Определение № 427 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 338/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е във връзка с определение № 5710 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2287/2025 г. на Административен съд Благоевград за определяне на компетентен съд, който да разгледа жалбата на А. Л., украинска гражданка, [ЛНЧ], като майка и законна представителка на детето Д. Л., живеещи в гр. Банско, [адрес], против заповед № ЗСПД/Д-Е-Р/ 2964 от 03.10.2025г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане“ - гр. Разлог, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в [заличен текст] За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: Жалбата е депозирана пред Административен съд – Добрич, който с определение № 2250/ 04.11.2025г по адм. дело № 655/ 2025г. е прекратил производството и е изпратил делото по местна подсъдност на Административен съд - Благоевград, позовавайки се на разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 1 от АПК. С определение № 5710 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2287/2025 г. на Административен съд Благоевград е прекратил производството по препратеното му от Административен съд – Добрич дело и е повдигнал спор за подсъдност, аргументирайки се с разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК. Приложимостта й е обоснована с обстоятелството, че адресът, на който А. Л., украинска гражданка, [ЛНЧ], пребивава в Република България: гр. Банско, [адрес], дори да се приеме за настоящ адрес, не може да бъде приравнен на постоянен адрес по смисъла на чл. 133, ал. 1, изр. 1-во от АПК. От представената по делото регистрационната карта на чужденец с предоставена временна закрила № [номер] е видно, че А. Л. има настоящ адрес в гр. Банско. Съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Законодателят не е предвидил възможност настоящият адрес да е правната връзка между адресата на акта и компетентния съд. Предвид липсата на постоянен адрес на чуждата гражданка А. Л. на територията на Република България е приложима хипотезата на чл. 133, ал. 1, изр. второ от АПК и делото следва да се разгледа от Административен съд – София град. Водим от тези мотиви и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение