Определение № 54 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 260/2012 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗК [фирма] срещу тази част от Решение № 1333 от 13.07.2011 год. по гр.д.№ 694/2010 год. на САС, с която въззивният съд е приел за основателни предявените от Р. И. Н. обективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 (отм.) ТЗ за присъждане на неимуществени и имуществени вреди. По реда и в срока по чл.287 ал.2 ГПК Р. Н. е депозирала насрещна касационна жалба срещу тази част на въззивното решение с която претенциите и за присъждане на имуществени вреди са били приети за неоснователни. Исковете на Р. Н. произтичат от това, че е претърпяла вреди резултат на ПТП от 03.10.2003 год., настъпило по вина на В. П. А. в качеството на водач на МПС с редовна застраховка по риска „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК [фирма]. По отношение на А. е налице приключило наказателно производство в рамките на което са били предявени и уважени граждански искове. Безспорно е и от доказателствата по делото е установено, че за присъдените на Н. суми няма плащане на присъденото обезщетение, което е предмет на претенциите в настоящето производство. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Обуславящият правен въпрос произтича от тезата на ЗК [фирма], че разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител съставлява процесуална пречка за предявяването и успешното провеждане на иск срещу застрахователя респ.ЗК [фирма]. Настоящият съдебен състав приема, че е не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С приемането на ТР № 2 от 06.06.2012 год. ОС на ТК на ВКС се е произнесло по поставения правен въпрос и произнасянето му съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Разглеждането и уважаването на иск срещу прекия причинител не съставлява процесуална пречка за предявяването и уважаването на пряк иск срещу застрахователя и ЗК [фирма]. Въззивното решение е постановено в съответствие с Тълкувателното решение, поради което касационен контрол не следва да бъде допуснат. С оглед произнасянето по жалбата на застрахователното дружество и на основание чл.287 ал.4 ГПК, насрещната касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Касаторът ще следва да заплати на ответницата по касация направените по делото разноски в размер на 1000 лв., съобразно платеното адв.възнаграждение посочено в пълномощното на адв.П.. Поради изложените по-горе съображения, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.