Определение № 573 от 09.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Д., [населено място], подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. Р. К., срещу решение № 1420 от 23.11.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1030/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 267155 от 30.12.2021 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 1452/2021 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Р. Р. Д. искове за осъждане на ответното дружество „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД да ѝ заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, и сумата от 3031,50 лв. – имуществени вреди, вследствие смъртта на брат ѝ Д. Р. Д., настъпила на 06.02.2016 г. в резултат на ПТП, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на вземането. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като се иска присъждането на пълния претендиран размер имуществени и неимуществени вреди. Ответникът по касационната жалба Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, чрез адв. Д. Т., оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото. Счита, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване, а по същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта относно предявения иск за 3031,50 лв, представляващи обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребението на починалия вследствие на ПТП, брат на ищцата, доколкото съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК на касационно обжалване не подлежат решенията по въззивни дела с цена на иска под 5000 лв. В останалата ѝ част, касаеща претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че правилната правна квалификация на предявените искове е по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Възприети са мотивите на първоинстанционното решение и на основание чл. 272 ГПК съдът е препратил към тях, след което е посочил основните правнозначими факти и е разгледал спора между страните съобразно наведените от тях възражения. Като спорен е изведен въпросът за размера на обезщетението за претърпените вреди, както и за процентното съотношение на съпричиняване. От събраните по делото доказателства е установено, че на 06.02.2016 г., в [населено място], [община], Софийска област, на път SFO 1122, км. 8+920 е настъпило ПТП с лек автомобил „Нисан П.“, с рег. [рег.номер на МПС], управляван от Н. М., който загубил контрол върху управлението и катастрофирал. Вследствие на ПТП и получените увреждания на 06.02.2016 г. е настъпила смъртта на брата на ищцата Д. Р. Д., пътувал в автомобила на средна задна седалка. С влязла в сила присъда по НОХД № 13/2018 г. на Софийския окръжен съд шофьорът е признат за виновен в това, че при управлението на лекия автомобил в пияно състояние е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 5, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Р. Д.. Механизмът на ПТП е установен и от приетите автотехническа и медицинска експертиза. Установено е, че пострадалият пътник е заемал средна задна седалка без обезопасителния колан, като вещите лица са посочили, че ако пострадалият е ползвал обезопасителния колан е нямало да получи несъвместимите с живота и здравето увреждания. Въз основа на посоченото въззивният състав е приел, че пострадалият пътник с поведението си пряко и непосредствено в равна степен с водача на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т. е. налице е съпричиняване в съотношение по Ѕ. Във връзка с разпитаните пред двете инстанции свидетели, съдът е посочил, че от показанията им не се установяват конкретни житейски обстоятелства, които да обосноват извод, че между ищцата и починалия брат е имало особено близка връзка, която по интензитет надхвърля обичайната между сестра и брат взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, както и ищцата действително да е претърпяла вреди в по - голям обем от смъртта на нейния брат, различен от обичайния обем на болки и страдания при смърт на родственик. С оглед посоченото съдът е приел, че ищцата не е установила предпоставките, визирани в Тълкувателно решение № 1 от 21 юни 2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 на ВКС, ОСНГТК, поради което същата не е материално легитимирана да получи обезщетение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд, да се произнесе по обстоятелствата и възраженията, които са наведени във въззивната жалба и да изложи собствени мотиви, да обоснове решението си на тези обстоятелства и мотиви и длъжен ли е да обсъди събраните нови доказателства пред въззивната инстанция в тяхната взаимовръзка с останалите събрани по делото доказателства?“. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения: По въпроса, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните, е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, на която обжалваното решение не противоречи. Съгласно приетото в т. 1 и т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС въззивната инстанция при самостоятелната преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора и след обсъждане на правнорелевантните факти, доводите и възраженията на страните следва да изложи собствени мотиви по същество на делото. Възможността, предвидена в чл. 272 ГПК за препращане към мотивите на първоинстанционното решение, не освобождава въззивният съд да обсъди, наведените във въззивната жалба твърдения и възражения на страните, и изложи собствени мотиви по съществото на спора. Въззивният съд е изложил в мотивите си собствените фактически констатации и е изпълнил задължението си да обсъди основанията, посочени във въззивната жалба, да направи собствени фактически констатации и да изложи мотиви. Изложените от касатора съображения са свързани с несъгласие с изводите на съда, относно основателността на предявените искове. Тези съображения касаят правилността на съдебното решение и начина на обсъждане на доказателствата по делото. Въпросът за правилността на съдебното решение не може да съставлява общо основание за допускане касационно обжалване, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В случая въззивният съд е обсъдил доказателствата по делото, включително и събраните пред двете инстанции свидетелски показания. С оглед на изложеното следва да се приеме, че решението е съобразено с цитираната от касаторката съдебна практика, поради което в случая не може да бъде допуснато касационно обжалване на твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение