Определение № 875 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4783/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по подадена касационна жалба от А. П. Д., чрез адвокат З. С. от АК-Варна, срещу решение № 992 от 22.07.2022 г. по в.гр.д.№ 337/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 262751 от 03.11.2021 г. по гр.д.№ 16883/2020 г. на Районен съд Варна и е отхвърлен иск на А. П. Д. против И. Ц. Ш., на основание чл.227, ал.1, б.„в" ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 09.01.2003 г., с нот.акт № 2, том I, дело № 2/2003 г. на нотариус рег.№ *** от регистъра на Нотариалната камара, до размер на V ид.част. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, а в изложение към нея се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1/Допустимо ли е съдът да основава своето решение на голословни твърдения на едната от страните по делото относно действително осъществилите се факти; 2/Длъжен ли е съдът да направи пълна и всестранна проверка на всички доказателства по делото и може ли да игнорира заключението на вещо лице с довод, че е некомпетентно; 3/При преценката за наличие на нужда от издръжка, следва ли да се вземе предвид обстоятелството, че единственият доход на дарителката е значително по-нисък от определения от държавата размер на линията на бедност. Според касатора, вторият въпрос е разрешен в противоречие с ТР № 1/21.10.2013 г., ОСГК на ВКС, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. От И. Ц. Ш., чрез адвокат Д. П. от АК- Варна, е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция. За да постанови решението, въззивният съд приема, че не се установява проява на непризнателност от страна на дарения по смисъла на чл.227, ал.1, б. „в" ЗЗД поради липсата на достатъчно средства за търсената издръжка, тъй като даването □ ще го постави в по-лошо положение от това на дарителя. Съдът е приел, че дарената с 1/2 ид.част от апартамент в [населено място] е дъщеря на ищцата, живее в чужбина със семейството си и има тригодишно дете, но не получава доходи по трудов договор и има собствено жилище в [населено място]. При преценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до извод, че дарителката освен прехвърлената 1/2 част от жилището, върху който има запазено право на ползване, има спестявания и получава парични суми от пенсия и работа в Гърция, които са достатъчни да покрият необходимите й средства за лечение. Съобразявайки констатациите в заключенията на вещи лица за нуждите на дарителката, с оглед здравословното й състояние, според мотивите на решението, се налага извод, че доходите на дарителката са достатъчни да посрещне разходите за лечение, а дарената няма средства, от които да предостави издръжка на дарителката, поради което предявеният иск за отмяна на дарението е неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице и основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради следните съображения: Първите два въпроса в изложението не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са разрешени в противоречие с установената практика на ВКС - напр. решение № 298/28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г., IV г.о. и решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д.№ 891/2010 г., I г.о., в които се приема, че задължението на съда да основава своето решение на събраните по надлежния ред доказателства, въз основа на които се установят правнорелевантните факти, вкл.задължението му да ги обсъди в цялост и поотделно произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 от Конституцията, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът постановява решението си, след като прецени всички относими доказателства и доводите на страните по свое вътрешно убеждение, и в рамките на твърдените по делото факти, като всяка от страните носи тежестта на доказване на тези факти, от които черпи изгодни за себе си последици. В мотивите на въззивното решение, в случая, съдът е преценил всички релевантни за спора факти и се е произнесъл по всички относими оплаквания на страните, въведени в предмета на спора. Изложени са конкретни и ясни съображения за обстоятелствата, въз основа на които решаващият състав на съда е достигнал до крайния извод за неоснователност на иска за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД, че не се установяват доходите на дарения и възможностите му да осигури издръжка на дарителя, без да постави себе си и своето семейство в по-лошо състояние от това на дарителя, т.е. процесуалноправните въпроси са разрешени в съответствие с ТР № 1/21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГК на ВКС - недаването на издръжка следва да е проява на обществено укорима форма, равностойна на останалите основания за отмяна на дарението по чл.227 ЗЗД, за да се признае на дарителя правото да отмени дарението. В противен случай би била скъсана нравствената нишка, с която договорът за дарение се свързва, като проявата на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначално заявеното си намерение. След като, в случая, съдът е приел, че поведението на дарения не може да бъде основание за отмяна по чл.227 ал.1, б."в" ЗЗД, независимо че отношенията с дарителя са неприемливи с оглед общоприетите норми за етично поведение и не се доказва неоправдан отказ на дарения да предостави търсената от дарителя му издръжка, от която той трайно се нуждае, не може да се приеме, че въпросите на касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и по въпроса за обстоятелствата, които следва да бъдат обсъдени от съда при преценката му дали е налице трайна нужда от издръжка за дарителя. Съгласно решение № 473 от 20.01.2012 г. по гр.д.№ 263/2011 г., ВКС, IV г.о., нуждата от издръжка по смисъла на чл.227, ал.1, б."в" ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /Така решение № 432/22.01.2014 г. по гр.д.№ 3321/2013 г., IV г.о. и решение № 145/01.11.2017 г. по гр.д.№ 786/2017 г., III г.о./ Даденото разрешение на последния въпрос е в съответствие с практиката на ВКС, с оглед на което не може да се приеме, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че е необходимо да се създаде нова съдебна практика по определен правен въпрос също следва да бъдат изложени съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От И. Ц. Ш., чрез адвокат Д. П. от АК-Варна, са поискани разноски пред настоящата инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени съобразно приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 06.11.2022 г. и платежно нареждане от 10.11.2022 г. за плащане по банков път. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,