Определение № 270 от 22.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1894/2023 г.

ВКСIII гражданско отделение22.01.2024 г.докладчик Емил Томов

Диспозитив

Не допуска касационно обжалване на решение № 56 от 16.02.2022г по въззивно т.д. №678/2022г на Пловдивски апелативен съд Осъжда ЗД „Евроинс”АД със седалище [населено място] ЕИК 121265113 да заплати на адвокат Р. М. от САК, регистриранана като адвокат с личен номер .........................., сумата 5580лв (с включен ДДС) представляваща адвокатско възнаграждение за поета пред настоящата инстанция безплатно защита на М. К. И.. Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗД „Евроинс” АД чрез представител ю.к. Б. Г. срещу решение № 56 от 16.02.2022г по въззивно т.д. №678/2022г на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №179 от 06.07.2022г по т.д №1206/2021г на Старозагорски окръжен съд, по уважен срещу застрахователя иск на М. К. И. за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 50 000лв ,причинени от смъртта на нейния внук К. К. в резултат ПТП, настъпило на 31.1.22016г по вина на застрахован при ответника за риска „гражданска отговорност” водач на лек автомобил. За да уважи прекия иск срещу застрахователя, предявен от лице, което не е между кръга легитимирани за претендират неимуществени вреди при смърт на близък роднина ,очертан с ППВС № 4/1961г въззивният съд е взел предвид изслушаните свидетели и заключение на съдебно –психологическа експертиза. На свой ред решаващият състав е приел ,че между ищцата и починалия е същестувала особено близка житейска връзка,за която установените конкретно по делото обстоятелства са станали причина .Ищцата, е отглеждала своя внук откакто е навършил шестмесечмна възраст,тъй като семейството на родителите му се разпаднало. Той е живеел при нея и е бил отгледан предимно от нея до навършване на пълнолетие.Бащата на К. отстъствал трайно,а след 2000г майката заминала да работи в Испания ,тогава К. е бил десетгошишен Връзката с нея не е била прекъсната,на майката се е разчитало за финансова подкрепа. При тези обстоятелства между ищцата и починалия К. била изградена силна и трайна емоционална връзка ,привързаност доближаваща се до характерната за отношенията родител–дете ,тъй като родителите не са присъствали в достатъчна степен в ежедневието на К.. След като завършил училище, пострадалият се грижел за своята баба, откликвал на нуждите й, отношенията между двамата били особено близки включително към момента на злополучния, трагичен и ненавременен край на живота му Ищцата е преживява изключително тежко смъртта на внука си,нейното страдание е съизмеримо с изживяването на загубата на дете, болезнената симптоматика и страданието не са преодоляни съгласно заключението на вещото лице-/клиничен психолог/,те са и безпротиворечиво засвидетелствани по делото ,поради което въззивният съд е приел,че са налице предпоставките за прилагане на разясненията в ТР №1 от 21.06.2018г на ОСНГТК на ВКС и за присъждане на обезщетение на неимуществените вреди по изключение. Обезщетение, определено по справедливост съгласно критения на чл. 52 ЗЗД в размер на 50 000 лева е присъдено ведно с лихва с начална дата 01.03.2021г ,на която дата ищцата предявила претенцията си пред застрахователното дружество,доколкото не се установява по-ранна дата на уведомяване за застрахователното събитие (чл.429,ал.3 КЗ).Отхвърлено е възражението на застрахователя,че не е изпаднал в забава преди да са изтекли сроковете по чл.497 от Кодекса за застраховането В касационната жалба на ЗД „Евроинс” се оспорват съображенията на съда по основанието на иска Защитата счита ,че не е установена особено близка връзка между баба и внук,обосноваваща присъждане на обезщетение по изключение. Изтъква като незаконосъобразно присъждането на обезщетението с начален момент датата на заявената претенция, като се позовава на чл.479 КЗ, не само предвид срока предвиден в тази норма, но и с оглед изискването в чл.497,ал.1 т.2 във вр с чл.106, ал.3 КЗ поради което счита ,че не налацие изпадане в забава Към жалбата е приложено изложение,в което защитата се позовава на чл.280 ал.1,т.1 ГПК,по три формулирани въпроса:

За пълното и главно доказване, на активната материалноправна легитимация по иска за обезщетение на неимуществени вреди по всеки един от критериите ,възприети с ТР№1 от21.06.2018г по т.д №1/2016г ОСНГТК на ВКС .Противоречието е с решение от 13.12.2021г по т.д.№1700/2020г на 2-ро т.о на ВКС .(2)Дължи ли застрахователят лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, когато претендиращият не е представил поискани по реда на 106, ал.3 КЗ обективно съществуващи доказателства .Изтъква се решение от 27.11.2020г по т.д №2013/2019г за случаите на непопълнена с доказателства претенция, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК (3)Кой е началният момент на дължимост на законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,дължимо при сключена застраховка „гражданска отговорност „ на автомобилистите. Касаторът поддържа отхвърените от въззивната инстанция свои доводи и възражения ,основани на чл.497 КЗ като изтъква противоречие с решение №18/2022г по т.д № 164/2021г на 2-ро т.о на ВКС.По последния въпрос се сочи и основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК,тъй катко се разрешава противоречиво, от състави на ВКС включително. Постъпил е отговор от ищцата, чрез пълномощник адв Р. М. от САК.Касационната жалба се оспорва и се изтъква ,че не е налице основание за допускане на нейното разглеждане от ВКС. Първият въпрос е изцяло фактически, касае обосноваността на решението, по което касаторът оспорва доказателствените изводи на съда. Останалите поставени въпроси не обосновават сочените основания по чл. 280 ,ал.1 т.1 и т.3 ГПК ,по тях практиката на ВКС е уеднаквена с решение от 03.02.2023г по т.д № 2530/2021г и тя е съобразно дадения отговора на въпроса в решенията по т. д.№2026/2021г,реш. по т.д№2466/2018г на Първо т.о на ВКС .Иска се присъждане на възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 З Адв. Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Отговаря на общото изискване в чл. 280, ал.1 ГПК единствено правен въпрос,който предвид значението за изхода на конкретното дело е обусловил решаващата воля на съда,правните му изводи при конкретната фактическа обстановка,а не въпрос изразяващ оспорване на възприетата фактическа обстановка и доказателствените изводи на съда. Първият формулиран от касатора въпрос не отговоря на горното общо изискване. Въззивният съд не е формирал правните си изводи за активната легитимация на ищцата като е изключил необходимост от провеждане на пълно и главно доказване на обстоятелстата, разяснени с приемането с ТР№1 от 21.06.2018г по т.д №1/2016г ОСНГТК на ВКС, тъкмо обратното. Водещо място в мотивите си въззивният съд е отделил на проведеното от ищцата пълно и главно доказване на обстоятелствата, облуславящи признаване правото на обезщетение за неимуществени вреди на лице извън кръга легитимирани лица съгласно постановленията на Пленума на ВКС от 1961 и 1969г ,само по изключение. За пълнота следва да се изтъкне,че именно обстоятелства като установените след проведено доказване по настоящето дело предпоставят насоката,в която следва да се съобразява указаната от ОСНГТК на ВКС с приемането на ТР№1от 21.06.2018г изключителност ,в този смисъл е и трайно формираната практика на ВКС по прилагането за закона(реш.от 28.02.2019г по т.д №1404/2018г ,реш .от14.01.2019г по т.д№1199/2015г, реш. по т.д № 2090/2021г на Второ т.о на ВКС и др ) С поставянето на втория въпрос също не е отговорено на общо изискване за селектиране на касационните жалби в чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът не е решаващо произнесен с въззивното решение и не е обуславящ за правните изводи по него.Предвид безпротиворечиво изяснените данни по делото, на заведена пред застрахователя молба-претенция с дата 01.03.2021г, към която е било представено доказателството, предвидено в чл.496, ал.3 КЗ,застрахователят е отговорил с уведомление от 09.03.2021г материализиращо отказ, като нито е поискал по реда на 106, ал.3 КЗ обективно съществуващи доказателства, нито е съобразил така приложените, а е изложил коментарите си по формирана практика на ВКС и основанието на претенцията. Решаващо произнесен при постановяване на обжалваното решение е третият формулиран въпрос. По него не се обосновава критерият по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. С формираната практика на ВКС в решение № 50102 от 20.10.2022 г.по описа на ВКС, Т.К., II т.о., решение № 72 от 29.06.2022 г. по т.д. № 1191/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., решение № 167 от 30.01.2020 г. по т.д. № 2273/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., II т.о., решение № 128 от 04.02.2020 г. по т.д. № 2466/2018 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., решение № 50106 от 03.11.2022 г. по т.д. № 1865/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., и решение № 50001/03.02.2023 г. по т.д. № 2530/2021 г. по описа на ВКС, Т.К., I т.о., категорично се утвърди,че Кодексът за застраховането(в сила от 01.01.2016г),изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му забава – чл.497 КЗ,от отговорността му за забава,като функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10 от КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице,която от двете дати е най-ранна,както е приел и въззивния съд прилагайки изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3 от КЗ. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. Пряк отговор на поставения в изложението правен въпрос дава Решение от 03.02.2023 год. По т.д. № 2530 по описа за 2021г на Първо т.о, ВКС. Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху застрахователното обезщетение от датата,на която е уведомен за настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, а на основание чл.497,ал.1 КЗ дължи законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок. Тази консолидирана съдебна практика се споделя и от настоящия състав на Трето г.о ГК на ВКС. Пряк резултат от така възприетото в нея тълкуване на закона е разрешението ,че нормите на чл.429, ал.2 ,вр ал.3 КЗ и чл.497 КЗ не са в съотношение обща/специална,доколкото първата норма регламентира обема на отговорността,а втората сочи отговорността на застрахователя за собствената му забава ако не е определил и изплатил обезщетението.Те намират приложение комулативно и не могат да обосноват правно възражение като поддържаното от ответника в настоящия процес.Основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК не се обосновава,тъй като в цитираното от защитата решение № 18/2022г по т.д № 164/2021 Второ т.о. по реда на чл. 290 ГПК се дава отговор на друг правен въпрос ,свързан с прилаганвето на чл. 52 ЗЗД, а не отговор на въпрос, поставен при настоящето касационно обжалване. В същото решение ,при определяне началния момент на присъдената лихва върху присъденото обезщетение действително е споделено виждането, поддържано от касатора въз основа на приетото в реш. по т.д № 2031/2019г Първо т.о В случая обаче не е налице и соченото основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разрешението, дадено от състава на Първо търговско отделение на ВКС по т.д.№ 2013/2019г относно началния момент ,считано от който насетне обезщетението е лихвоносно за увредения, предявил пряк иск срещу застрахователя,е изоставено, видно от решение № 72 от 29.06.2022г. по т.д.№ 1191/2021г. на ВКС. Ответницата по касационната жалба М. К. И. е защитавнта от адв Р. М. безплатно (чл.38, ал.2 ЗАдв)и на пълномощника следва да се определи и заплати адвокатско възнаграждение ,при определяне на което съдът съобразява минималните размери по действащата Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет. Воден от горното ,ВКС ІІІ г.о

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби