Определение № 191 от 19.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 516/2012 г.

Производството е по чл. 282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от В. М. и Д. Г., чрез пълномощника им адв. Я. Я., за спиране изпълнението на решение № 96 / 11.05.2012 год. по гр.д.№ 169 / 2012 год. на Варненски апелативен съд, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение № 1660/ 20.12.2011 год. по гр.д.№ 452 / 2011 год. на Варненски окръжен съд, за осъждане молителите да заплатят на [фирма] обезщетение за вреди в размер на 41 760 лв., на основание чл.73 ал.1 ЗННД и 11 883,81 лв. - обезщетение за забава в издължаването на главницата, на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода 06.10.2008 год. – 08.03.2011 год.. Налице са формалните предпоставки за допускане на спирането: невлязло в сила въззивно решение, по субективно съединени осъдителни искове, с цена на всеки от тях обуславяща допустимост на касационната жалба, на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Същата е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК / вх. № 3196 от 15.06.2012 год. / и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК. Разпореждането на съда от 11.07.2012 год., за внасяне на парична гаранция по специалната набирателна сметка на ВКС, в размер кореспондиращ с размера на потвърдената част от първоинстанционното осъдително решение, въпреки надлежното уведомяване на всеки от молителите и процесуалния им представител, е останало неизпълнено. Поради неизпълнение условието на чл.282 ал.2 пр. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение