Определение № 370 от 04.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4104/2019 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Просвета 1958“, с.Аканджиево, [община], срещу решение №.95/13.06.19 по г.д.№.183/19 на АС Пловдив - с което е потвърдено решение №.9/16.01.19 на ОС Пазарджик за осъждане на касатора да плати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД 28200лв. и 2528лв. разноски, със съответно присъждане и на 1500лв. разноски за производството пред въззивната инстанция. Ответната страна Л. Х. П. оспорва жалбата; претендира разноски. Третото лице помагач Елена Петкова Грозданова, упражняваща търговска дейност като ЕТ“Алфа комерс Груп - Елена Грозданова“, не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че основанието, на което е била получена процесната сума /договор за заем/, е отпаднало, поради което се дължи връщането й. От фактическа страна е установено, че на 14.02.14 страните са сключили договор, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем 28400лв. с цел финансиране дейността на читалището за кандидатстване пред ДФ „Земеделие“ /ДФЗ/ по програма за финансово подпомагане с инвестиционен проект „Ремонт, реконструкция на сградата на читалището и благоустрояване на прилежащото пространство“; на 17.03.14 сумата е била преведена по сметка на читалището, но то не е кандидатствало по програмата; на 10.10.17 е получило покана от ответника - с която, предвид некандидатстването му, е поканено в 3-дневен срок да върне сумата – което не е направило. Посочено е и, че едновременно със сключването на договора за заем, ответникът е подписал още два договора на същата дата – за инвестиционно проектиране /№.017/12.02.14 - с предмет изработване на инвестиционен технически проект според техническо задание/ и за консултантски услуги /№.0448/14.02.14 - с предмет проектни проучвания и изследвания относно възможностите възложителят да кандидатства за финансово подпомагане, подготовка и окомплектоване на пакет от документи за кандидатстване, и консултантски услуги, свързани с изпълнението и отчитането на дейностите по проекта до изплащане на помощта/; с приемо-предавателен протокол от 14.04.14 председателят на читалището е приел проекта по сключения договор за проектиране, а [община] е издала разрешение за строеж №.13/21.05.14, влязло в сила на 10.06.14. От правна страна е прието, че страните са били обвързани от договор за заем. Ищецът е изпълнил задължението си да предостави в заем уговорената сума на ответника. Същевременно последният не е изправна страна, тъй като не е изпълнил задължението си да кандидатства за финансово подпомагане /с инвестиционен проект за „ремонт, реконструкция на сградата на читалището и благоустрояване на прилежащото пространство“ пред ОРА на ДФЗ/, да получи авансово плащане и да върне заетата сумата в 5-дневен срок. Съдът е посочил, че е налице неоснователен отказ от кандидатстване за финансово подпомагане, а ищецът е упражнил правата си за прекратяване на договора на основание чл.87 ал.1 ЗЗД и го е развалил. При това положение основанието, на което ответникът е получил сумата, е отпаднало, и той дължи връщането й при условията на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. Възраженията, че неизпълнението се дължи на неизпълнени задължения на контрагента по договора за проектиране и консултантския договор, са намерени за неоснователни. Посочено е, че инвестиционният проект е предаден на председателя на читалището и е издадено разрешение за строеж-което не би могло да се издаде, ако инвеститорът не предостави на общината инвестиционния проект, съгласно изискванията на ЗУТ. Показанията на разпитаната свидетелка /К.Б./ не водят до различен извод, тъй като те установяват единствено, че този проект не е бил предаден на нея за съхранение. От друга страна, във връзка с договора за консултантски услуги свидетелят П. е установил, че ответникът не е набавил необходимите документи за подаване на заявление и не е търсил тези услуги, въпреки усилията на свидетеля. За неоснователно е намерено и възражението, че читалището е изправна страна по договора за заем, тъй като до края на 2020г. все още може да се кандидатства за финансиране пред ДФЗ. Установено е, че последният период, в който е могло да се приемат документи по проекти за подмярка 7.2 след 2014г., е бил периода 02.09.16-3.10.16 и след него през 2018 и 2019 не е налична мярка за финансово подпомагане на читалищата. Ответникът, след като е сключил договор за заем с цел изготвяне на проект за кандидатстване за финансова помощ пред ДФЗ по съответна мярка, е следвало да изпълни задълженията си да кандидатства за тази финансова помощ и съответно задълженията си по договора за заем. Възражението, че договорът за заем е бил сключен без представителна власт, също е отхвърлено от съда. В решението е посочено, че, видно от протокола на проведеното на 21.11.13 общо събрание, председателят на читалището е бил упълномощен да го сключи. Изложени са мотиви, че евентуални нарушения при провеждането на събранието водят до незаконосъобразни решения, но не и до тяхната нищожност. Като не е обжалвано решението по съответния ред и срокове и е влязло в сила, то не може да се контролира по реда на косвения съдебен контрол. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1-т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“Допустимо ли е инцидентно, в рамките на висящ исков процес, с отговора на исковата молба да се въведе възражение за нищожност/недействителност на договор за паричен заем, сключен от лице без валидно възникнала представителна власт, дадена му от редовно проведено общо събрание на членове на читалището и без изрично овластяване на председателя на читалищното настоятелство за сключване на договор за паричен заем?“ /ТР 5/14 от 12.12.16 на ОСГТК на ВКС/; 2. „Недействителен ли е договор за паричен заем, сключен от председател на народно читалище, без същият да разполага с валидно възникнала представителна власт в резултат на нередовно проведено общо събрание на членовете на читалището и обвързва ли читалището така сключения договор за паричен заем по отношение на претенциите на ищеца по гражданскоправна сделка, без същата да е потвърдена от мнимия представляван в указания в закона ред?“ /реш.№.94/24.04.17 по г.д.№.296/ 16, ІV ГО, реш.№.1276/00,ІІО, реш.№.245/29.03.99 по г.д.№.643/98, ІІ ГО, реш.№.285/28.09.11 по г.д.№.1033/10, ІІІ ГО, реш.№.249/23.07.10 по г.д.№.92/09, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведените от касатора въпроси не отговорят на горните изисквания. Първият не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и той не се е произнасял дали е възможно релевиране на такова възражение, респективно не е отричал подобна възможност. Видно от отразеното в решението, възражението за недействителност с твърдения, че договорът е сключен без представителна власт, е разгледано и намерено за неоснователно - т.е. противопоставянето на подобно възражение не е отречено, а то е разгледано по същество и намерено за неоснователно. Изложени са подробни мотиви в тази връзка, които не са произволни. Предвид изложеното въпросът не би могъл да обуслови допускане до касационно обжалване по критериите на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. Същият съдържа условие, което не е било прието за установено от въззивния съд, а отделно от това във втората си част е и конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по делото, като отговора му следва да се даде след разглеждане на спора по същество /т.е. с решението – а не в настоящата фаза на селектиране по критериите на чл.280 ГПК/. Съдът не е приемал, че е договорът е сключен от лице без представителна власт. Напротив, изрично е посочил, че сключилият договора председател на читалището е разполагал с надлежно учредена представителна власт, доколкото е било взето решение на ОС за упълномощаването му; същото, дори да е било порочно, поради необжалването му е влязло в сила – и законосъобразността му не може да се преразглежда по реда на косвения съдебен контрол. При тези обстоятелства вторият въпрос също не съставлява годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Предвид изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят 2000лв. платено адвокатско възнаграждение пред ВКС на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,