Определение № 2998 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3765/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 132 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 124/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 905/01.12.2023 г. по гр. д. № 2432/2023 г. на Сливенския районен съд и вместо това е осъдил касатора на основание чл. 109 ЗС да премахне електрически стълб отклонение за трафопост (ТП) „Военно поделение Б.“, елемент от въздушен извод 20KV „Качулка“, находящ се поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], м. „Б. ч.“, с площ 2281 кв. м, начин на трайно ползване: за вилна сграда, трайно предназначение на територията: земеделска, актуван с АОС № 4061/20.11.2020 г. По делото е установено, че ищецът в първоинстанционното производство И. И. Е. е придобил собствеността на посочения поземлен имот с идентификатор *** през 2020 г. след проведен публичен търг с явно наддаване от [община]. Същият е собственик и на съседния недвижим имот с идентификатор *** с площ от 600 кв. м. В имот с идентификатор *** е поставен процесният стоманенобетонен електрически стълб, който е част от електропровод 20kV „Качулка“. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза е установено, че енергийният обект е построен през 1953 г. като част от въздушен електропровод 20kv „Качулка“ – тогава е включен като актив на праводателя на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Предназначението на въздушна линия (ВЛ) „Качулка“ е снабдяване на група потребители в т.ч. посредством отклонение и на ТП „Военно поделение Б.“ с ел. енергия, както и за присъединяване на новоизградени енергийни източници, съгласно Закона за възобновяемите енергийни източници. Въздушна линия „Качулка“ е част от електроразпределителна мрежа средно напрежение с лицензия ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД съгласно издадена от ДКЕВР лицензия Л-140- 07/13.08.2004 г. Съгласно извадка от кадастралния план на [населено място], подпечатан от дирекция „УТ“- [община] процесният електрически стълб е нанесен в поземлен имот № *. В заключението на експертизата е посочено, че електрическият стълб, като част от електропровод „Качулка“ е бил допустим по действащите градоустройствени правила и по правилата и нормативите, действащи по време на извършването на строежа. През м. февруари 2021 г. служители на ответното дружество са извършили СМР в имота на ищеца, изразяващи се в подмяна на стълба поради амортизация, като вещото лице е посочило, че новият стълб е изместен на около метър от предходния, който е демонтиран в рамките на сервитутната зона. Ищецът е имал намерение и е предприел действия за изграждане на недвижими обекти (халета) на територията на процесните недвижими имоти, които да обслужват търговската му дейност. Той е предприел и действия по финансиране на проектите си и е наел специалисти, които да изготвят нужната техническа документация. Тези проекти са възпрепятствани от наличието на процесния ел. стълб в имота му. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че към момента на изграждане на процесния ел. обект в сила е ЗПИНМ /отм./, който е предвиждал създаването на окръжни съвети по планово изграждане на населените места, които да проучват и правят предложения пред народните съвети по всички мероприятия във връзка с плановото изграждане на населените места в окръзите. Електроснабдителните и други обществени съоръжения са били построявани по ред и начин, одобрен от Комитета по строителството, съобразно специално изготвен правилник (чл. 64 ЗПИНМ) и след съгласуване със съответните министерства и ведомства. Когато сградите (съоръженията) са изградени без разрешение или при неспазване на издаденото разрешение, утвърдени проекти, други строителни книжа и протокол за линиите и нивото, същите са можели да бъдат узаконени, ако са допустими по действащото законодателство. В случая ответната страна не е предоставила никакви строителни книжа за изграждането на процесния енергиен обект и по делото няма доказателства, а и твърдения, че процесното съоръжение е узаконено преди влизане в сила на ЗУТ. В разпоредбата на § 16 от ПР на ЗУТ е посочено, че строежите, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В решение № РД-15-1623/19.09.2022 г. на [община] изрично е посочено, че за територията, обхващаща поземлен имот с идентификатор *** няма изработени, одобрени и влезли в сила подробни устройствени планове от никакъв вид (за застрояване, за регулация, за техническа инфраструктура или за парцелиране). По делото няма данни за законно изграждане на процесното енергийно съоръжение, нито за неговото узаконяване преди влизане на ЗУТ в сила, нито за качеството му на „търпим строеж“ по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, което да обоснове законовото възникване на сервитутно право по реда на чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./. По делото е установено, че процесното съоръжение препятства възможността на ищеца да изгради в притежавания от него поземлен имот недвижими обекти (халета), които да обслужват търговската му дейност. С оглед на това, доколкото премахването на стълба е възможно, и с установеното неправомерно поведение от страна на ответника, който позовавайки се на сервитут, възникнал по силата на закон, на който няма право да се позове, възпрепятства пълноценното и необезпокоявано ползване на недвижимия имот от неговия собственик, предявеният иск по чл. 109 ЗС е приет за основателен. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Обусловено ли е възникването на сервитутното право на енергиен обект, посочено в чл. 60, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност (обн. ДВ, бр. 64 от 16.07.1999 г., отм. ДВ, бр. 18 от 05.03.2004 г.) от законността на енергийния обект или е достатъчно той да е съществувал като заварен от закона; 2. Когато при изграждане на енергиен обект при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ не е необходимо да съществува одобрен градоустройствен план, прилага ли се кумулативното изискване на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ строежът да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът страна по жалбата И. И. Е. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, т. 1/. В случая по отношение на първия поставен въпрос не е налице противоречие с практиката на ВКС, тъй като в решение № 312 от 10.04.2014 г. по гр. д. № 4055/2013 г. на ВКС, I г. о., е прието, че според разпоредбата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ сервитутното право в полза на енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти възниква по силата на закона. Когато предвижда създаването на сервитутна зона около заварените енергийни обекти и учредява сервитутно право на енергийните предприятия, необходимо за осъществяваната от тях дейност - производство и доставка на електрическа енергия, законът предполага, че тези обекти са били изградени и въведени в експлоатация по предвидения за това ред и отговарят на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност. Ето защо сервитутното право в хипотезата на чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ възниква само ако са били спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект. В решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. на ВКС, I г. о., също е посочено, че за да може качеството на обекта да обуслови ограничения за собственика съгласно чл. 60, ал. 2, т. 1 ЗЕЕЕ /отм./ е необходимо, той да е изграден съобразно съответните технически и правни изисквания за неговото поставяне и при спазване на действащия правен режим. Вторият поставен от касатора въпрос е твърде общо формулиран и не е доразвит по никакъв начин в изложението, поради което не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Независимо от това, касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за проверка на неговата правилност и по-конкретно на направения от въззивния съд извод, че в случая по делото не е установено дали процесният ел. стълб е отговарял на съответните строителни правила и норми и техническите правила за безопасност, действащи към момента на изграждането му. С оглед изложеното на касатора следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,