права. По поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, относно предпоставките, обосноваващи правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост, в случай, че отричането на правата на ответниците е предпоставка за завършване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е прието, че хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Според последното правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. В случая съдът, изхождайки от изложеното в исковата молба, е приел, че относно притежаваната от ищцата идеална част искът е допустим, щом като ответниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на целия имот, с което оспорват правата на ищцата върху нейната част. Изводът на съда за липса на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за частта, надхвърляща частта на ищцата, е направен в съответствие с разрешението, дадено в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото ищцата не се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, надвишаващи наследствената й част, ако отрече правата на ответниците. Ищцата обосновава правния си интерес с довод, че реституционната процедура не е приключила. Видно от мотивите на обжалваното определение, съдът е посочил, че всяка от страните в процеса разполага с титул за собственост, като ищцата се легитимира като собственик на 1/20 ид. ч. от имота и тя има правен интерес да предяви иск само до размера на притежаваните от нея права. Извод, че административната процедура по възстановяването на собствеността не е приключила, не е направен от въззивния съд, още повече, че реституцията на земеделски земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ завършва със заповедта на кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, на каквато заповед самата ищца се и позовава. Т.е. макар и ищцата да поддържа, че приключването на възстановяването на собствеността е в зависимост от изхода на спора по настоящето делото, то излага фактически твърдения, че собствеността е възстановена, като представя и доказателства за това. Във връзка с изложеното, следва, че в случая не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване по поставения от касаторката въпрос. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение