Определение № 460 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 408/2009 г.

Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с 274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Т. Г. чрез процесуалния представител адв. А срещу определение № 67 от 23.02.09г.по ч.гр.дело № 1/09г.на Бургаския окръжен съд,с което е оставено в сила определение от 19.11.08г.,постановено по гр.дело № 35/08г.на Поморийския районен съд. В приложеното изложение жалбоподателят сочи като основания за допускане до касационно обжалване чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК – решен от въззивния съд правен въпрос в противоречие с практиката на съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага копия от определение от 22.08.05г.на САС по ч.гр.дело № 1573/05г.;определение от 12.06.07г.на ОС-В. Търново по д. № 454/07г. и решение № 206 от 12.03.08г.на ВКС по т.д. № 855/07г.; Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.след като прецени данните по делото и доводите на страните,намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение. Повдигнатият процесуалноправен въпрос относно съответствието на наложената обезпечителна мярка с оглед обезпечителната нужда,е разрешен в противоречие с приложената съдебна практика. Разгледана по същество,частната жалба е основателна. С обжалваното определение въззивният съд е приел,че са налице предпоставките на чл.308 от ГПК/отм./за допускане на обезпечение по иск,предявен от Л. Г. К.,З. А. К. и А. А. К. против Т. Т. Г. за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу строителство,сключен с нот.акт № 194/2005г.,чрез спиране на всякакви строително-монтажни работи в УПИ * в кв.262 по плана на гр. П. с площ от 1060 кв.м и УПИ ХІ-5294 в кв.262 по плана на гр. П.,целият с площ от 334 кв.м. Направен е извод,че събраните по делото доказателства обуславят вероятната основателност на иска и исканата обезпечителна мярка е адекватна доколкото евентуално продължаващото строителство след уговорените между страните срокове би натоварило финансово ищците при вероятно успешно провеждане на иска. Определението е незаконосъобразно. Съгласно чл.310 ал.1 от ГПК/отм./обезпечение на иска се допуска,когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. В чл.316 от ГПК/отм./са посочени видовете обезпечителни мерки,като освен запор върху движими вещи и налагане на възбрана върху недвижим имот са посочени и други,определени от съда подходящи обезпечителни мерки. Смисълът на определяне на обезпечителната мярка е да се подпомогне изпълнението на решението по делото,а не чрез обезпечителната мярка да се замества решението по делото,каквото е искането в случая. Настоящият състав намира,че наложената обезпечителна мярка „спиране на строителството” в случая не е подходяща по смисъла на закона,тъй като с допускането й се постига решение на спора по същество – разваляне на сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство. С оглед на изложеното настоящият състав намира,че следва да отмени обжалваното определение и да остави без уважение искането за допускане на обезпечение чрез налагане на обезпечителната мярка”спиране на строителството”. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.