Определение № 6 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5542/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 61 от 22.06.2016 г. по в.гр.д.№ 104 от 2016 г. на Разградския окръжен съд в частта му, с която е отменено решение № 47 от 15.02.2016 г. по гр.д.№ 31 от 2015 г. на Исперихския районен съд по иска по чл.74, ал.1 ЗС и вместо него е постановено решение за осъждане на [фирма] да заплати на К. Н. К. и С. Г. К. на основание чл.74, ал.1 ЗС сумата 1 250 лв., предявена частично от сумата 10 000 лв. Настоящият състав на ВКС, ГК, Първо г.о. по допустимостта на касационната жалба счита следното: Въззивното решение в обжалваната му част по предявения насрещен иск по чл.74 ЗС не подлежи на обжалване пред ВКС съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК- тъй като е постановено по дело с цена на иска под 5 000 лв. Независимо че претендираната сума от 1 250 лв. е заявена като част от общо дължима, според ищците по насрещния иск, сума от 10 000 лв., цената на предявения иск е 1 250 лв., поради което и решението по този иск не подлежи на касационно обжалване. В този смисъл е приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Поради изложеното по-горе касационната жалба срещу въззивното решение по иска с правно основание чл.74 ЗС се явява недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение